Начало › Растения › ЕнциклопедияЗеленчуци › Кокциния (Coccinia indica)

Кокциния (Coccinia indica)

12.10.2010 | Коментари (0)

Кокциния (Coccinia indica)

Вид: Зеленчук
Ботаническият род на кокцинията наброява около 30 вида, болшинството от които са разпространени в Кения, Индия и др. Всички кокцинии са многогодишни двудомни лиани, които се катерят по опора с помощта на мустачки. Те формират големи клубени, които могат да достигнат тегло от няколко килограма. Те служат като водозапасяващ орган на растението по време на сухия сезон, който на местата, където се отглежда кокцинията може да достигне до половин година. По време на сухия сезон надземната част на растението отмира, а при настъпване на сезона на дъждовете филизите израстват отново.

Индийската кокциния (Coccinia indica) е най-известният представител на рода. Тя съчетава в себе си декоративни, плодови и лекарствени качества. Някои народи наричат това растение бръшлянова тиква. Нейните листа по размер, цвят и форма много приличат на листата на кавказкия бръшлян. Яркочервените плодове с дължина до 5 см, които приличат на малки краставички, могат да се ядат, а надземната част се използва при лечението на заболявания на очите и горните дихателни пътища.

Кокцинията е топло- и влаголюбиво растение. Тя може да се отглежда като краставичките, като семената за производство на разсад се засяват през март в отделни саксийки. Почвата се състои изцяло от листовка. За да поникнат, семената се нуждаят от светлина, затова поставете ги на перваза на прозореца.

През май, когато температурата през деня се установи в границите 20-26 градуса, засадете разсада на добре осветена от слънцето леха в рохкава плодородна почва. При такава температура растенията ще се развиват бавно и ще се появят многожество филизи на нивото на почвата. Това е времето, в което трябва да поставите подпори за растенията. Те трябва да са високи поне 2 м. След месец кокцинията започва да расте и на височина. Подхранва се веднъж в седмицата с комплексни минерални торове в същите срокова, както и краставицата. Най-добре растат растенията, когато нощната температура достига до 20 градуса, а през деня - около 30 градуса.

В началото на август започва цъфтежът, като първо цъфтят женските растения, а в края на месеца и мъжките, като едва тогава се появяват завръзи. Мъжките цветове са големи, 5-6 см в диаметър, снежно бели, а женските са по-дребни. Пчелите много обичат нектара им. Цветовете се разтварят след сутрешната роса и се затварят с настъпването на вечерта. Те изглеждат много ефектно на фона на тъмнозелените блестящи листа.

Първите плодове започват да зреят в средата на септември. При узряването си те стават тъмночервени, което още повече увеличава декоративността на растението. Вкусът на узрелите плодове е сладникав, но с нишестен привкус. От храст можете да наберете около 3 кг плодове.

В началото на ноември нощите стават хладни и надземната част на растенията започва да загива. Тогава можете да оберете плодовете и да изкопаете клубените. Те са сравнително дребни, с тегло не повече от 200 г, по форма напомнят кореноплода на моркова, с аромат на краставица. От едно растение можете да изкопаете около килограм клубени. Те трябва да бъдат съхранявани на сухо място. Ако останат в почвата да презимуват, то през пролетта от тях ще израснат нови растения.

Иван ИВАНОВ

 

 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар