Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия. Градините на имението обхващат 105 акра и представляват великолепна естествена природа, която е предпочитано място за разходка през всеки сезон. (снимка)

Настоящият вид на градините е резултат от 450 години продължителна работа. Алеите се простират в продължение на 5 мили сред редки дървета, храсти, формално оформени градински кътове, храмове, статуи, протоци и езера. Това, което ги прави световно известни, са фонтанните съоръжения, които са с историческо значение. Следвайки водещата градинска мода на съответното време, градините на имението Чатсуърт са се променяли през годините. От всеки свой етап на развитие са запазени характерни особености. Днешните поколения на Девъншърското семейство продължават да развиват градината с помощта на успешни градинари. (снимка)

Градините на имението първоначално са били оформени като формални градини, понеже са били подчинени на господстващия през 17 век градински стил. Запазена е литография, на която се вижда строгата форма и геометричните пропорции на градините, създадени за първият дюк на Девършир в късния на 17 век. Терасите са изградени в поредица от градини и цветни лехи, украсени с формално подреждане на растения и пътеки, статуи, храмове и фонтани. Сред нещата, които са оцелели до наши дни от този период са Каскадата, Храмът на Флора с нейната статуя и Фонтанът на плачещата върба. (снимка)

През 18 и 19 век тогавашният дюк и владетел на имението наема Ланселот Браун като градинар с основна задача да реорганизира голяма част от формалната градина и да създаде природен парк от двете страни на реката. Резултатът от това преобразяване е послужило за вдъхновение на Джейн Остин при описанието на имението Пембърли в книгата й „Гордост и предразсъдъци”, издадена през 1813 година. В търсене на автентичната английска атмосфера съвременните автори на филма "Гордост и предразсъдъци" също използват имението и градините за снимачна площадка и за местоположение на Пембърли. Великолепното имение е блестящ пример за английска разточителност и вкус и прекрасно се вписва в сценария за родно имение на богатия и благороден господин Дарси. (снимка)

През 19 век под ръководството на Йозеф Пакстън в качеството му на градинар на шестия дюк на Девъншър градините възвръщат своята слава. Пакстън преобразува парковото пространство отново, като построява повече от 20 оранжерии, включая голямо помещение, наречено Консерватория. Тогавашния дюк на Девъншър е бил страстен любител на редки и екзотични растения и с охота е спонсорирал околосветски експедиции, за да създаде неповторима колекция от растения. Дори и в наши дни в Чатсуърт все още се отглеждат някои редки растения, които са пренесени в Англия от това време. Това е времето, през което в градините се изгражда мрежа от потоци, нови водопади и 289 фута висок фонтан – Императорският фонтан. (снимка)

В наши дни собствениците на имението добавят нови елементи и атракции към градината. Така в последно време са се появили: лъкатушещ жив плет, лабиринт, зеленчукова градина, селска градина, и нова обучителна градина. (снимка)

През 2003 година Алан Тичмаш, известен английски журналист и критик, писа по повод на градините Чатсуърт, че тяхната най-голяма положителна черта е непрекъснатия стремеж към развитие, което ги превраща в едни от най-добрите и най-живите градини във Великобритания. (снимка)

В градините на имението се намират някои от най-известните фонтани в Европа, които са изградени в Чатсуърт преди повече от 400 години. Закътани езера и плавно криволичещи потоци ярко контрастират с шума и играта на водните струи на Каскадата и фонтаните – малки и големи. Всички фонтани и каскади са изградени и функционират на принципа на гравитацията, водата стига до тях от изкуствено създадени езера на хълма зад имението и цялата градина е прорязана от огромна мрежа от тръби, водостоци и канали, които прокарват водата до различните й части. Особеното на организацията на водните съоръжения в Чартсуърт, е че водата не се изпомпва обратно към хълма, а продължава по своя естествен път в близката река. По този начин градините на имението изцяло зависят от дъждовете, които подхранват изкуствените езера. Водата е движещата сила, която задвижва и турбина, произвеждаща електричество за имението. (снимка)

