ЛЯТОТО Е НА ПРАГА

Термометрите в метеорологичните станции тръгват в надпревара да покажат, че става по горещо, сякаш ни предупреждават, че идва истинското лято. И наистина на 22 юни отбелязваме първия му ден - най-дългият от всичките триста шестдесет и пет. В приятните предчувствия за слънце, море и почивка не пренебрегваме обаче грижите за потъналата в зеленина и цветно разнообразие дворна градина. Има какво да се върши през юни и то много.

В цветната градина всичко се нуждае от чести поливки и често разрохкване на почвата. Не се поливат само лалетата, зюмбюлите и нарцисите, луковиците на които трябва да се извадят, щом листата почват да завяхват и да пожълтяват. Редовно трябва да се полива и да се коси и тревата. Нужно е да се премахват прецъфтелите цветове на различните цветя в двора и в саксиите по балкони и тераси. Юни е време, в което плъзват по културните растения листни въшки и акари. Затова трябва внимателно да се следи евентуалното им появяване и при нужда да се вземат мерки.
В зеленчуковата градина нуждата от чести поливки и поддържане на почвата без плевели в рохко състояние никак не е по-малка. Редом с поливките и обработките се извършват и подхранвания с подходящи за целта торове. Трябва да се прилагат и различни мерки за борба с болестите и неприятелите. Прибира се през месеца реколтата от ранното зеле, салатите, репичките, граха и се подготвят освободените лехи за засаждане на късни зеленчуци. Още в началото на месеца се засява разсадът за късно зеле, късен карфиол и късни домати, а през втората му половина се засяват късните моркови.
В плодовата градина редом с удоволствието от беритбата на череши, ягоди и вишни, трябва да се извършат и някои неща от полза както за дръвчетата, така и за техния стопанин. Прореждането на плодовете на ябълката и крушата ще се отрази много благоприятно и на количеството и на качеството на реколтата. От по-специални грижи се нуждаят ягодите веднага след откъсването на последните плодове. Поддържането на влагата в почвата е от значение за всички овощни видове, но особено наложителни са поливките през месеца на малините и касиса. Продължава формирането на короните на младите дръвчета, а млади и стари се нуждаят, то се знае, от опазване от болести и неприятели.   

ДЕКОРАТИВНАТА ГРАДИНА

Късни засаждания на цветните многогодишници

Основното време за засаждане на многогодишните тревисти цветя е краят на април - началото на май, но в някои случаи срокът се удължава.
Растенията в саксии, които се продават на пазара, могат да се засаждат по всяко време на годината, стига да е топло. За успеха на засаждането е важно в продължение на седмица почвата да е равномерно овлажнена. Ако няма дъждове, растенията трябва да се поливат. Само така те ще се приспособят към условията и ще могат успешно да се развиват.
Преимуществото на късното засаждане е че сте имали достатъчно време да определите какво не ви достига в лехата. Когато многото растения вече са се показали и можете да видите каква форма, височина и цвят имат, допълването на градината е много по-лесно.
Съвет: избирайте растения с пъпки, които не са разцъфнали или не са цъфнали напълно, за да имате шанс да се полюбувате на цветовете им в градината си. Засаждайте ги в лехата, стараейки се да не повредите корените на съседните растения. При плътни засаждания ямите не се изкопават с лопата. Засаждайте в облачни дни, за да не пострадат новите растания от палещите лъци на слънцето.

Бамбук за българската градина (снимка)

Целият градински свят в последно време проявява интерес към Изтока. Сега и у нас могат да се видят китйски или японски градини с ниски дръвчета, камъни и миниводопади. Естествено в тези градини се виждат и растения, които са характерни за източния стил: ириси, рододендрони, бамбук.
Бамбукът е събирателно название на повече от 45 рода растения от семейството на тревите, които имат много здрави, вдървесинени стебла и относително къси, широки вечнозелени листа. Практически всички бамбуци са топлолюбиви тропически растения, но има и видове, които са устойчиви и на климата у нас. Тези растения също имат вечнозелени, кожести, ланцетни листа (с ширина 15 мм и дължина 10 мм), които прекрасно се съхраняват през зимата при температура до минус 30 градуса. Част от старите листа опадват в края на лятото. Растенията не са капризни, но могат да живеят само на дренирани почви, добре се чувстват както на слънце, така и на полусянка. През лятото бамбукът се нуждае от поливане, въпреки че възрастните растения не понасят лошо сушата. Размножават се чрез делена на коренищата през ранна пролет. Бамбукът не се нуждае от специално укритие за зимата, а в случай на гибел на надземната част израстват нови филизи и практически се възстановява за една година. Нормалното презимуване трябва да премине под слой сняг, не само заради ниските температури, но и заради изсушаващият вятър и слънцето.
Подходящи видове са Fargesia murieliae, F. nitida, Pleioblastus auricomus, P. variegates.

