Своеобразното направление в градинарството, наречено rock gardening, е изобренето от англичаните още през ХVІІІ век и е подчинено на това направените от човешка ръка скали, насипи и плата по образа на природния ландшафт, да се населят с различни растения от всички градински цветни групи: тревисти многогодишни растения и треви, дребнолуковични и папрати, храстовидни хвойнови и широколистни видове. Тогава законодателите на този стил са въвели в градинарската лексика думата „алпийци", имайки предвид тези видове и сортове от упоменаните групи, които се отличават с дребен ръст, а също така и са зимоустойчиви. Растенията с тези свойства, качили се в алпинеума, имат не само тези планински произход, те са дошли от степите, тундрите, горите и пустините. Важно е правилно да съобразите растенията с дадения регион и конкретната градина, със специфичното местоположение, режима на осветление и почвените условия. И ако закалените и устойчиви по своята природа растения получат съответстващите на техните нужди усволия в градината, то успехът е осигурен без особени усилия.

Ролята на дребните храсти в растителния състав на каменната градина, а още повече в алпинеума, е невъзможно да бъде преувеличена. Дори когато се засаждат като допълващи растения, те придават на ландшафта характер и структура, изразителни краски и форми. Много храсти започват да цъфтят, което заедно с дълголетието, бавния растеж и компактните размери ги правят подходящи кандидати за малките участъци. При избора на растение трябва предварително да изясните скоростта на растежа, за да сметнете потенциалните размери в перспектива. Дори и това да са само 5-6 см на година, то след 10 години малката топчица ще се увеличи с 50 см от всички страни. За търпеливите любители на миниатюрните растения и в, часност, на дърветата-джуджета, трябва да знаят, че те са подходящи за украса на алпинеумите. Освен естетически ефект храстите създават и микроклимат - дори нискорастящите екземпляри дават сенчесто укритие на своите съседи, което не винаги е желателно. (снимка)

Нужно е да направим още една важна уговорка. През есента листопадните видове могат да станат източник на допълнителни грижи. Не говорим за това, че окапалите листа няма да украсят алпинеума, но те могат да повлияят негативно, ако не ги почистите навреме от вечнозелените видове. В това се крие една от причините вечнозелените растения да са едни от предпочитаните, въпреки че в условията на зимата те могат да пострадат от студовете. Друг важен фактор, който трябва да отчитате, се заключава във факта, че листата им изпаряват влага през цялата година, а това означава, че растенията се нуждаят от поливане 12 месеца. Корените обаче няма да работят в замръзналата почва и като следствие листата започват да съхнат, а не да замръзват.

Разнообразието на вечнозелените храсти се оказва ограничено от това, че много от тях принадлежат към семейството на калуната, а за тяхното успешно отглеждане се нуждаете от кисели почви. Алпинеумите от варовикови почви практически не са подходящи за забележителните дребнолистни ниски рододендрони от вида джуджевидната азелия (Rhododendron impeditum). Едно от малкото изключения в този план е ериката (Erica carnea, Erica tetralix), която освен, че не е толкова взискателна към влажността на въздуха и почвата, както другите членове на това семейство: подбелът (Andromeda), розмаринът (Ledum) и рододендронът. Напротив, слънчевите и по-сухи места с песъкливи почви могат да дадат добра среда за мащерката, калуната и червената боровинка. Отделно трябва да споменем и вечнозелените миниатюрни листопадни форми на киселия трън и разбира се класическите върби. (снимка)

Дафне, обикновена мащерка, Пенстемон на Давидсон, Червена ерика, Шведски дрян, Дабеция, Орлови нокти, Котонеастър, Кисел трън