Начало › Растения › Любимци › › Зеленият лекар

Зеленият лекар

19.04.2015 | Коментари (0)
 

Ало­е­то (Aloe) от се­мейс­т­во Ли­ли­е­ви (Liliaceae) е ро­дом от тро­пичес­ки­те об­лас­ти на Аф­ри­ка, ос­т­ров Ма­да­гас­кар и Араб­с­кия по­лу­ос­т­ров. Ро­дът е пред­с­та­вен от по­вече от 350 ви­да мно­го­го­диш­ни су­ку­лен­ти с раз­лична го­ле­ми­на - от съв­сем дреб­ни тре­вис­ти до мо­гъ­щи дър­во­вид­ни рас­те­ния. То­ва вечно­зе­ле­но цве­те кра­си мно­го до­мо­ве и е из­вес­т­но още с име­то сто­лет­ник. На­ричат го та­ка, за­що­то е раз­п­рос­т­ра­не­но пог­реш­но­то твър­де­ние, че цъф­ти, ко­га­то ста­не на 100 го­ди­ни.

Сред до­маш­ни­те лю­бим­ци в сак­сии най-чес­то се сре­ща дър­во­вид­но­то алое (Aloe arbo­rescens), от­г­леж­да­но за­ра­ди лечеб­ни­те си свойс­т­ва. То на­ис­ти­на мно­го ряд­ко мо­же да се ви­ди цъф­тя­що, но то­ва е по­ра­ди кли­ма­тични причини. Прос­то на цве­те­то в стра­на­та ни не му дос­ти­гат топ­ли­на и свет­ли­на. В род­на­та си аф­ри­кан­с­ка пус­ти­ня Ка­ру то дос­ти­га до 10 мет­ра на ви­сочина и по-ско­ро на­пом­ня дър­во, по­ра­ди ко­е­то е на­речено дър­во­вид­но. Чер­ве­ни­ка­во­то му стъб­ло е де­бе­ло, сочни­те му лис­та по фор­ма и раз­ме­ри на­пом­нят мечове, а кра­си­ви­те цве­то­ве го от­руп­ват вся­ка го­ди­на. За­ра­ди ус­тойчивост­та му към зной и за­су­ха ара­би­те го на­ричат "са­бур" - тър­пе­ние. Със съ­що­то име е из­вес­тен и сгъс­те­ни­ят му сок, кой­то от древ­ност­та е прочут ка­то уни­вер­са­лен цяр. У нас то дос­ти­га на ви­сочина до 1 м. Пус­ка мно­жес­т­во стра­нични раз­к­ло­не­ния и чудес­но се раз­рас­т­ва на ши­ри­на и ви­сочина. Лис­та­та му са тес­ни, сочни, си­во-зе­ле­ни на цвят, с жъл­те­ни­ка­ви ши­по­ве по кра­и­ща­та. За съ­жа­ле­ние мно­го чес­то е в жа­лък вид по­ра­ди то­ва, че сто­па­ни­те му го от­г­леж­дат с лечеб­ни це­ли и ре­жат лис­та­та му, без да ги е гри­жа как из­г­леж­да.

Ос­вен дър­во­вид­но­то алое в до­мо­ве­те чес­то се рад­ват на обич и вни­ма­ние и ня­кои дру­ги ви­до­ве - тех­ни­те ле­кар­с­т­ве­ни си­ли не са та­ка из­вес­т­ни, по­ра­ди ко­е­то за тях­на­та кра­со­та и до­бър рас­теж се по­ла­гат по­вече гри­жи.

(снимка)

