Риоан-джи" - Храмът на мирния Дракон с прочутата си каменна градина се намира в северозападната част на Киото, Япония. Първоначално храмът е принадлежал на семейство Фудживара, по-късно бива наследен е от Хосокава Катцумото и е превърнат в будисти Зен храм след смъртта на последния наследник от фамилията. Днес храмът принадлежи към огромното културно-историческо  наследство на японската цивилизация. Световната си популярност той дължи не само на историческата си стойност и на факта, че е един от защитените обекти на ЮНЕСКО, но и заради прочутата си каменна градина, която е датирана в късния петнадесети век. (снимка)

Градината се състои от внимателно подреден (грапиран) чакъл и петнадесет покрити с мъх речни камъни, които са разположени по такъв начин, че при разглеждане на градината от различни ъгли (освен погледната отгоре), могат да се видят само четиринадесет от камъните. Символиката на постигнатото е, че само чрез просветление човек може да  види петнадесетия камък. (Също така, ако наблюдаващият е висок 1.82 м и е застанал с лице към  далечния десен ъгъл на градината, 8 стъпки назад от нейното начало, този наблюдател може да види всички 15 речни камъка. Което означава, че дизайнът на градината е целял да разкрие своите тайни само на определена група хора - високи над 1.80 м.).

(снимка)

Речните камъни са с различни размери и са подредени в пет групи, всяка от тях включваща пет, два, три, два и три камъка.Празното пространство в градината е изключително добре структурирано и е свързано с архитектурата на храма. Традиционната гледна точка е насочена към наблюдаване на основната симетрична линия, която преминава през центъра на градината. Ако се наблюдава местоположението на камъните от тази ос, се оформя един естествен пейзаж (фигура, приличаща на разклонено дърво, чиито клони изтъняват към края си). Счита се, че структурата на градината е създадена така, че да предизвика у наблюдателя несъзнателна визуална чувственост към обектите, разположени симетрично около централната ос. В подкрепа на откритието си, наблюдателят следва да забележи, че случайните нарушения на разположението на отделните речни камъни разваля специфичната особеност на градината (снимка)

Японската скална градина (градината „сух пейзаж") често е наричана Зен градина е повлияна основно от Зен будизма и може да бъде открита в будистките храмовете за медитация. Тази градина е живо произведение на изкуството, в което растения и дървета непрекъснато се променят със смяната на сезоните. С израстването им растенията непрекъснато биват оформяни, за да се подържа и усъвършенства цялостната картина и основното внушение. От тук следва, че японската градина никога не е същата и никога не е напълно завършена. Същностната структура на градината се определя от архитектурата й - рамката от постоянните елементи - сгради, веранди, тераси, пътеки, алпинеуми и каменни композиции. С течение на времето се постига такъв синхрон, който е по силите само на специалистите, отдадени на оформяне и подкастряне на растенията и превръщането на градината в истинска картина. (снимка)

Каменната, суха градина може да бъде много абстрактна и да представя пейзаж в миниатюра. Тази градина е била начинът, по които будистите са изразявали своята представа за космическата красота. За разлика от другите традиционни японски градини в сухата градина няма вода. Чакълът или пясъкът са грапирани по начин, изобразяващ море, океан, река или езеро.  Самото действие на грапиране на чакъла под формата на вълни има естетическо значение. Зен будистите са се съсредоточавали, обработвайки градината (често всеки ден) и придавайки необикновена форма на чакълената/пясъчната основа. Постигането на съвършенството на линиите не е лесно. Оформените линии не са статични - развитието на варианти е вдъхновяващо предизвикателство. Каменните и други миниатюрни елементи се използват, за да представят планини и естествени водни пейзажи - острови, реки и водопади. Мъхът по речните камъни представлява земята, покрита с гориста местност. Други, предимно каменни обекти, представят планини, острови, лодки и даже хора.
(снимка)