Rosmarinus officinalis (Розмарин)
розмарин
Rosa damascena (Роза)
Роза, трендафил, гюл, маслодайна роза, главоболие, сенна хрема, белодробен абцес, невроза, слабително средство, глисти, острици, аскари, бавно заздравяващи рани, стомашно-чревни разстройства, възпаление на венците, ан¬гина, възпаления на жлъчните пътища,
Rosa canina (Шипка)
Шипка
Robinia pseudoacacia L. (Акация бяла, лиляк)
Акация бяла, бял салкъм, лиляк
Ribes nigrum (Френско черно грозде)
Френско черно грозде
Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.
За по-красив празник
Мерките, които се предприемат за пробуждането на растения към цъфтеж по време на покоя им, се нарича форсиране. Растенията, които могат да бъдат подлагани на такава операция представляват по своята същност листопадни растения, въпреки че някои приемат, че и ранно цъфтящите сортове вечнозелени растения също за такива (индийската азалия, камелията и др.).
Мушкатата презимуват със старите си “одежди” – Резитба се извършва преди отново да се изнесат навън
Подрязване на мушкатата се прави едва след като презимуват, в началото на пролетта (март), при подготовката на растенията за изнасянето им отново навън. Тогава на старите растения се прави силна резитба, като на всяко здраво стъбло се оставят не повече от 2 до 5 пъпки (в основата на всяка листна дръжка се образува нова пъпка) и така се получават гъсти и обилно цъфтящи екземпляри.