Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен,  е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит.

У нас така харесваната шарена сол не може без в състава й да има сминдух. Той се използва  най-много при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Свежите листа и клонки  служат като подправка на ястия от месо. Като подправка сминдухът се използва широко в Египет, някои азиатски страни, в нашата национална кухня. Може да се комбинира и с други подправки - чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Той притежава свойството да поема лесно миризми, затова трябва да се пази отделно.

В градините расте почти навсякъде, но предимно в Североизточна България. Свежите листа и клонки са богати с етерични масла, витамини (витамин С - над 120 мг%) и други ценни вещества.

Градинският сминдух (Trigonella foenum-graecum) e eдногодишно растение. Коренът е вретеновиден.Стъблото е  високо до 1 м, слабо разклонено . Листата са тройни, с прилистници, които са сраснали с листната дръжка. Цветовете са бледожълти до жълти и са приседнали в пазвите на горните листа. След като прецъфтят, те образуват семенни шушулки, семената са със специфичен мирис при стриване ( наподобава свежо окосено сено) и горчив вкус.

От сминдуха се отглеждат някои  местни форми. Не са селекционирани сортове. Да расте и се развива добре е необходимо да му се осигурят леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви. Рано напролет, щом като може да се работи в градината, се засяват семената на редове на 20 см разстояние между тях. Необходими са за 100 кв. см 150 г семена. Не трябва да отиват по-дълбоко от 2-3 см. След като мине една седмица, се показват растенията. Те  цъфтят след около 40 дни. Прибират се целите растения, преди още да е настъпила пълната зрелост, и се доизсушават на сянка.

(снимка) Роднина му е полският сминдух  (Trigonella coerulea)  За подправка служи цялото растение. Използват се младите листа и стъбла с цветовете и семената. Свежите листа са богати с етерични масла, витамини, минерални соли и други съставки. В някои райони на страната е предпочитан пред градинския сминдух.

Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко, високо до 90 см с 5-7 разклонения, листата са триделни, елипсовидно овални, със силно назъбен външен ръб. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Чушките са късояйцевидни с по 1-3 семена. Те са дребни, жълтеникави. Кълняемостта им се запазва до 3-4  години.

Полският сминдух има същите предпочитания и се отглежда, както градинския, само че за сеитбата му са необходими повече семена - за 100 кв.м  - 200-250 г.

Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно, от което се получава хибрид. Ако искате посевът да е само от единия вид, тогава е необходимо да  осигурите пространствена изолация между двата от 500 м. Полският сминдух освен подправка е и инсектицидно и диуритично средство, както и много предпочитано медоносно растение.