За да из­пъкне кра­со­та­та и изя­щес­т­во­то на рас­те­ни­я­та, ко­и­то от­г­леж­да­ме в до­ма си, го­ля­мо значение имат съ­до­ве­те, в ко­и­то са заса­де­ни. Ос­вен прак­тични, те тряб­ва да са още кра­си­ви и ин­те­рес­ни. Раз­ме­ри­те и про­пор­ци­о­нал­ност­та на сак­си­и­те сил­но вли­я­ят на об­що­то въз­п­ри­е­ма­не на цве­те­то -  до­ри най-обик­но­ве­но­то ще при­до­бие неочак­ва­на кра­со­та от спо­лучли­во под­б­ра­ния съд. Не би­ва да се под­це­ня­ва и сти­лът на ин­те­ри­о­ра - не­под­хо­дя­що из­пол­з­ва­на­та сак­сия ще на­ру­ши хар­мо­ни­я­та, до­ка­то съ­от­вет­с­т­ва­ща­та ще я до­пъл­ни. 

В ма­га­зи­ни­те мо­же да се на­ме­рят все­въз­мож­ни сак­сии, кон­тей­не­ри и каш­пи, но, об­що взе­то, по­вечето не блес­тят с ори­ги­нал­ност. По­ра­ди то­ва е най-доб­ре да се из­ба­вим от ми­съл­та,  че де­ко­ра­тив­ни­те рас­те­ния тряб­ва да се за­саж­дат имен­но в сак­сии и неп­ре­мен­но да сто­ят на пер­ва­за или на по­личка­та. От на­ша­та фан­та­зия за­ви­си да съз­да­дем не­що свое, не­пов­то­ри­мо, ко­е­то ще ни рад­ва и ще украсява до­ма ни.

Гли­не­ни или плас­т­ма­со­ви

Меж­ду цве­та­ри­те ня­ма еди­но­ду­шие кои сак­сии са по-доб­ри - гли­не­ни­те или плас­т­ма­со­ви­те. По­вечето цве­тя се про­да­ват в плас­т­ма­со­ви съ­до­ве, та­ка че ня­ма да сму­тим рас­те­жа им, ако и но­ви­те им сак­сии са от то­зи ма­те­ри­ал.  Те са по-ев­ти­ни, не се чупят, ле­ки са, лес­но се ми­ят. Мно­го фир­ми пред­ла­гат плас­т­ма­со­ви сак­сии и под­лож­ки в кра­си­ви цве­то­ве и фор­ми, ко­и­то не от­с­тъп­ват по ни­що на ва­зи­те и каш­пи­те.Те поз­во­ля­ват по-го­ля­ма сво­бо­да на из­бо­ра, кой­то мо­же да се съ­об­ра­зи не са­мо с цве­те­то, но и с баг­ри­те и под­ред­ба­та на до­ма. Но пък плът­ни­те им сте­ни не про­пус­кат во­да­та и въз­ду­ха, та­ка че ко­ре­ни­те са из­ло­же­ни на по-го­ля­ма опас­ност от заг­ни­ва­не, ако не се вни­ма­ва с по­ли­ва­не­то. А тряб­ва и да не заб­ра­вя­ме, че с въз­раст­та плас­т­ма­са­та ста­ва трош­ли­ва и е мно­го лес­но при пре­на­ся­не част от съ­да да се отчупи и пръст­та да се раз­пи­лее.

Гли­не­ни­те съ­що имат пре­и­му­щес­т­ва и не­дос­та­тъ­ци. Ко­га­то са из­ра­бо­те­ни качес­т­ве­но, те мо­же да ни слу­жат дъл­го, пре­ди да се счупят от ня­кой по-си­лен удар. Тях­на­та те­жи­на е пре­дим­с­т­во, ко­га­то цве­тя­та са ед­ри, за­що­то мно­го по-труд­но ще пад­нат, от­кол­ко­то плас­т­ма­со­ви­те. Нег­ла­зи­ра­ни­те ке­ра­мични съ­до­ве са с ед­ри по­ри, ко­е­то е важ­но за по-доб­рия въз­ду­шен и во­ден ре­жим на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Но пък с вре­ме­то по­ри­те се за­пуш­ват от (снимка) раз­лични со­ли или се за­въж­дат мик­рос­ко­пични во­до­рас­ли, а то­ва е опас­но за ня­кои цве­тя. Ня­кои рас­те­ния, осо­бе­но как­ту­си­те и су­ку­лен­ти­те, из­г­леж­дат обаче най-прив­ле­ка­тел­ни имен­но в нег­ле­д­жо­са­ни гли­не­ни съ­до­ве. Те обаче тряб­ва да са нис­ки, за да съ­от­вет­с­т­ва дъл­бочина­та им на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на то­зи вид, а и на ръс­та, кой­то обик­но­ве­но е ни­сък. Гла­зи­ра­ни­те ке­ра­мични сак­сии обик­но­ве­но са из­дър­жа­ни в ня­ка­къв стил и тряб­ва да се съ­об­ра­зим при из­бо­ра да­ли той съ­от­вет­с­т­ва на ин­те­ри­о­ра.

