Хабрантусът (Habranthus) е и минзухар. Красивите му цветове се появяват през лятото. В почвата то образува луковица. Листата са наситено зелени, линейни, може да достигнат над 30 см дължина. Излизат от повърхността и образуват розетка. От тях през лятото се показва цветоностното стъбло. То е изправено, безлистно. Като културни се отглеждат два вида, отличаващи се предимно по едрината и баграта на цвета.

H. tubispatus е известен и със синонима H. аndersonii. Цветоноса се показва през юни-юли, преди появата на листата. Те завършват с по един цвят. Най-характерното за този вид, който много прилича и на минзухар е, че цветът е разположен под ъгъл на стъблото. Той е дълга до 2,5 см камбанка, която при пълен цъфтеж се отваря широко. Баграта отвътре е бледожълта, а отвън медно-оранжева.

Този вид се отнася към издържливите на ниски температури, затова може да се отглежда на открито. Размножава се с луковици. Избират се слънчеви места. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества, добре обработена. Луковиците се засаждат през октомври-ноември на дълбочина 6-10 см, според едрината им. Разстоянията между тях трябва да са 15 см. Особени грижи за растенията не се полагат. Важно е повърхността на почвата да е чиста от плевели.

Видът H. robustus е с много по-едри цветове. Камбанките достигат до 8 см дължина. Баграта им е бледо пастелно розова, кото основата отвътре е бяла. Този вид е чувствителен на студа, затова навън се отглежда само в топли райони, а в студени - като саксийно растение. Съставя се смес от градинска почва, листовка и пясък в съотношение 3:2:1. Луковиците се засаждат през есента, а цъфтежът протича от края на юни до началото на септември. Не е задължително луковиците да се изваждат всяка година след прецъфтяването, а когато туфата е вече много гъста. (снимка)