В родината си циботиумът (Cibotium schiedei) се развива много мощно. На височина може да достигне 2,5 метра. При нашите условия обаче това се случва много рядко. Листата са светлозелени, много нежно насечени като дантела. Извиват се грациозно надолу. Това придава на растенията елегантност и финес.

Макар че издържа на полусянка, тази папрат се развива най-добре на разсеяна светлина, като предпочита тя да е по-изобилна. Да се внимава да не се излага на пряко огряване от слънцето.

Оптималната температура през зимата е около 15-18ºС. Ако тя падне под 13 градуса, растенията страдат и нарушават красивия си външен вид. Изисква умерено влажна почва, затова през пролетта и лятото се полива редовно. През зимата количеството на водата се намалява, като се следи тя да е със стайна температура. Въздухът винаги трябва да е наситен с влага. При необходимост се пулверизира.

Възможно е размножаването със спори, но за предпочитане е туфите да се разделят през няколко години. Това може да се извършва успешно през всеки сезон, най-добре е през пролетта. Използва се лека, пропусклива почвена смес, която същевременно е богата на хранителни вещества. При съставянето й в нея трябва да се включат равни части чимовка, торф (или листовка), много добре разложен оборски тор и пясък. Веднага след засаждането растенията се поливат изобилно.

Освен в стайна обстановка, този вид се препоръчва за отглеждане в зимни градини. Когато саксиите са по-големи, при благоприятните условия в градините растенията биха успели да развият стъбла.