Златната пръчица е едногодишно тревисто растение с високо до 1 м стъбло, разклонено в горната си част. Листата са последователни. Долните са с дълги дръжки, яйцевидни или елипсовидни и назъбени. Горните са ланцетни, с къси дръжки или приседнали. Цветовете са златисто жълти, събрани в кошнички, групирани на върха на стъблото в метловидни съцветия. Периферните цветове са женски, а средните - тръбести и хермафродитни с 5 тичинки. Плодът е ресничеста хвърчилка Билката цъфти през юни - август. Расте из скалисти терени, храсталаци и редки гори до 2000 м н.в. из цяла България.

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа през юни - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са зелени с жълти цветове, без миризма и с горчив вкус.

Билката има пикочогонно и успокоително действие, регулира обмяната на веществата. Употребява се при подагра, ревматизъм, албумин, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, захарна болест, кръвохрачене. Външно - за компреси при рани и екземи.