Жълтият кантарион: красив и некапризен (снимка)

Ако на стопанисвания от вас терен има склон, където нищо не иска да расте или голи участъци под дърветата, там засадете жълт кантарион. Има както нискорастящи видове, като чашковидния жълт кантарион с височина до 30 см, така и по-високи, които израстват до 50-80 см. В топлите и защитени от вятъра места листата на звъниката, както е известен още жълтият кантарион, остават през цялата година зелени. Там където е по-хладно, през есента те пожълтяват, а младите зелени листа се появяват през април. Златисто-жълтите цветове с диаметър до 7 см се разпукват едни след други от юни до октомври. Растенията могат да растат практически на всякаква градинска почва, понасят слънце и полусянка, и корените им продължават да растат дори и там, където почвата е пронизана от корените на други растения. Непродължителната суша не е страшна за жълтия кантарион, но ако дълго време няма дъждове, ще ви се наложи да поливате.

Лианите не растат само в джунглите (снимка)

За да видите лиани, не е нужно да летите до Тропиците. Достатъчно е да стигнете до съседната гора, където растат лиани с местно значение, например като клематис виталба (Clematis vitalba). В природата той се среща в Средна и Южна Европа и Мала Азия. С годините стеблата на тази лиана стават много дълги издрави, обвивайки растящите около тях храсти и дървета, като достигат до тяхната корона. Цветовете са сребристи и придават на растението много красив вид.
В нашите гори може да се види и още една лиана - хмелът (Humulus lupulus). Тънките и много здрави надземни филизи на хмела се катерят по другите растения. Културни сортове хмел се използват в пивоварството. Дребните зелени цветове на това растение и подобните на шишарка съплодия са ефектни. Затова хмелът често се отглежда като декоративно растение. Образувайки гъста листна маса, той дава добра сянка.

Ленивче с името Alexander (снимка)

Ленивчето (Lysimachia punctata) е тревист многогодишник с височина до 80 см, който се ползва със заслужена популярност сред градинарите. Причина за това е продължителното му цъфтене - от юли до август. Ако го засадите в градината през пролетта, растението много бързо ще се развие и ще цъфне още през лятото. Имайки такъв активен растеж, в малките градини то може да замени много други растения. Сортът  Alexander е по-скромен в своите завоевания. Що се отнася до външността му, освен жълтите цветове, той има още едно декоративно достойнство - пъстрите, бяло-зелени листа, които през пролетта, в "млада възраст", имат розова окраска. Alexander предпочита слънчеви или полусенчести места, и тъй като неговите корени издържат конкуренцията на другите растения, това ленивче може да се сади редом с храсти. Почвата трябва да съдържа достатъчно хранителни вещества и влага. Ако дълго време няма дъжд, трябва да полеете.

Капризите на мушкатото (снимка)

Кичестото мушкато привлича с ярките си гъсти цветове. Това очарователно растение може да се настани в градината в саксии или кошници, а сортовете с дълги филизи ще украсяват пейки и огради.
Мушкатото предпочита ярко осветление, но ще расте бодро и на леко засенчени места. Почвата трябва да бъде рохкава и хранителна. Трябва да поливате обилно, като избягвате застояването на вода. В периода на вегетация подхранвайте на всеки две седмици с течни торове или през пролетта внесете в почвата торове с продължително действие. Осигурете му място, защитено от вятъра.

Малки съвети

Във втората десетдневка на месеца засадете в лехите закаленият разсад на топлолюбивите едногодишни цветя, като агератума, тагетеса, бегониите, китайският карамфил, петуниите, флокса, цинията, целозията, градинския чай и др. Засаждането е най-добре да се направи в облачни дни или вечер, след 17 часа, и след това в продължение на няколко дни засенчвайте растенията.

