Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата.За късното главесто зеле семената се засяват в открити лехи към 10-15 юни. Важна грижа е редовното поливане и навременната и ефикасна борба със зелевата муха и зелевата бълха. Засаждането на постоянно място се извършва 35-40 дни след поникването, което обикновено е през втората половина на месец юли. Разстоянията между редовете и вътре в реда са по схемата 70-75 х 65-60 см. През вегетацията трябва да обработвате почвата, да загърляте, подхранвате, да напоявате и при поява на вредители да пръскате. Поддържането на нормален воден режим в почвата е от голямо значение, поради което при сухи климатични условия, е желателно да се полива всяка седмица, а при влажно и хладно време междуполивните периоди са по-големи. Нуждата от вода се засилва, когато започне формирането на зелките. При ниска почвена влага свиването се забавя и зелките остават недоброкачествени и меки. Прибирането на реколтата се извършва през октомври-ноември. Зелките се отсичат, като се оставят по 2-3 обвивни листа. Те трябва да бъдат прибрани преди температурата да е спаднала под -5, -7°С. Ако спадне под нулата, се изчаква докато се размразят и тогава се прибират. Засегнатите от ниски температури зелки са с ниска съхраняемост.

Изберете сами

Сортовото разнообразие е много голямо. Българските сортове са подходящи за приготвяне на кисело зеле, докато чуждите са с по-дълга съхраняемост в свежо състояние. Късните сортове могат да бъдат както от вида бяло главесто зеле, така и от червено главесто зеле.

На пазара могат да се намерят семена от сортовете бяло зеле - Къосе 17, Бартоло, Рамада, Футошки, Пруктор, Саратога, Амтрак, Коронт, Пазарджишко подобрено и Леопард, които са с доказани качества за нашите климатични условия. От червеното зеле това са сортовете Пазарджишко червено, Примеро, Фуего, Топаз, Ред Джуел и Данезе Дулче.

Представяме ви някои от по-неизвестните сортове.

Бяло главесто зеле:

Бартоло - зелката е голяма и кръгла, много плътна, полупокрита. Вътрешността е бяла до бледо кремава. Вътрешния кочан е с дължина средно от 3,5 до 4 см. Зелката е крехка, нежна и сочна, вкусът - много добър, без лютивина.

Рамада - зелката е със средна големина, кръгла до плоско-кръгла. Вътрешността е кремава, плътна, с къс вътрешен кочан и добро затваряне. Зелката е крехка, сочна и хрупкава.

Футошки - зелката е голяма, плоско-кръгла. Покривния лист е жълтозелен. Вътрешността е белезникава до жълтеникава, плътна, със средно голям вътрешен кочан и много добър вкус. Сортът е подходящ за приготвяне на кисело зеле.

Пруктор - зелката е кръгла, със средна големина. Покривния лист е сиво-зеленикав. Вътрешността е плътна,. твърда, сочна, с много добър вкус. с къс вътрешен кочан

Червено главесто зеле:

Пазарджишко червено - зелката е кръгла до плоско-кръгла, средно голяма, тъмно виолетова със силен восъчен налеп по повърхността. Вътрешността е плътна, виолетова, средно голям вътрешен кочан, сочна и вкусна. Сортът е устойчив на атмосферно засушаване и високи температури. Успешно се съхранява до края на януари или средата на февруари.

Примеро - зелката е сравнително дребна, кръгла, много плътна и твърда. Тя е виолетово оцветена, със сребристо-сивкав восъчен налеп по повърхността и с бледи жълти жилки. Затварянето е много добро. Вътрешният кочан е около 5 см. Времето на свиване на листата е много рано. Вкусът е много добър.

Фуего - зелката е кръгла, средно голяма, виолетово оцветена, със силен восъчен налеп по повърхността. Вътрешният кочан е средно голям, консистенцията е плътна, средно твърда.