Пиперът е една от най-топлолюбивите зеленчукови култури, които се отглеждат у нас. Оптималната температура за развитието му е 25-30ºС. Избират се дълбоки, пропускливи, влагоемни, топли хумусни почви и богати на лесно усвоими хранителни вещества. За условията на страната ни успешно се отглежда за средно ранно или късно полско производство.

За средно ранно производство сеитбата се извършва през март-април в полутопли парници. Семената се покриват с около 2 см слой торо-почвена смес, парникова почва или пресят оборски тор и леко се притъпква. За производството на разсад е необходимо особено внимание. До поникването му изисква 22-25ºС температура. След появата на първите 20-25% от пониците, леко се проветрява и се поддържа температура 16-18ºС. След окончателното поникване на всички растения отново се повишава на 20-22ºС. За получаване на здрав и закален разсад, се следи за осигуряване и на обилна светлина, влага, редовно проветряване и при нужда подхранване с минерални торове. При използване на богата парникова почва, торене не се налага. При обикновена почва, торовата норма е 10-15 г амониева селитра и 25-30 г суперфосфат в 10 л вода, приложена 2 пъти - при поява на І-ви или ІІ-ри лист и две седмици по-късно. Извършва се при облачно време или сутрин, след което се полива с хладка вода. Седмица преди разсаждането разсадът се закалява. Разсажда се на постоянно място, след като е минала опасността от късни пролетни слани - края на месец април до края на май

Късното производство се залага през месеца

За късно производство, сеитбата е през месец април в студени лехи, които трябва да бъдат защитени от ветровете и добре огрявани от слънцето през целия ден. Почвата да е добре запасени с хранителни вещества. Разсажда се не по-късно от 15-20-ти юни.

Сортове

Софийска капия - плодовете са дълги, двустранно сплеснати. В техническа зрелост са тъмно зелени, а в ботаническа - интензивно червени. Добре се развива и в по-хладни райони.

Куртовска капия - късен високодобивен сорт, с отлични вкусови и технологични качества. Плодовете са едри, двустранно сплеснати. В техническа зрелост са тъмно зелени, а в ботаническа - интензивно червени.

Стряма - плодовете са тип капия, с остър връх, 2 и 3 камерни, с дебел перикарп и средна дължина. Преди узряване са светло зеленикаво-бели, а в ботаническа зрелост червени, със силна лъскавина.

Амфора - плодовете са едри, дълги, с остър връх, голям диаметър, с две и три камери. При зрялост са червени, със силна лъскавина. Средното тегло на един плод е около 70-100 г.

Слоново ухо - високодобивен сорт. С неправилна капиевидна форма, с остър връх, две и три камери и дебелина на перикарпа 6-8 мм. При зрялост окраската му е средно червена, със средна лъскавина.

Белканто - плодовете се залагат равномерно, не издребняват дори до края на вегетацията, което е предпоставка за високи добиви. С две и три камери и тънко месо. Дължината е около 15-17 см, а ширината 5-7 см. Цветът е типичен за капията с лек блясък.

Диего EZ - тип долма, сгъстен храст със силен растеж и отлично залагане на цветовете при високи температури. Плодовете са изравнени по форма и големина, в технологична зрялост с прекрасен златно-жълт цвят.

Донна - тип „долма". Растенията са със силен растеж. Плодовете са с леко трапецовидна форма, затъпени, 2 и 3 камерни, със средно дебело месо. Окраската е зелена, в ботаническа зрялост жълта.

Бианка - тип долма. Високодобивен, подходящ за открито и закрито производство. Плодовете са с трапецовидна форма, 3 и 4 камерни, средно дебело месо.