  • Пли­си­ра­но­то алое (Aloe plicatilis) е дреб­но рас­те­ние с фор­ма на дръвче. (снимка) Къ­со­то му стъб­ло (до 60 см) лес­но се раз­к­ло­ня­ва. Си­во-зе­ле­ни­те му лис­та без бод­ли се раз­по­ла­гат в два ре­да по 10-16 и му при­да­ват из­к­лючител­но де­ко­ра­ти­вен вид. Те са дъл­ги око­ло 30 см и ши­ро­ки 3-4 см
  • Зап­ла­ши­тел­но­то алое (Aloe ferox) има де­бе­ли ме­сес­ти лис­та, це­ли­те об­си­па­ни с дреб­ни чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­ви шипчета, по­ра­ди ко­е­то из­г­леж­да ка­то пок­ри­то с бра­да­ви­ци. На ви­сочина дос­ти­га до 45 см. Цъф­ти без проб­ле­ми с раз­к­ло­не­но кла­со­вид­но съц­ве­тие от чер­ве­ни кам­бан­ки.
  • Оси­лес­то­то алое (Aloe aristata) чес­то би­ва обър­к­ва­но с ха­вор­ти­я­та. Съ­що ка­то нея има мно­гоб­рой­ни де­бе­ли лис­та, съб­ра­ни в при­ко­ре­но­ва ро­зет­ка с ди­а­ме­тър 8-12 см. По дол­на­та им по­вър­х­ност са на­ре­де­ни бе­лез­ни­ка­во-проз­рачни ме­ки ши­по­ве. По края са об­рамчени с тяс­на бя­ла иви­ца от зъбчета. В ста­и­те ре­дов­но цъф­ти през про­лет­та и ля­то­то с кре­ма­ви или оран­же­ви кам­бан­ко­вид­ни цве­то­ве, съб­ра­ни в кла­со­вид­но съц­ве­тие.
  • Пъс­т­ро­лис­т­но­то алое (Aloe variegatа) не е ви­со­ко - дос­ти­га до 30 см. Дол­на­та част на лис­та­та му е с фор­ма на лод­ка. Цве­тът им е тъм­но­зе­лен, с нап­речни ши­ро­ки и свет­ли иви­ци. Ви­дът е мно­го кра­сив и ня­ма проб­ле­ми с цъф­те­не­то.
  • Алое дес­ку­а­ни е нис­ко рас­те­ние с ед­ри три­ъ­гъл­ни лис­та, на­ре­де­ни око­ло здра­во стъб­ло. Кра­и­ща­та им са пок­ри­ти с ос­т­ри бод­ли, а тъм­но­зе­ле­на­та им по­вър­х­ност е по­си­па­на с бе­ли пет­на. Бър­зо се раз­рас­т­ва със стъб­ле­ни раз­к­ло­не­ния и из­пъл­ва съ­до­ве­те, в ко­и­то ви­рее.
  • Мно­го­лис­т­но­то алое раз­ви­ва почти кръг­ла ро­зет­ка от си­во-зе­ле­ни лис­та, ко­и­то имат за­ос­т­ре­на три­ъ­гъл­на фор­ма и за­вър­ш­ват с ос­тър шип.
  • Твър­де ин­те­рес­но е шах­мат­но­то алое. Не­го­ви­те мас­ли­не­но­зе­ле­ни лис­та са раз­по­ло­же­ни спи­ра­ло­вид­но и са ук­ра­се­ни с бе­ли шах­мат­ни шар­ки от гор­на­та си стра­на.
 
 Хва­ща се от лис­та или ро­зет­ки

Раз­м­но­жа­ва­не­то при то­ва рас­те­ние не е ни­ка­къв проб­лем. Най-чес­то се вко­ре­ня­ват стра­нични­те ро­зет­ки, ко­и­то бук­вал­но об­сип­ват майчини­те рас­те­ния при по­вечето ви­до­ве. От­дел­ни­те лис­та съ­що пус­кат ко­ре­ни, ако се зак­ре­пят вър­ху вла­жен пя­сък или ле­ка почва. Пре­ди то­ва от­ре­зът тряб­ва да се под­су­ши на сян­ка 5-6 дни. При цъф­тя­щи­те ви­до­ве чес­то се об­ра­зу­ват се­ме­на, ко­и­то мо­же да се съ­бе­рат и за­се­ят. Почва­та за по­се­ва тряб­ва да е сил­но пе­съчли­ва, а тем­пе­ра­ту­ра­та, при ко­я­то ще по­ник­нат, е око­ло 25-26 гра­ду­са. Ало­е­то е ус­тойчиво на бо­лес­ти и вре­ди­те­ли. По­ня­ко­га сла­би­те рас­те­ния, гле­да­ни при не­под­хо­дя­щи ус­ло­вия, се на­па­дат от вла­сес­ти въш­ки. Те тряб­ва да се нап­ръс­кат с ин­сек­ти­цид вед­на­га след по­я­ва­та, за­що­то, ко­га­то се нам­но­жат, бор­ба­та с тях ста­ва мно­го труд­на.

Всички ви­до­ве алое са пус­тин­ни рож­би и обо­жа­ват сил­но­то слънчево гре­е­не. През ля­то­то по въз­мож­ност тряб­ва да им се оси­гу­ри мяс­то на бал­ко­на или в гра­ди­на­та. На чист въз­дух те се раз­ви­ват осо­бе­но доб­ре и при­до­би­ват ха­рак­тер­ния за все­ки вид цвят и фор­ма. Ко­га­то ги из­не­сем обаче от ста­я­та, тряб­ва ня­кол­ко дни да ги за­ка­ля­ва­ме, ка­то ги за­сенчва­ме по обед и пос­те­пен­но ги приучва­ме към при­пе­ка. Иначе рис­ку­ва­ме слън­це­то да из­го­ри из­не­же­ни­те лис­та, ко­и­то ще за­гу­бят вся­как­ва де­ко­ра­тив­ност.