В същото време засадете закалените гергини и клубеновата бегония. За гергините изкопайте ямки с размери 30 х 30 см и ги запълнете с компост, смесен с дървена пепел и суперфосфат. За да завържете растенията, във всяка ямка забийте здрава пръчка с височина 1.5 м. Трябва да садите така, че кореновата шийка да е вкопана на 4-5 см. Гергините, които се размножават чрез резници, се садят на дълбочина 8-10 см. За клубеновата бегония трябва да се отдели място с шарена сянка и лека почва, богата на органичви вещества и да не е варовита. Тези растения ще цъфтят обилно при редовно поливане и подхранване чрез шербетуване.

В края на месеца можете да започнете с изкопаването на луковиците на зюмбюлите (когато листата започнат да жълтеят и полягат), а след това и на лалетата. След изрязването на листата, стъблата и корените, луковиците се просушават навън или в помещение в продължение на 4-5 дни, изчистват се от излишните люспи и остатъци от корени и се съхраняват до есента в помещение с температура 20 градуса.

В края на месеца засейте за разсад семената на двегодишните растения, като теменужките, маргаритките, незабравките и нощната теменужка. За тази цел подгответе специална леха на сенчесто място. Посевите покрийте с нетъкан материал, за да не пресъхне почвата.

СТАИ И БАЛКОНИ

Моден вид на лавровото дърво (снимка)

Вечнозеленото лаврово дърво (Laurus nobilis) с ароматни листа е популярно саксиено растение, което благополучно презимува в стайни условия. То се поддава на резитба и затова от него често се създават всевъзможни зелени фигури. Старите, добре формирани растения, не са от евтините удоволствия и отнемат много време. Но има и друг начин да направите от лавровото дърво нещо ексклузивно - самостоятелно да навиете неговия ствол. За тази цел ви е нужно младо растение, което можете да отгледате от резник, взет при резитбата на старо растение. Засадете резника в рохкава почва, ще пусне корени за няколко седмици. Оставете на младото растение само средното стебло, като изрежете страничните филизи. Вържете заедно няколко бамбукови пръчки и ги забийте дълбоко в саксията редом с растението. Гъвкавото стебло на младото лаврово дърво постепенно трябва да се обвива около бамбуковите пръчки, като го закрепвате с тел. Извивайте го докато получите желаната от вас форма. За да е красива и компактна, филизите трябва да се прищипват 2-3 пъти в годината. След няколко години, след като стволът укрепне, можете да махнете бамбуковата опора.

Красиви "хапчета" витамини на ръка разстояние

Не само от дворанатазеленчукова градина може да прибирате добра реколта. Някои зеленчукови култури успешно растат и плодоносят в саксии и сандъчета на балконите и терасите. Богатите на витамини добавки към порцията можете да получите и от минимални площи във вид на отгледани в балконско сандъче миниатюрни домати, сладки или люти чушки. Чушките от италианският сорт Toscana, които имат якрочервени плодове с удължена форма, имат сладникав вкус. А сортът Pinokkio ще ви зарадва не само с мекотата на вкуса си, но и с ярката игра на краски - жълта, оранжева и червена. Особена острота на блюдата ще придаде чилито от червения сорт Fireflame и жълтите Sumflame. Всички чушки обичат защитено от вятъра място и добре овлажнен субстрат. Във водата за поливане се препоръчва веднъж в седмицата да добавяте течен тор за цветя.

Сребърни водопади

Дихондрата (Dichondra) Silver Falls със сребристите си, напомнящи по форма мидички, листа не само е необичайно красива, но и лесно се отглежда. Тя може да се настани в балконски сандъчета като почвопокривно растение или като ампелно в кошници. При това тя се чувства добре както на слънце, така и на сянка, лесно понася непродължителното изсъхване на субстрата и се съчетава добре с красивоцъфтящи растения. Дългите филизи на дихондрата образуват сребристи завеси, зад които можете да се скриете от любопитните очи.

Чака ви откритие!

(снимка) Ангелонията (Angelonia) е новост, която не може да остане незабелязана. Това великолепно красивоцъфтящо растение е с височина до 60 см и с цветове (в зависимост от сорта) със синя, бяла или двуцветна окраска. То цъфти без прекъсване от средата на май до октомври. Неговите нежни, изправени класовидни съцветия изглеждат прекрасно и в саксиени градинки, и в лехи. Ангелонията обича слънцето, но расте добре и на полусянка. Увехналите цветове трябва да се отстраняват своевременно. 

