Маклурата е род двудомни листопадни дървета от сем. Черничеви (Moraceae). Един вид маклура (Maclura pomifera, Maclura aurantiaca)  расте в Северна Америка и на юг в САЩ. Понякога в този род се включват 12 вида, които преди са били отнасяни в други родове.У нас маклурата се отглежда в Софийско, Североизточна България, долината на река Струма и в Горнотракийската низина.

Дървото има височина 15-20 м. Короната е закръглена, гъста, с извити надолу и отрънени клони. Листата са яйцевидноланцетни, тъмнозелени, блестящи, целокрайни, с дължина 10-14 см. Разположени са спирално и са заострени на върха. Мъжките цветове са разположени на дръжки, събрани в цимозни (вълновидно извити) съцветия. Женските представляват главести съцветия (главички), впоследствие силно нарастващи в месести топки. Съплодието е лъжливо, кълбовидно, едро, набръчкано, златисто до жълто-зелено, подобно на портокал. Състои се от многобройни сухи едносеменни плодчета и не се яде. Цъфтежът настъпва през май-юни.

Размножава се чрез семена и вегетативно чрез резници и отводи. Дърветата са светлолюбиви, сухоустойчиви и солеустойчиви. Не издържат на ниски температури. Понасят запрашеност на въздуха. Дървесината е жълта, плътна, тежка и се използва в стругарството. От нея се получава жълта боя.

Като високорастящо дърво то трябва да се разполага в участъците на двора или вилното място, които ще се използват за почивка - около беседките, кътовете за барбекю, около външните камини.