Чрез резитбата на лозата всяка година се премахват (частично или изцяло) различни части на растението. Така лозата придобива определена форма, регулира се и се направлява нейният растеж и плододаване. В зависимост от височината на стъблата формировките са нискостъблени - с височина на стъблото до 50 см, средностъблени - от 51 до 100 см и високостъблени - над 100 см.

В лозарската практика съществуват три системи на резитба - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по 1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки, с 4 до 7 очи или плодни пръчки с 8 до 20 очи. При смесената резитба се оставят стрелки и чепове или плодни пръчки и чепове. Чеповете осигуряват подходящи пръчки за следващата резитба, а стрелките или плодните пръчки - по-висок добив през текущата година.

Ако се цели да се получи грозде с по-висока захарност, предпочита се късата резитба, при която съотношението между листната площ и гроздето е по-благоприятно и предизвиква по-добро узряване и натрупване на повече захари.

Съществуват различни формировки: Гюйо, Мозер, Омбрела и др.

При зелената резитба на лозата се премахват отделни вегетативни и плодни органи или части от тях. Целта е да се регулират растежът и плододаването, за да се осигури оптимален добив с високо качество.

С филизенето се премахват излишните леторасти на лозата през пролетта - около 10-15 май, когато са достигнали дължина 15-20 см и ресите са се оформили. Премахват се главно по-слабите и безплодни леторасти. При подложките се оставят 2-3 летораста повече от необходимите, защото е възможно от обработките или от по-силен вятър част от тях да бъдат унищожени. След 10-15 дни се прави второ филизене, с което се оставя окончателният брой на леторастите и се прави първото привързване. С филизенето лозата се подготвя за следващата резитба, улеснява се борбата с болестите и неприятелите, осигурява се по-добър растеж на останалите леторасти, създават се условия за тяхното по-добро огряване. Основно мероприятие при отглеждането на подложки за получаването на гладък резников материал е колтученето. Колтуците, които са се развили от летните пъпки на основния летораст, се премахват. Прави се, когато култуците са още крехки и малки, с дължина не повече от 7-8 см. Така не се нанасят рани върху основните леторасти. В плододаващите лозя се прилага рядко - при буйно растящи асми и сортове с големи листа, които засенчват гроздовете и ограничават свободния достъп на въздух до ресите.

С прищипване се премахва върхът на летораста заедно с 1-2 недоразвити листенца. Прекратява се растежът на летораста, хранителните вещества се насочват към ресите, те се развиват и оплождат нормално. Чрез тази операция се предотвратява изресяването (опадане на цветни бутони, цветчета или млади завръзи), източването (превръщането на ресите в мустаци), стимулира се залагането на повече съцветия в пъпките на лозата и се регулират растежните процеси при отделните леторасти. Някои десертни сортове (Болгар, Италия) проявяват склонност към източване. За да се предотврати изресяването, прищипването се извършва 4-5 дни преди цъфтежа, а за да се избегне източването, се прави по-рано - след като се появят ресите.

Чрез кършенето се премахва вегетационният връх заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. То се прилага при силни лози, за да се преустанови прекомерното изразходване на пластични вещества за удължаване на леторастите и да се избегне изресяването. Така се подобрява огряването и проветряването на гроздето и се улеснява борбата с болестите и неприятелите. При сортове, склонни към изресяване, се прави преди началото на цъфтежа, а във всички други случаи - в началото на зреенето на гроздето. На винените сортове се оставят 14-16, а на десертните - 16-18 листа на летораст. Ако се извърши неправилно, дава отрицателни резултати.

С колцуването се отделя и премахва пръстен от кората заедно с ликовата тъкан в основата на плодната пръчка или на отделни зелени леторасти и рамена с ширина 4-5 мм. Използва се колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки за рязане. С тях се захваща в мястото за колцуване, натиска се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. С това движение се отделя само кората като пръстен, а дървесината трябва да остане незасегната. Така се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите над колцуваното място. Вследствие на това зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10-15 дни по-рано. Колцуването се извършва 10-12 дни след прецъфтяването, когато завръзите са колкото грахово зърно. Над колцуваното място не трябва да има повече от 5-6 грозда. Прави се само при десертни сортове и силни лози върху една плодна пръчка на лоза. Едни и същи лози могат да се колцуват през 3-4 години.

Прореждане на гроздове и зърна се прави предимно при десертните сортове, за да се подобри външният вид на гроздовете и тяхното качество, когато лозите са претоварени с грозде. Прореждането на гроздовете се извършва на два пъти - преди цъфтежа заедно с филизенето и след завръзването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от силата на лозите. Запазват се най-големите, добре оформени гроздове, разпределени равномерно по главината, кордоните и плодните пръчки.

Когато се отстраняват част от гроздовете, се налага и прореждане на зърната. Отстранява се предимно връхната част на грозда с неоплодените, дребни и деформирани зърна. То се извършва рано, когато зърната са с едрина на бобено зърно, с малки ножички, краищата на които са извити.

С прореждането на листа се премахват остарелите листа в основата на леторастите и около гроздовете с цел да се подобри проветряването и огряването на гроздето. То се прави, когато зрее гроздето и е особено полезно, когато времето е хладно и с чести превалявания.