Малки съвети

Изрежете прекалено издължилите се филизи на балконските растения (в това време те растат много бързо). За да съхранят компактната си форма, на всеки 3-4 седмици най-дългите стебла се изрязват с 2-4 листа. Такава лека резитба стимулира развитието и образуването на повече нови цветове.

Направете си на балкона мини езеро от поцинковано корито, най-добре в ъгъла, където не достига много слънцето. За да не позеленее дъното от водата в съда от постоянния контакт със слънцето, можете да го покриете с матов лак, който ще защитава метала от корозията.

Не забравяйте за редовното поливане на розите, растящи в глинени саксии - те се нуждаят от повече вода, отколкото растенията в пластмасови саксии, особено в слънчевите дни.
Премахвайте плевелите от саксиите със стайните и балконските растения. Работата не е в това, че те ще развалят вида на културните растения. Плевелите привличат вредители и често пренасят болестотворни инфекции. Трябва да помните това и редовно да се занимавате с тази санитарна работа.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Сега едно подхранване на ранните домати, много е полезно

Доматите се подхранват на няколко пъти. Първият път е когато се оформят първите плодове, вторият - двадесетина дни по късно, а третият е след прещипването на върховете. Този момент за ранните домати настъпва през юни и не бива да се пропуска. По това време плодовете от първото съцветие започват да избистрят тъмнозелената си окраска. За подхранване обикновено се използва амониева селитра. Сто-двеста грама на 10 кв. метра стигат. Но имате ли възможност да подхраните с пресен оборски или птичи тор, не я пропускайте. Тези торове се употребяват разредени с поливната вода.
Определеното количество тор поставете в подходящ съд и го разредете първо с малко вода. Така ще се утаят твърдите части. След ден-два отделете течността и я разредете - оборският тор с 5-6 части вода, а птичият - с 10-12. С получения разтвор се полива всяко растение по отделно.
В малкото дворно стопанство това е най-добре да стане с лейка без решетка, както се внимава течността да не попада върху зелените части на растенията, за да не причини изгаряния. Тъй като въпреки старанието това може да е станало, след подхранването полейте обилно чрез дъждуване.
За такова подхранване на доматите на площ от 10 кв. метра 400-600 г птичи тор стигат, а оборският трябва да е малко повече.

Морковите за зимнина се засяват през юни (снимка)

Ако сте засявали ранни моркови, използвайте ги в кухнята докато можете. За приготвяне на туршии или съхраняване в прясно състояние няма да станат - ще загрубеят от летните горещини. За зимнина морковите сега се засяват. В двора това може да направите на равна леха. Очертайте браздички през 20 см и дълго, колкото прецените. Трябва да са дълбоки не повече от 3-4 см, което ще е и дълбочината на сеитбата. Браздичките не бива да са повече от 4- 6. Ако ви трябват повече, оставете 50-60 см място и очертайте нови 4-6. Така ще си създадете удобство при работа.
Семената на морковите никнат бавно и трудно. До поникването ще се налага да поливате всеки ден, освен ако не ви отменят някой и друг път валежи. След това поливайте според нуждата. Премахвайте редовно плевелите. Когато морковите развият 2-3 листа, проредете ги на 1-2 см растение от растение. Двадесетина дни по-късно проредете втори път на 2-3 см. Повече не бива, защото от редките посеви се получават едри, груби и деформирани кореноплоди.

Щом обичате алабаша, можете и да си го отгледате

Алабашът се съхранява лесно в прясно състояние през цялата зима, когато хранителните и вкусовите му качества правят присъствието му на трапезата много желателно. По съдържание на витамин С той се нарежда на едно от първите места сред останалите зеленчуци и тъкмо употребата му в прясно състояние го прави изключително ценен зеленчук. Има два вида алабаш - дребноплоден и едроплоден. За зимнина у нас се отглежда едроплодният - Син зимен или Едър зимен
За да си отгледате алабаш в двора, ще ви трябва разсад. Семената може да засеете в същата леха, в която ще произведете разсади за късно зеле. Грижите и за двете растения са все едни и същи - нали са съвсем близки роднини от един ботанически род.
Според градинарските традиции на алабаш в дворните градини не се отделя специално място. Засажда се по браздите между други зеленчуци или по напоителните вади. По добре е обаче да му се отдели самостоятелна площ, след ранния грах или ранните моркови например. Това е начинът да се приложат специфичните грижи за всеки зеленчуков вид по отделно. Ако постъпите така, имайте предвид, че разстоянията между растенията в реда трябва да са 40 см, а ако редовете са повече от един, те трябва да са на по 80 сантиметра.

