Ло­за­та е съ­щес­т­ву­ва­ла ми­ли­о­ни го­ди­ни пре­ди по­я­ва­та на чове­ка. Тя е ед­но от пър­ви­те рас­те­ния, ко­и­то хо­ра­та, оби­та­ва­ли на­ши­те зе­ми, са от­г­леж­да­ли. Не­що по­вече - ев­ро­пейс­ко­то ло­зар­с­т­во се е за­ро­ди­ло имен­но в Тра­кия. Пред­по­ла­га се, че тра­ки­те са пре­нес­ли ло­за­та на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. От­то­га­ва гроз­де­то и ви­но­то са би­ли не­из­мен­но на тра­пе­за­та им.

За гроздето обикновено се сещаме в есенните дни, когато плодовете се пълнят с аромат и сладост. Ако есен­та е топ­ла, то нат­руп­ва по­вече за­ха­ри, а ви­но­то ста­ва сил­но и иск­ря­що. Свик­на­ли сме да го­во­рим за гроз­до­бер, ко­га­то се бе­рат пре­дим­но ви­не­ни­те сор­то­ве. Но мно­го от де­сер­т­ни­те за­почват да зре­ят през юли. Точно към тях има повишен ин­те­ре­с през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Ня­кол­ко ло­зи в дво­ра от раз­лични сор­то­ве ще да­ват бла­го­да­тен плод по­не три ме­се­ца. Но ло­за­та е и рас­те­ние-ли­а­на, и офор­ме­на по под­хо­дящ начин, ще е ис­тин­с­ко ук­ра­ше­ние пред къ­ща­та или край ог­ра­да­та, а защо не и на балкона.

(снимка) Ле­ген­да­та за бог Ди­о­ни­сий

За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, пос­та­вил ко­ренчета­та в птича кост с мал­ко почва. Тъй ка­то пъ­ту­ва­не­то про­дъл­жи­ло дъл­го, той прех­вър­лил рас­те­ни­е­то в но­ва кост, то­зи път от лъв, а нак­рая в ма­га­реш­ка. По-къс­но хо­ра­та нап­ра­ви­ли след­но­то тъл­ку­ва­не: ко­га­то човек пие мал­ко ви­но, ста­ва ве­сел и за­почва да пее ка­то птиче, ко­га­то пие по­вече, по­лучава храброст­та на лъв, но пре­ка­ли ли, заприличва на ма­га­ре.

Гроз­до­вaта за­хар е мощно "го­ри­во" за ор­га­низ­ма

Смя­та се, че ни­то един от пло­до­ве­те ня­ма тол­ко­ва го­ля­мо значение за чове­ка, как­то гроз­де­то. Ки­лог­рам от не­го е дос­та­тъчна хра­на за де­ня. В за­ви­си­мост от съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри 1 кг гроз­де има 700-1200 ка­ло­рии, за срав­не­ние в 1 кг ябъл­ки те са око­ло 550, а в 1 кг сли­ви - 580. Ки­лог­рам гроз­де по ка­ло­рий­ност се рав­ня­ва на 300 г хляб, 380 г ме­со, 1105 г мля­ко, 1190 г кар­то­фи, 10 яй­ца. В срав­не­ние с дру­ги­те пло­до­ве гроз­де­то е по-лес­но сми­ла­е­мо и се ус­во­я­ва бър­зо от ор­га­низ­ма. Из­вес­т­но е, че гроз­до­ва­та за­хар е най-доб­ро­то "го­ри­во" за човека, за­що­то не се пре­ра­бот­ва от хра­нос­ми­ла­тел­ни­те ен­зи­ми, а пос­тъп­ва в кръв­та неп­ро­ме­не­на и се ус­во­я­ва оп­ти­мал­но. Тя е из­точник за об­ра­зу­ва­не на гли­ко­ген (жи­во­тин­с­ка скор­бя­ла), ко­я­то се от­ла­га в чер­ния дроб и мус­ку­ли­те и е енер­ги­ен ре­зерв на ор­га­низ­ма. Бо­га­то е на за­ха­ри, ко­и­то са пред­с­та­ве­ни глав­но от глю­ко­за и фрук­то­за. В ме­ди­ци­на­та има ця­ло нап­рав­ле­ние, на­речено ампе­ло­те­ра­пи­я­та - лечение с гроз­де. От всички на­ту­рал­ни со­ко­ве гроз­до­ви­ят е най-бо­гат на хра­ни­тел­ни и би­о­ло­гичноак­тив­ни със­тав­ки. Той съ­дър­жа ви­та­ми­ни­те В1, В2, В6, В12, С, Р, РР, фо­ли­е­ва ки­се­ли­на. Ви­не­на­та и ябълчена­та ки­се­ли­на под­по­ма­гат фун­к­ци­и­те на хра­нос­ми­ла­тел­на­та и от­де­ли­тел­на­та сис­те­ма. Ете­рични­те мас­ла, та­ни­нът и смо­лис­ти­те ве­щес­т­ва при­да­ват ху­ба­вия аро­мат и вкус. От ми­не­рал­ни­те ве­щес­т­ва най-мно­го е ка­ли­ят. В по-мал­ки ко­личес­т­ва са маг­не­зи­ят, фос­фо­рът, ся­ра­та, же­ля­зо­то, ман­га­нът, си­ли­ци­ят, ар­се­нът, йо­дът. Тъм­ночер­ве­ни­те сор­то­ве са осо­бе­но бо­га­ти на по­ли­фе­но­ли, те пред­паз­ват сър­це­то. Из­су­ше­но­то гроз­де е по-хра­ни­тел­но, въз­ста­но­вя­ва си­ли­те след теж­ки бо­лес­ти.

