Родът на дуратната (Duranta plumeri) включва 36 вида оригинални храстовидни растения от семейство Вербенови. Произхожда от топлите тропически райони на Централна и Южна Америка - Флорида, Мексико, Бразилия, както и от Източна Индия, където растенията се отглеждат на открито. Те се оформят като храстчета и могат да достигнат от 4,4 до 6 мета височина. Листата са светлозелени, елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни, 1 см в диаметър, с 5 венчелистчета. Издават приятен аромат. Събрани са в увиснали съцветия. Баграта им е виолетово синя, с розова ивичка по периферията. Има сортове с бели или жълти цветове.  Декоративни са и жълтеникаво-оранжевите месести плодчета - 7-8 мм в диаметър.

В Европа дурантата се отглежда само в саксии, и то само видът дуратна плумери. Растенията са топлолюбиви. Оптималната температура за зимния период е 16-18^оС. Тъй като обичат дори и пряката слънчева светлина, най-подходящо място за саксиите е на южен прозорец. Потребността от вода е висока, затова през лятото се полива обилно, а през зимата количеството на поливната вода се намалява. Предпочита въздухът да е влажен, затова в помещенията с парно отопление редовно трябва да се пулверизира. През лятото саксиите могат да се изнесат на открити балкони или тераси. Избира се подходящ ден и докато растенията се приспособят, може в обедните часове да се засенчват.

Дурантата се размножава чрез вкореняване на полувдървесинени резници във вода или в пясъчно-почвен субстрат. Всяка пролет растението се прехвърля в по-голяма саксия. Почвената смес трябва да е лека, но богата на хранителни вещества. Съставя се от градинска почва, добре разложен оборски тор, листовка и пясък в съотношение 2:2:2:1.

В родината си дурантата се цени много високо като лечебно растение. Фармацефтичната промишленост я използва като суровина а лекарства против болести на сърцето.

Тайните на успеха:

Светлина: пряка слънчева светлина

Поливане: обилно

Подхранване: при пресаждането