Семейство Лукови (Alliaceae) обединява около 30 рода и над 650 вида, разпространени по  всички континенти без Австралия. Като културни растения трима техни представители - кромидът, чесънът и празът, съпровождат човека от дълбока древност. Още тогава те са били отличени заради качествата си и до наши дни са създадени множество техни сортове. Но по целия свят хората от векове използват и някои диви лукове, които виреят около тях. Те, макар и никога да не са пренесени в градините, допринасят за разнообразието и спецификата на местната кухня.

У нас се употребяват два вида див лук - левурдата и самардалата.

Самардалата (Nectaroscordum bulgaricum) вирее в горите около Сливен, Казанлък, Стара Загора и във варненско. Тя е многогодишно луковично растение. За роднинството й с лука безпогрешно свидетелства миризмата на смачканите й листа. Луковицата достига 2-3 см в диаметър, покрита е с тъмнокафяви люспи. Листата са лентовидни. Стъблото е високо 70-150 см, през май-юни се увенчава от красиво чадъресто съцветие, съставено от 20-60 дребни зеленикаво-бели камбанки.

Растението е непретенциозно, може да се пренесе в градината, където ще изглежда чудесно в тревист бордюр или с миксбордер, а също и на групи, разпръснати по моравата. Ще расте добре, ако го настаним на открито слънчево място, но и в полусянката на дърветата няма да се чувства зле. Почвата обаче трябва да е лека, да пропуска добре водата и въздуха. Луковиците се засаждат през октомври-ноември на дълбочина около 10 см и на по-голямо разстояние между тях, за да не си пречат високите растения. След няколко години се образува гнездо от луковици, които се разделят и се засаждат самостоятелно. Може да се размножава също и със семена, които узряват през август.

Населението от областите, където самардалата се среща в диво състояние, я отглеждат отдавна в градините си. Когато е прясна, е много люта - като хрян. Затова се използва сушена със сол - нещо като шарената сол.  Преди да цъфне, изрязват стъблата й и ги накълцват ситно или ги смилат.  Смесват я със сол (на вкус) и 2-3 пъти я прекарват през месомелачката. След това я сушат на сянка и после я прибират в добре затворени съдове. Използва се за подправяне на варени яйца, картофи, пиле, върху филийка с масло, със сирене.  Не се подлага на топлинна обработка, защото ароматът се променя. По пазарите на Сливен и Стара Загора се продава понякога на връзки, продавачите ще ви дадат съвети за употребата.