Бъл­гар­с­ки­те сор­то­ве за­е­мат дос­той­но мяс­то в све­тов­на­та се­лек­ция (снимка)

Пър­ви­те кул­тур­ни ло­зи са би­ли от­б­ра­ни от мес­т­ни­те ди­ви рас­те­ния. Днес има ог­ром­но раз­но­об­ра­зие на сор­то­ве­ - де­сер­т­ни и ви­не­ни, ра­ноз­ре­ли и къс­ни, бе­ли и чер­ве­ни...

Бъл­га­рия се счита за стра­на с ви­со­ки се­лек­ци­он­ни пос­ти­же­ния в ло­зар­с­т­во­то. Де­сер­т­ни­те Бул­гар и Ди­мят на мно­го из­лож­би и па­на­и­ри се печелили злат­ни ме­да­ли. Осо­бе­но тряб­ва да се от­бе­ле­жат на­ши­те сор­то­ве, ко­и­то се сочат за об­раз­ци при про­из­вод­с­т­во­то на бе­ли ви­на - Мис­кет вар­нен­с­ки, Ор­фей, Би­сер по­мо­рийс­ки, Мис­кет сун­гур­лар­с­ки, Мис­кет мар­ков­с­ки. Мно­го ви­со­ко оце­не­ни са и чер­ве­ни­те ви­не­ни сор­то­ве Стор­го­зия, Мав­рут кук­лен­с­ки, Ру­бин сеп­тем­в­рийс­ки, Би­сер, Пав­ли­ке­ни. Не би­ва да под­це­ня­ва­ме и ста­ри­те бъл­гар­с­ки сор­то­ве - Па­мид и Мел­ниш­ка ло­за. Мно­го цен­ни са де­сер­т­ни­те и без­се­мен­ни­те Мис­кет ру­сен­с­ки, Ру­сал­ка 3, На­деж­да, Сре­дец, Тича, Ве­ли­ка. От тях ста­ват от­лични ста­фи­ди.

У нас, раз­би­ра се, има под­хо­дя­щи ус­ло­вия и се от­г­леж­дат ре­ди­ца чуж­ди сор­то­ве. Доб­ри за бе­ли ви­на са Риз­линг ита­ли­ан­с­ки, Али­го­те, Тра­ми­нер ро­зов, Со­ви­ньон блан, Та­мян­ка. За чер­ве­ни са пред­почита­ни Ка­бер­не со­ви­ньон и Мер­ло.

Да по­хап­неш соб­с­т­ве­но гроз­де през зи­ма­та е го­ля­мо удо­вол­с­т­вие. Обаче не всички сор­то­ве са под­хо­дя­щи за съх­ра­ня­ва­не. За та­зи цел тряб­ва да се под­би­рат де­сер­т­ни с ед­ри зър­на, ко­и­то имат де­бе­ла ко­жи­ца.

 Кра­си­во

На па­за­ра се про­да­ват кре­мо­ве, в чиито със­тав­ки е включено гроз­де­то. И то­ва не е случай­но. Пло­до­ви­те ки­се­ли­ни из­г­лаж­дат ко­жа­та, пра­вят я ме­ка и све­жа. Мо­же да си нап­ра­ви­те на­ту­рал­на гроз­до­ва мас­ка у до­ма. Дос­та­тъчно е да из­бе­ре­те по-ед­ри зър­на от сор­та Бул­гар, нап­ри­мер. Обе­ле­те ги,  раз­ре­же­те ги по дъл­жи­на и на­ре­де­те вър­ху ли­це­то. Из­мий­те след два­де­се­ти­на ми­ну­ти с хлад­ка во­да. Пра­ве­те мас­ка­та през ден в про­дъл­же­ние на ме­сец. Са­ми ще се убе­ди­те в ефек­та.

 Вкус­но - мед от бя­ло гроз­де

Ко­га­то Фран­ция е бло­ки­ра­на и не мо­же да вна­ся тръс­ти­ко­ва за­хар от ко­ло­ни­и­те си, На­по­ле­он от­пус­ка спе­ци­ал­ни за­е­ми на ло­за­ри­те, за да про­и­веж­дат мед от гроз­де. По­до­бен де­ли­ка­тес все­ки мо­же да си при­гот­ви и днес. От бя­ло гроз­де се из­цеж­да со­кът, на все­ки ли­тър се при­ба­вя по 1 г 6-про­цен­т­на сер­нис­та ки­се­ли­на. При­ба­вят се и 1-2 г кал­ци­ев кар­бо­нат. Пос­ле со­кът се заг­ря­ва на вод­на ба­ня до 40-60 гра­ду­са. От из­па­ре­нието на во­да­та со­кът се сгъс­тя­ва. Ме­дът се ос­та­вя един-два дни да се ус­по­кои и из­бис­т­ри. Ута­е­ни­ят ви­нен ка­мък на дъ­но­то се от­с­т­ра­ня­ва лес­но след вни­ма­тел­но пре­та­ка­не. Гроз­до­ви­ят мед е при­я­тен, по вкус и цвят на­пом­ня пчел­ния. Мо­же да се раз­ре­ди с га­зи­ра­на во­да и се по­лучава при­ят­на на­пит­ка. (снимка)