Змийската хурка е многогодишно тревисто растение с късо цветно стъбло, на върха на което се намира  продълговато еднополово съцветие, обвито в голям заоблен лист /като хурка/. Коренището е грудесто, яйцевидно и месесто. Листата са копиевидни, с дълга дръжка, разширени в основата във вид на влагалище и често с кафяви петна. Цветовете са белезникави, като женските са в долната част на съцветието са в отделни клетки, състоящи се от едногнездни плодници, а  мъжките са в горната част и са съставени от 3-4 прашника и една тичинка, над и под мъжките цветове се намират нишковидни израстъци. Плодовете са червени ягоди с кръгли, леко сплеснати встрани семена. Растението цъфти през май - юни. Билката расте из храсталаците и сенчестите гори до 1800 м н.в. навсякъде в България.

За медицински цели се събира грудковидното коренище. Коренището се вади през есента - септември - октомври или през пролетта преди развитието на листата - април - май. Коренището се пази в прясно състояние като се заравя във влажен пясък, тъй като в изсушено състояние има слабо действие. По искане на купувача се суши на сянка или в сушилня при температура до 40°С. За по-голямо удобство коренището се нанизва на конец. Изсушената билка е кафеникава отвън и бяла отвътре, с нагарчащ вкус.

Билката има болкоуспокоително действие. Употребява се при хемороиди, пресипнал глас, възпалени сливици, гастрит, киселини в стомаха, парализи, подагра.