В древната цивилизация на Месопотамия, Вавилон и Асирия се развива първото общество, което определено се интересува от градинарство. До нас няма достигнали писмени паметници от онова време, които конкретно да разкриват градинарския интерес на древните жители, но традиционно в Месопотамия са се отглеждали пшеница, ечемик, овес, фурми,  смокини, маслини и грозде.

В този контекст „Висящите градини” на Семирамида без съмнение са едно от най-забележителните постижения на месопотамското градинско изкуство. Градините, вградени в стените на царския дворец във Вавилон,  по-късно са обявени за едно от седемте чудеса на древния свят. Те са създадени върху серия от тераси, напоявани чрез уникална помпена система, която изпомпвала вода от река Ефрат. Една от версиите е, че градините са построени от прочутата царица Семирамида. Според друг източник Висящите градини са изградени от цар Навуходоносор, който е управлявал града в продължение на 43 години от 605 пр. н. е. Според предание градините са създадени за преодоляване на носталгичното настроение на съпругата на царя - Амитис, дъщеря на цар Медес, омъжена за Навуходоносор с цел създаване на съюз между народите. Тази млада жена страдала по красотата и прохладата на своята планинска родина. Равната и изложена на слънцето Месопотамия Амитис считала за депресираща. Стремейки се да утеши своята любима, царят решава да създаде образ на нейната родна природа чрез създаване на изкуствени градини върху покриви и тераси. (снимка)

Литературни източници говорят, че вавилонците и асирийсците са изобретателите на висящите градини, но  е трудно да се ги представим в наши дни. Тиодорус, гръцки историк,  твърди, че стъпаловидните тераси се изкачват една над друга и стават все по-малки “като театър,” но пътят по периферията им е на открито. Под терасите арките, които подкрепят цялата конструкция, са оформени като изящни царски покои, осветявани от слънчева светлина. Има път през всяка тераса между дебелите десет стъпки стени. Най-горната тераса се издига на 50 ярда височина и представлява основната градина. Нейният под е направен от добре обработен подов слой, за да предотврати наводнението по-надолу и да регулира влажността. Първо е имало каменен балкон, след това слой тръстика с асфалт смесена с гипс и тухли, над него слой, обшит с ламарина, който е трябвало да предпази пръстта, която е в достатъчно количество за да позволи на дърветата да растат. Цялата конструкция се е издигала  като планина. Можем да предположим, че пътеките около терасите са били озеленени, така че без съмнение целият комплекс да е изглеждал като зелен екзотичен хълм.  

Съгласно информация от релефна плочка на върха на хълма се издигала стена, изградена върху подпорни арки, а покрай стената са посадени увивни дървета на равни разстояния. Заобиколен от множество малки малки храмове в средата се издигал олтар върху изкуствен пиедестал, отрупан с храсти. 

В древна Месопотамия и Асирия традицията е основна движеща сила и тя се усъвършенства постепенно. В Персия и до ден днешен съществуват подобни градини. Архитектурната идея - кула от балкони - не е чужда на вавилонското изкуство и при реализирането на градините е естествено да е използвана като модел. Балконите обикновено са седем на брой и всеки следващ е по-малък от предишния. Днешен образ на „висящите вавилонски градини” може да се види в изкуствените тераси на хълма Изола Бела, езеро Маджоре, Италия. (снимка)