Искате ли да си имате собствен разсад за късно зеле

То е най-употребяваното. Като кисело и като прясно. През цялата зима. А отглеждането му не представлява някаква трудност, така че който разполага с място в двора си, може да го използва.
Както за ранното, така и за късното зеле трябва разсад. Само че сега той се добива не в закрити култивационни съоръжения, а на открито в обикновена леха. Подходящият срок за сеитба е между 5 и 15 юни. Около 8-10 г семена ще ви стигнат да отгледате зеле на 100 кв. метра. За едно нормално по численост семейство ще трябва значително по-малко площ - някъде около половината.
Лехата подгответе, като обогатите почвата с оборски тор или компост. Семената може да засеете разпръснато, но по-добре в редове на 5 см един от друг. Може да ги маркирате с помощта на пръчка или с ръба на летва, като я притискате върху добре изравнената повърхност на лехата. Постарайте се на 1 кв. метра да попаднат 2,5-3 г семена. При такава рядка сеитба няма да има нужда от пикиране. Покрийте ги пласт торопочвена смес, който след леко притъпкване да е дебел 2-2,5 см. Поливайте редовно и не позволявайте да се развият плевели. Докъм средата на юли разсадът ще е готов за засаждане. Тъкмо навреме.

Погрижете се за бамята веднага след поникването

Ако сте засели бамя в препоръчания за нея срок, тя вече е поникнала. Топлото време я подтиква към бързо развитие, което налага и своевременни грижи. Най-важното е щом развие 2-4 листа да я окопаете. Така ще унищожите никнещите с нея плевели и ще разрохкате почвената повърхност, от което тя има нужда. Няма да мине много време и тя ще развие 6-8 листа. Това е моментът за второто окопаване. С тази обработка може да подхраните посева с амониева селитра - по 150 г на 10 кв. метра. Където растенията са нагъсто, проредете ги. При междуредово разстояние 45-50 см, разстояние между тях в реда от 25-30 см е съвсем подходящо.

Малки съвети

Постарайте се да поливате зеленчуците в сутрешни часове. Тогава въздухът, водата и почвата имат почти еднаква температура и растенията не страдат чувствително от температурен стрес. Когато поливате със студена вода в обедните часове, охлаждате силно почвата, дейността на корените се затруднява и те не могат да отговорят напълно на активната дейност на листата.

Не вярвайте на онези, които казват, че дините и пъпешите не трябва да се поливат. Вредни за тях са късните поливки. Сага са полезни и особено при засушаване може да се окажат решаващи за добрия краен резултат. Прекратете поливането щом плодовете достигнат едрина 15 см в диаметър.

Ако сте отглеждали зимен чесън, който сте употребявали в зелено състояние, извадете луковиците на останалия в лехата, за да ги използвате като зрели. Може да ги съхранявате докъм Коледа и Нова година. Моментът на изваждането ще познаете по пожълтяването на долните листа и завяхването през обедните часове. Не чакайте да изсъхнат, защото ще се откъснат и ще оголят шийката на луковицата. Такива луковици трудно се съхраняват. По същата причина не скубете, а подкопавайте.

Ранните домати, засадени навреме, през месеца развиват 4-то - 6-то си съцветие. Това е моментът, в който трябва да прещипнете върховете им над два все още недоразвити листа. Така ще ускорите узряването.

ОВОЩНА ГРАДИНА

Прореждането  прави ябълките едри сочни и обагрени красиво (снимка)

Впрочем не само ябълките, а и крушите. При сливите, джанките, кайсиите не се прилага. Използва се при прасковата, но по-рано, при големина на плодовете колкото лешник.
През юни приключва така нареченото юнско окапване на завръзите, което е естествен процес и започва още след цъфтежа. Това е моментът за прореждане на плодовете при ябълката и крушата. Задължително се откъсват дребните, деформираните, засегнатите от болести и неприятели или механично повредени плодчета. Там където растат по 2-3 и повече плодчета както в букет, се оставя само едно. На един метър по дължината на клона се запазват по 10-12 плода. Стремежът е всички те да се огряват добре от слънцето, за да придобият характерната за сорта багра.
С прореждането добивът не намалява. От едно дръвче се набират толкова килограма плодове, колкото и ако не се прореждат, само че сега всички са едри, сочни и добре оцветени.

