Алоето (Aloe) от семейство Лилиеви (Liliaceae) е родом от тропическите области на Африка, остров Мадагаскар и Арабския полуостров. Родът е представен от повече от 350 вида многогодишни сукуленти с различна големина - от съвсем дребни тревисти до могъщи дървовидни растения. Това вечнозелено цвете краси много домове и е известно още с името столетник. Наричат го така, защото е разпространено погрешното твърдение, че цъфти, когато стане на 100 години.
Сред домашните любимци в саксии най-често се среща дървовидното алое (Aloe arborescens), отглеждано заради лечебните си свойства. То наистина много рядко може да се види цъфтящо, но това е поради климатични причини. Просто на цветето в страната ни не му достигат топлина и светлина. В родната си африканска пустиня Кару то достига до 10 метра на височина и по-скоро напомня дърво, поради което е наречено дървовидно. Червеникавото му стъбло е дебело, сочните му листа по форма и размери напомнят мечове, а красивите цветове го отрупват всяка година. Заради устойчивостта му към зной и засуха арабите го наричат "сабур" - търпение. Със същото име е известен и сгъстеният му сок, който от древността е прочут като универсален цяр. У нас то достига на височина до 1 м. Пуска множество странични разклонения и чудесно се разраства на ширина и височина. Листата му са тесни, сочни, сиво-зелени на цвят, с жълтеникави шипове по краищата. За съжаление много често е в жалък вид поради това, че стопаните му го отглеждат с лечебни цели и режат листата му, без да ги е грижа как изглежда.
Освен дървовидното алое в домовете често се радват на обич и внимание и някои други видове - техните лекарствени сили не са така известни, поради което за тяхната красота и добър растеж се полагат повече грижи.
Размножаването при това растение не е никакъв проблем. Най-често се вкореняват страничните розетки, които буквално обсипват майчините растения при повечето видове. Отделните листа също пускат корени, ако се закрепят върху влажен пясък или лека почва. Преди това отрезът трябва да се подсуши на сянка 5-6 дни. При цъфтящите видове често се образуват семена, които може да се съберат и засеят. Почвата за посева трябва да е силно песъчлива, а температурата, при която ще поникнат, е около 25-26 градуса. Алоето е устойчиво на болести и вредители. Понякога слабите растения, гледани при неподходящи условия, се нападат от власести въшки. Те трябва да се напръскат с инсектицид веднага след появата, защото, когато се намножат, борбата с тях става много трудна.
Всички видове алое са пустинни рожби и обожават силното слънчево греене. През лятото по възможност трябва да им се осигури място на балкона или в градината. На чист въздух те се развиват особено добре и придобиват характерния за всеки вид цвят и форма. Когато ги изнесем обаче от стаята, трябва няколко дни да ги закаляваме, като ги засенчваме по обед и постепенно ги приучваме към припека. Иначе рискуваме слънцето да изгори изнежените листа, които ще загубят всякаква декоративност.
През зимата е добре да бъдат настанени в светло и прохладно (6-13 градуса) помещение. Ако температурата е висока, а стаята недостатъчно светла, растенията бързо се изтеглят на височина, листата издребняват, а цветът им избледнява.
През топлите месеци алоето се полива редовно, като се внимава водата да не попадне между листата, защото може да предизвика загниване. По същата причина и пулверизирането става само с най-ситен разпръсквател. В почвата също не бива да се задържа излишна влага. Водата от подложката трябва да се излива около час след поливането.
През лятото много добре се отразява на общото състояние на цветето подхранването с минерални торове за кактуси и сукуленти. Не бива обаче да се тори по-често от веднъж месечно, и то със силно разреден разтвор.
Младите растения се пресаждат всяка пролет, а старите - на 2-3 години. Най-добре е съдовете да са глинени, за да дишат по-добре корените. Те не трябва да са много големи - диаметърът им трябва да е равен на половината от дължината на листата. На дъното им се прави солиден дренаж. Подходяща почвена смес е съставената от 2 части глинеста чимовка, 1 част листовка, 1 част добре угнил оборски тор и 1 част едър речен пясък. Ако ползваме готова смес за цветя, в нея трябва да добавим пясък и късчета дървени въглища.
Казват, че който отглежда алое, разполага с истинска растителна аптека. Но за да се възползваме от ценните качества на растението, трябва да знаем някои важни неща. На първо място то трябва да е гледано на южен или югоизточен прозорец, т. е. трябва да е получавало максимални количества светлина. Следващото условие е възрастта - по-младите от 3 години не са натрупали ценните биоактивни вещества. Листата, които ще се използват, трябва да са зрели - от долната част на стъблото, а дължината им не бива да е по-малка от 15 см. Най-лековити са през зимата и ранната пролет.
И тъй като в домашни условия е трудно да се получи качествен лечебен продукт, по-добре е да се ползват готовите фармацевтични и козметични препарати. Те се приготвят от алое, отгледано в специални плантации в редица тропически страни. Там се спазват всички нужни агротехнически изисквания, за да се получат истински целебни растения.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите