Каменоломката е многогодишно тревисто растение с високо до 60 см стъбло, в долната си част пухесто, а в горната - голо. Приосновните листа са във вид на розетка, с дълги дръжки, простоперести, с 3-7 двойки приседнали листчета. Средните стъблени листа са почти перести с триделни клиновидни листчета, а горните са приседнали с 1-3 малки нишковидни листчета. Цветовете са събрани в сложен сенник с 6-12 главни лъча, без обвивни листчета. Венчето е петделно, отдолу - бяло, влакнесто, без чашка. Плодът е яйцевиден разпадащ се на две половинки. Растението цъфти през юни - август. Расте из сухите тревисти места до 1500 м н.в. из цяла България.

За медицински цели се събират корените на растението. Корените се вадят ранна пролет м. март - април преди развитието на растението или есен м. октомври - ноември след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е набръчкана, светло или тъмно кафява овън, с пръстеновидни следи, дължащи се на прикореновите дръжки, отвътре бледо жълтеникава с жълто кафяви точки, с неприятна миризма и нагарчащ вкус.

Билката има диуретично, пикочогонно и противовъзпалително действие. Употребява се при бронхит, кашлица, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, подагра, ревматизъм. Външно - за бани или компреси при циреи и екземи.