Додекатеонът (Dodecatheon) е познат на французите като "тревата на дванадесетте бога", а на англичаните - "падаща звезда". Родът включва 52 вида многогодишни, полуустойчиви растения. Наведените главички на цветчетата наподобяват тези на циклама. Появяват се на групи по върховете на безлистни разклонения. Ботанически обаче нямат нищо общо, защото се отнасят към сем. Игликови. Обърнатите нагоре венчелистчета разкриват златистите тичинки.

 Видовете, които познаваме

Като декоративен често се използва видът D. integrifolium. Растенията достигат 20-30 см височина. Светлозелените листа са изправени, с форма на лъжичка. Цветовете са розово-червени, до 2 см дълги. Появяват се през май-юни.

Високо се цени обикновеният додекатеон (D. meadia). Растенията достигат от 30 до 45 см височина. Светлозелените, продълговато-овални листа са назъбени. Те излизат направо от почвата и образуват розетка. Цветовете са розово-пурпурни, до 2 см дълги. Цъфти през май-юни. Видът D. pulchellum е известен и със синонима D. pauciflorum има растения, достигащи височина 20-25 см. Листата са лопатковидни, красиви. Цветовете са пурпурно лилави, до 2,5 см дълги. Цъфти през април-май.

 Изискванията му не са много

Додекатеонът се развива добре на леки почви, но постоянно умерено влажни. Предпочита полусянка. Това ги прави много подходящи за зацветяване на алпинеуми в малки дворни или вилни места. През няколко години растенията може да се разделят през пролетта или през есента за да се подмладят и разхубавят туфите. Освен вегетативно се размножават и чрез семена. Те се засяват през пролетта в студени парници. На постоянно място се разсаждат, когато пониците укрепнат. Най-подходящи разстояния са 20х20 см. От тях може да се оформят няжни декоративни петна или бордюри, но най-подходящото им место е алпинеумът.