Прочутите фонтани на Каскадата представляват двадесет и четири павирани каменни стъпаловидни водопади, по които водата се спуска от хълма. Всяко едно стъпало се различава от останалите и ромоленето на стичащата се по него вода е различно от шума на предишните и следващите стъпала, за да изгради една не само визуална, но и звукова картина на неспокойната и вечно движещата се вода в природата. Каскадата е построена за първия дюк завършена през 1696 година. Храмът на върха на каскадата е бил добавен през 1703. В основата на каскадата водата изчезва под земята, с тръба е отведена до предната ливада, където задвижва фонтана на морския кон и след това продължава подземния си път към фонтаните в западната част на градината, от където се излива в реката. Храмът на върха на каскадата е заобиколен от поредица малки фонтани, от които се подхранва самата каскада. От върха на каскасдата се разкрива великолепна гледка към поляните и алеите в долната чест на парка към фонтаните пред двореца и гористите местности зад него. (снимка)

Най-впечатляващото постижение и съоръжение, което градинарят и архитектът, Йозеф Пакстон, е изградил, е Императорският фонтан, издигащ се драматично в средата на езерото пред двореца. Шестият дюк на Девършър посещава Русия, където се среща с цар Николай ІІ и е възхитен от фонтаните на Петродворец. В късната 1843 година, след като научава, че цар Николай има намерение на посети Чатсуърт през следващата година, дюкът незабавно планира да изгради по-добър и по-голям фонтан в сравнение с фонтаните, които е видял в Русия. Независимо от обстоятелството, че до посещението на руския владетел са оставали само шест месеца, главният градинар и архитект на градините в имението прави проучване, за да установи какви водни нива са необходими за създаването на колосална водна струя и започва значителни строителни работи за осигуряване на необходимата хидравлика на новия фонтан. За осъществяване на идеята са поставени повече от 2 мили тръби, изкопан е нов резервоар от осем акра на височина 300 стъпки над двореца. Самият дюк е бил изплашен от значителността на строителните действия. Работите по изграждането на фонтана са се провеждали денонощно, за да се завърши съоръжението в уречения срок и фонтанът да работи по време на посещението на царя. В края на краищата Николай ІІ никога не посещава Чатсуърт, но фонтанът, изграден в негова чест и до ден днешен удивлява посетителите на парка със своята импозантност. Изграденото за случая езеро може да осигури 4000 галона вода в минута, за да активира гигантската струя. Водата за фонтана се спуска от 120 метра височина, минава през 800 метра дълги тръби и достига височина от 296 стъпки. През 1844 списание „Новости” описва инженерното постижение като изключително. Различни хидравлични експерименти са правени, за да се стигне до правилния накрайник за фонтана. Тези накрайници са направени от месинг и струята се издига на 260 фута височина, а при по-голям напор водата може да достигне до 300 фута височина. До изграждането на този фонтан никой друг фонтан във Англия не е достигал такава височина.

В продължение на 300 години, също по подобие на чудните фонтани в Петродворец в имението е създаден фонтанът Плачещата върба, от чиито клони и листа струи вода и създава илюзията на красивото и грациозно дървото, което е украса за всяка градина. Оригиналното дърво е направено от мед и олово и през зимата, когато не пръска вода от клоните и листата, прилича досущ като останалите дървета.

Градините на Чатсуърт винаги са били използвани за представяне на различни изложби. Още по времето на тяхното създаване те са били населени с различни скулптури, фрагменти и вази от всякакъв вид. Тук са запазени скулптури, стояли пред римски олтари като скулптурите на Самсон и Пан, различни водни богове и морски коне. Стремежът да се придаде живот на градините, те да бъдат не само удоволствие за окото, но и за душата, да пренасят своите посетители в митологичния свят на различни богове и природни създания, винаги е ръководил създателите на парка. През последното десетилетие различни модерни скулптури са добавени и по този начин продължава процесът на колекциониране и представяне на съвременни творби. Последното допълнение към импровизираната изложбена зала на открито е скулптурата „Апокалипсисът”, която е доста впечатляваща, обляна цялата във вода, създадена от нашумялата напоследък художничка - Анджела Конер, и инсталирана в градината през 1999.