Не оставяйте без грижи ягодите след беритбата (снимка)

Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет.
Първа грижа след беритбата е листата да се изрежат напълно. Те са стари, неактивни и в много случаи заразени от някоя ягодова болест. На тяхно място бързо израстват млади и по-жизнени. Те дават възможност за залагане на повече цветни пъпки. За да осигурите добрия им растеж, полейте, а след това и окопайте растенията. Ако насаждението ви е на възраст втора година, подхранете и с 15-20 г амониева селитра на квадратен метър.
Откъсвайте редовно  дългите странични израстъци, наричани ластуни. Заслужава си да запазите някои единствено, за да попълните празни места в лехата - развиващите се розетки от листенца по тях ще пуснат корени.
Само след такива грижи през идната година ще се радвате на едри, сочни и ароматни ягоди.

Можете ли да присаждате със зелени калеми

Това е почти непознат начин на облагородяване сред любителите овощари. Най-популярен е начинът на калем под кора. Използва се през април, когато сокодвижението е започнало, но калемите са запазени на хладно с пъпки в спящо състояние. Когато този момент е пропуснат, целта може да бъде постигната и със зелен калем, взет от желания сорт, който отглеждате в двора или сте го харесали у някой съсед и приятел.
Между присаждането със зрели и със зелени калеми под кора няма разлика или почти няма. Клонът или стъблото с дебелина около 5 см, който ще служи за подложка, се прерязва напречно, отрезът се заглажда и се правят един или два вертикални среза на кората. За калеми се използват зелени филизи, започнали да се вдървесиняват. Калемите се приготвят с по две пъпки, както ако са зрели, само че в случая листата им се премахват, като остава само част от дръжките им. Подпъхват се във вертикалните срезове, привързват се, а хоризонталният отрез на подложката и връхните отрези на калемите се покриват с овощарски мехлем. Не след дълго листните дръжки по калемите окапват. Това е указание за сполучливо присаждане. Пъпките в основата на дръжките се развиват и до есента израстват като силни леторасти.
Подходящият срок за такова присаждане е докъм 20 юни, за да има време леторастите да узреят напълно до настъпването на зимата.

Ето как се правят бързо лимонови дръвчета (снимка)

Ако са ви харесали плодовете на някое лимоново дръвче у ваш приятел, и вие лесно може да се сдобиете със същия сорт. Не е нужно да засявате семка, че после да присаждате пъпка от дръвчето на приятеля. Ще чакате дълго докато роди. Вземете си клонка и я вкоренете. Получените по този начин растения бързо прораждат. Ето как става това:
Насипвате в саксия торопочвена смес, която покривате с 3-5 см пласт чист речен пясък. Вземате от лимоновото дръвче добре развита клонка, но не стара, а от последния растежен импулс, вече вдървесинена. От нея приготвяте един, два или повече резника.
Резникът се състои от 3-4 листа. Долните едно-две премахвате на пълно, а от останалите изрязвате около 1/3 до половина. Така подготвен го забождате във влажния пясък до 2-3 мм дълбоко. Покривате саксията с найлонов плик, за да поддържате висока влажност, и я поставяте на шарената сянка под някое дърво. Щом видите (след около месец) да се появява филизче, значи резникът е пуснал корени.
Това може да направите по всяко време на годината, но юни месец е най-подходящото време. 

Не допускайте райската ябълка да жадува

Райската ябълка е субтропично растение, от което следва изводът, че е топлолюбиво. Но ниските зимни температури на много места у нас не са толкова голям проблем, колкото летните суши. Отглеждащите се у нас обикновено сортове /Костата, Хиротаненаши, Хиакуме и др./ проявявят по-добра зимоустойчивост от други разпространявани субтропични видове като маслина, дафиново дърво, нар, смокиня. Издържат до 20 градуса под нулата. Без напояване обаче през летните месеци не може да се мине. Райската ябълка е подчертано влаголюбива. Ако я имате вече в двора си, полейте обезателно през втората половина на юни. До есента поливайте по веднъж-два пъти в месеца, ако силни горещини и суша не наложат по-често овлажняване.