Де­ко­ра­тив­ни­те каш­пи скри­ват не­уг­лед­ни­те съ­до­ве

Обик­но­ве­ни­те гли­не­ни и плас­т­ма­со­ви сак­сии са ба­нал­ни и скучни, за­то­ва по­вечето хо­ра ги кри­ят в де­ко­ра­тив­ни каш­пи. То­ва обаче за­дъл­жи­тел­но изис­к­ва меж­ду каш­па­та и сак­си­я­та да се пос­та­ви дре­наж от едър пя­сък или счупе­ни сак­сии, за да ня­мат ко­ре­ни­те пряк до­пир със съ­би­ра­ща­та се след по­ли­ва­не­то во­да. Ня­кои спе­ци­а­лис­ти пре­по­ръчват меж­ду два­та съ­да да се сло­жи торф, той пог­лъ­ща во­да­та и съз­да­ва вла­жен мик­рок­ли­мат око­ло рас­те­ни­е­то. То­зи ме­тод е за хо­ра, ко­и­то са вни­ма­тел­ни с цве­тя­та и не до­пус­кат те да се уда­вят.

Но ако об­с­та­нов­ка­та изис­к­ва, мо­же да се из­пол­з­ват как­ви ли не съ­до­ве - стък­ле­ни и ке­ра­мични ку­пи, чинии и чаши,  нис­ки дър­ве­ни, плас­т­ма­со­ви или ме­тал­ни съ­ди­ни - в тях ве­ли­ко­леп­но ще из­г­леж­дат мно­го цве­тя. Не би­ва обаче да се заб­ра­вя, че за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да имат от­во­ри за от­тичане на во­да­та.

Гра­ди­на в... ко­фа

Нап­ри­мер не­пот­реб­на­та ме­тал­на ко­фа мо­же да ста­не дом на ня­коя пап­рат или гер­ги­на. Ако е дос­та­тъчно го­ля­ма, в нея мо­же да се за­са­ди ис­тин­с­ка гра­дин­ка от ня­кол­ко ви­да цве­тя. Тя от­лично ще се впи­ше в кух­нен­с­ка­та об­с­та­нов­ка на сел­с­ка­та къ­ща или на ве­ран­да­та. В мо­мен­та та­ки­ва ко­фи, но спе­ци­ал­но из­ра­бо­те­ни, са хит на цве­тар­с­кия па­зар. А и кой каз­ва, че са­мо цве­тя­та са де­ко­ра­тив­ни? Крас­та­ви­ци или тик­вички, по­са­де­ни в про­би­та­та тен­д­же­ра или в ста­ра­та лей­ка, ще бъ­дат не­о­бик­но­ве­но зре­ли­ще. Раз­цъф­нал джо­д­жен или роз­ма­рин, за­са­де­ни в поочука­ния чай­ник или за­хар­ни­ца­та, ос­та­на­ла без ка­пачка, ще им да­дат нов жи­вот. Са­мо не би­ва да се ув­личаме в из­пол­з­ва­не­то на ста­ри­те съ­до­ве - лес­но мо­же да прек­рачим пра­га на без­в­ку­си­ца­та.

Бръш­ля­нът из­г­леж­да ес­тес­т­ве­но в пле­тен па­нер

Пле­те­ни­ят па­нер мо­же да пос­лу­жи за ук­ри­тие на нев­з­рачна­та сак­сия, в ко­я­то рас­те стай­ни­ят бръш­лян или ала­ман­да­та. В при­ро­да­та те­зи рас­те­ния са свър­за­ни с дър­ве­та­та, око­ло ко­и­то се уви­ват, за­то­ва дър­ве­ни­ят де­кор ги пра­ви още по-прив­ле­ка­тел­ни.

Ако сме за­са­ди­ли в сак­сия про­лет­ни цве­тя - мин­зу­ха­ри или иг­ли­ки, най-под­хо­дя­ща рам­ка, в ко­я­то ще из­пък­нат ве­се­ли­те им цве­то­ве,  е ед­на кош­ничка от мъх, мал­ко по-го­ля­ма от сак­си­я­та.

Нас­тен­ни­те ке­ра­мични съ­до­ве за цве­тя се из­пол­з­ват как­то във вът­реш­но­то офор­м­ле­ние на до­ма, та­ка и на бал­ко­на или око­ло вхо­да. Те се под­би­рат спе­ци­ал­но ка­то де­тай­ли от об­с­та­нов­ка­та. По­ра­ди то­ва рас­те­ни­я­та, (снимка) ко­и­то се за­саж­дат в тях, тряб­ва ре­дов­но да се офор­мят та­ка, че сак­си­я­та да ос­та­ва ви­ди­ма.

В ста­ра сак­сия или в крис­тал­на кош­ничка

Ед­но гле­д­жо­са­но гли­не­но гър­не с пох­лу­пак от нис­ко хел­к­си­не, кой­то пов­та­ря кръг­ла­та му фор­ма, пра­ви не­пов­то­ри­ма кух­ня­та или днев­на­та на до­ма в сел­с­ки стил. А раз­лични­те пап­ра­ти, склон­ни към увис­ва­не, из­г­леж­дат нес­рав­ни­мо по-кра­си­ви на фо­на на из­печена­та гли­на.

Случва се да дот­ряб­ват и ста­ри­те, про­пи­ти със со­ли или по­отчупе­ни сак­сии. Те ефек­т­но мо­гат да се из­пол­з­ват, ко­га­то ис­ка­ме да при­да­дем ста­рин­ност на об­с­та­нов­ка­та.

А кол­ко ро­ман­ти­ка и неж­ност ще из­лъчват неж­ни­те ви­о­лет­ки, чиято сак­сий­ка е за­мас­ки­ра­на в изящ­на­та крис­тал­на кош­ничка, при­вър­за­на с коп­ри­не­на пан­дел­ка!

Пред­с­та­ве­те си обил­но на­цъф­тя­ло­то муш­ка­то, ко­е­то се по­да­ва от кра­си­ва­та книж­на тор­бичка за по­да­ръ­ци. Праз­нично­то нас­т­ро­е­ние прос­то ще из­пъл­ни днев­на­та.

(снимка)