През зи­ма­та е доб­ре да бъ­дат нас­та­не­ни в свет­ло и прох­лад­но (6-13 гра­ду­са) по­ме­ще­ние. Ако тем­пе­ра­ту­ра­та е ви­со­ка, а ста­я­та не­дос­та­тъчно свет­ла, рас­те­ни­я­та бър­зо се из­тег­лят на ви­сочина, лис­та­та из­д­реб­ня­ват, а цве­тът им из­б­лед­ня­ва.

През топ­ли­те ме­се­ци ало­е­то се по­ли­ва ре­дов­но, ка­то се вни­ма­ва во­да­та да не по­пад­не меж­ду лис­та­та, за­що­то мо­же да пре­диз­ви­ка заг­ни­ва­не. По съ­ща­та причина и пул­ве­ри­зи­ра­не­то ста­ва са­мо с най-си­тен раз­п­ръс­к­ва­тел. В почва­та съ­що не би­ва да се за­дър­жа из­лиш­на вла­га. Во­да­та от под­лож­ка­та тряб­ва да се из­ли­ва око­ло час след по­ли­ва­не­то.

През ля­то­то мно­го доб­ре се от­ра­зя­ва на об­що­то със­то­я­ние на цве­те­то под­х­ран­ва­не­то с ми­не­рал­ни то­ро­ве за как­ту­си и су­ку­лен­ти. Не би­ва обаче да се то­ри по-чес­то от вед­нъж ме­сечно, и то със сил­но раз­ре­ден раз­т­вор.

Мла­ди­те рас­те­ния се пре­саж­дат  вся­ка про­лет, а ста­ри­те - на 2-3 го­ди­ни. Най-доб­ре е съ­до­ве­те да са гли­не­ни, за да ди­шат по-доб­ре ко­ре­ни­те. Те не тряб­ва да са мно­го го­ле­ми - ди­а­ме­тъ­рът им тряб­ва да е ра­вен на по­ло­ви­на­та от дъл­жи­на­та на лис­та­та. На дъ­но­то им се пра­ви со­ли­ден дре­наж. Под­хо­дя­ща почве­на смес е със­та­ве­на­та от  2 час­ти гли­нес­та чимов­ка, 1 част лис­тов­ка, 1 част доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и 1 част едър речен пя­сък. Ако пол­з­ва­ме го­то­ва смес за цве­тя, в нея тряб­ва да до­ба­вим пя­сък и късчета дър­ве­ни въг­ли­ща.

Каз­ват, че кой­то от­г­леж­да алое, раз­по­ла­га с ис­тин­с­ка рас­ти­тел­на ап­те­ка. Но за да се въз­пол­з­ва­ме от цен­ни­те качес­т­ва на рас­те­ни­е­то, тряб­ва да зна­ем ня­кои важ­ни не­ща. На пър­во мяс­то то тряб­ва да е гле­да­но на южен или юго­из­точен про­зо­рец, т. е. тряб­ва да е по­лучава­ло мак­си­мал­ни ко­личес­т­ва свет­ли­на. След­ва­що­то ус­ло­вие е въз­раст­та - по-мла­ди­те от 3 го­ди­ни не са нат­ру­па­ли цен­ни­те би­о­ак­тив­ни ве­щес­т­ва. Лис­та­та, ко­и­то ще се из­пол­з­ват, тряб­ва да са зре­ли - от дол­на­та част на стъб­ло­то, а дъл­жи­на­та им не би­ва да е по-мал­ка от 15 см. Най-ле­ко­ви­ти са през зи­ма­та и ран­на­та про­лет.

И тъй ка­то в до­маш­ни ус­ло­вия е труд­но да се по­лучи качес­т­вен лечебен про­дукт, по-доб­ре е да се пол­з­ват го­то­ви­те фар­ма­цев­тични и коз­ме­тични пре­па­ра­ти. Те се при­гот­вят от алое, от­г­ле­да­но в спе­ци­ал­ни план­та­ции в ре­ди­ца тро­пичес­ки стра­ни. Там се спаз­ват всички нуж­ни аг­ро­тех­ничес­ки изис­к­ва­ния, за да се по­лучат ис­тин­с­ки це­леб­ни рас­те­ния.

(снимка)

19.04.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.