Малки съвети

Най-опасният конкурент на овощните дръвчета в използването на влагата и хранителните вещества от почвата са плевелите. Затова поддържайте прекопана почвата в околстъблени кръгове с диаметър по-голям от диаметъра  на короната. Така ще сте сигурни, чуе сте справили с бурените в цялата зона на кореновата система.

Най-голяма нужда от вода малините изпитват по време на формирането и узряването на подовете. Затова една обилна поливка сега е просто задължителна. При засушаване растенията завяхват, плодовете не успяват да станат едри и сочни, остават дребни, груби и често окапват.

Никак няма да сгрешите, ако през юни подхраните младите  и новозасадените дръвчета с размит в поливната вода пресен оборски тор или с амониева селитра. Това подхранване ще им осигури буен и продължителен растеж. А нали това е целта, щом искаме да не се забави навлизането им в период на плододаване.

Не оставяйте необрани черешите, ако те са нападнати от черешовата муха и са червиви. Пълното им обиране преди ларвите на мухата (червейчетата) да са ги напуснали, за да какавидират в почвата, е изключително важен момент от борбата с този неприятел. Черешите, неподходящи за консумация, може да бъдат оползотворени под някаква форма (изваряване на ракия, консумация от домашни животни и птици и др.) или да бъдат унищожени по подходящ начин. Важното е ларвите да не попаднат в почвата, където успешно ще презимуват.

Обърнете внимание как протича цъфтежът на дворната асма. Ако забележите окапване на цветчета и завръзи (изресяване) или превръщане на ресите в мустаци (друга форма на изресяването), прищипете върховете на леторастите под 2-3 недоразвити листа. Това решава проблема.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Ловни пояси спасяват ябълките от вредители

Един от най-опасните неприятели по ябълката е ябълковият плодов червей. Това е малка пеперуда, която снася яйцата си по плодовете. Излюпилите се от тях гъсеничики навлизат навътре, като се хранят с плодовото месо и стигат до семките.  Когато изживеят стадия си на червейчета, напускат подовете и пропълзяват по клоните и ствола, за да се скрият в пукнатини, където какавидират. Какавидите се превръщат в пеперуди и така цикълът се повтаря два пъти в годината. Повредите от първото поколение обикновено не се забелязват, защото числеността на неприятеля е относително по-малка, а ябълките още не са готови за ядене. Второто поколение е многочислено, консумацията на плодовете започва и неприятността проличава с всичка сила.
Борбата с химически средства е трудна, защото не е лесно за любителя да установи кога в каква фаза от развитието си е неприятелят. Пръсканията следва да се извършват по сигнал на растителнозащитните служби. Затова пък всеки любител си заслужава да използва механичните средства. Най-ефикасното сред тях е поставянето на ловни пояси около дебелите клани и ствола на дръвчетата. За целта може да ви послужи ивица от велпапе, смачкани стари вестници или друг вид хартия, а също слама и сено. Моментът на поставянето на тези ловни пояси е втората половина на юни. Гъсеничките от първото поколение, пропълзявайки по ствола, стигат до пояса и в гънките му какавидират. На всеки две седмици ги сменяйте с нови, а старите изгаряйте.

Пазете тревния килим от заплевеляване

за създаване на тревни площи се използват семена от житни треви, самостоятелно или в смес от различни видове. За съжаление рано или късно в създадената зелена морава се появяват и други видове, предимно широколистни, които в случая не са нищо друго освен плевели. Поникват по най-различни начини чрез дадените им от природата начини за разпространение. Особено досадно е глухарчето, чиито семена се стелят като парашутен десант при най-лекия полъх на вятъра. Тази способност притежават и много други треви, храсти и дървесни видове. Плевелните семена може да бъдат донесени на вашия тревен килим от птици и разни животинки. Други може да са били десетки години в почвата и едва сега при обработката и преди сеитбата да са намерили условия да поникнат. Някои от тези пеели са едногодишни, други многогодишни. С едногодишните считайте че сте се справили още с първата коситба. Срещу многогодишните трябва да използвате някой селективен хербицид, който действа на широколистните, но не и на житните видове. Твърде дълъг е списъкът на тези хербициди и затова при избора им се консултирайте според конкретните нужди със специалиста от агроаптеката. По-труден е проблема с някои коренищни плевели и със самозесели се тополи, брези и други дървесни видове. Тогава ще се наложи механичното прерязване на корените с помощта на нож.