Полигалата (Polygala), известна у нас като "телчарка" е голям род, който включва около 600 едногодишни и многогодишни видове. Те се оформят като храсти, полухрасти или пълзящи растения. Много ценни за засаждане в алпинеуми са два вида. От тях P. calcarea  произхожда от Европа. На височина растенията достигат едва 5-8 см, но се разклоняват, достигайки диаметър до 30 см. Засадени на това разстояние, скоро те оформят плътен зелен килим с многобройните си стъбълца, осеяни с дребни листенца. От май до август този килим засиява от дребните сини цветчета, които го покриват изобилно. Те са събрани от 6 до 12 в дълги до 5 см съцветия. 

В алпинеуми се засажда и видът P. chamaebuxus. Той произхожда от планинските райони на Европа. Растенията са малко по-високи - достигат до 15 см и също се разстилат на около 30 см. Разклоненията, с многобройните си овално удължени, тъмно зелени листа оформят приказен килим. Неговите неръкотворни орнаменти се появяват от април до юни. Това са кремавожълтите цветчета, които от външната страна понякога са пурпурни.

И двата вида виреят на различни видове почви, но задължително е те да се отцеждат добре. Мястото трябва да е слънчево, а вторият вид може да понесе и лека полусянка. Размножават се със семена. Засяват се през есента или пролетта в сандъчета с лека почвена смес, съставена от листовка и пясък. Много важно е да са защитени. На постоянно място се изнасят, когато растенията укрепнат.

И тази година цветарски фирми представиха няколко нови вида. Един от тях е P. Myrtifolia. Идва от Южна Африка. Растенията са многогодишни и се оформят като храстче до 1 м височина, което се разстила на 60 см ширина. Овално удължените листа са светло зелени и падат през зимата. Цветовете са интензивно пурпурно-розови, от 2 до 4 см дълги. Съцветията се оформят на върха на разклоненията и красят растенията от април до октомври.

За да презимуват, растенията трябва да са при температура около 4-7° С в мазета или на закрити балкони. През лятото обаче те ги украсяват с цветовете си.

Размножават се със семена или чрез резници. Отначало всяка пролет, а по-късно през няколко години, растенията се прехвърлят в по-големи саксии. През лятото се изнасят на балконите и се поливат редовно. Подхранва се през 15 дни. Когато се внесът за презимуване, растенията се поливат съвсем оскъдно.

Из ливадите и храсталаците в цялата страна растат на воля два вида телчарка - анатолийската и обикновената. Те са многогодишни растения с изправено или полягащо стъбло. При първия вид то достига 40 см височина, а при вторият е по-дребно. Покрито е с къси, къдрави власинки. Листата са последователни, приосновните елипсовидни, а стъблените ланцетно-елипсовидни. Цветовете са розови или бели, събрани във връхно съцветие. Прицвитниците на анатолийската телчарка са 3-5 мм, а на обикновената - до 1 мм. 

У нас телчарките са ценни декоративни растения, защото са студоустойчиви. Освен това, ползват се като медоносни, лечебни и фуражни. Оцеляването на някои от телчарките обаче е застрашено и затова осем от тях са включени в Червената книга на България.