Шоколад и цветя – с това е известна Белгия и всеки турист, посетил страната, неминуемо се връща в родината си с пакети белгийски шоколад и незабравими спомени за красотата на обсипаните с цветя и мушката белгийски улици. Фактът, че най-прочутия площад в Брюксел – Grand Place, се обкичва с пъсроцветен килим от бегонии всеки две години също се корени в отношението, което белгийският народ има към цветята, към красотата, към изкуството. Основна туристическа атракция на европейската столица, която може да съперничи на Цветния килим на Grand Place  и демонстрира по неповторим начин страстта към екзотиката на далечните страни, е Кралската оранжерия в парка на двореца в Лаакен. Комплексът е  поръчан от краля на Белгия ,Леополд ІІ, и е проектиран от прочутия архитект на 19 век, Алфонс Балат. Съоръжението е построено между 1874 и 1895 и представлява оранжерия с купол, която първоначално е била кралски параклис. Общата площ на комплекса обхваща 2.5 хектара, обхващащи поредица от павилиони, зимни градини, стъклените куполи, покрити улици с широките сводове, разположени в хълмиста местност. Изграден е един истински „стъклен град”, където забележителна колекция от екзотични и рядко срещани растения доставят наслада на посетителите.  За поддържането на необходимата топлина в това съоръжение годишно се необходими повече от 800,000 литра гориво. Но гледката и красотата, която се разкрива от всеки кът, си заслужават усилията. (снимка)

Замисълът на обекта води началото си от Уилям І, който е имал желание да построи  обширна обсерватория към двореца. Реалното изграждане на оранжерията  се извършва по времето на Леополд ІІ, когато си издига допълнената куполообразна зимна градина, свързваща около тридесет отделните павилиони наоколо. Алфонс Балат в сътрудничество със своя уеник – Виктор Хорта, изграждат седем оранжерии в стил арт Nouveau и създават впечатляваща зимна градина,  която е една от най-известните оранжерии в света. Извисяващият се железен купол под формата на метална мрежа е забележителен даже от съвременна гледна точка. (снимка)

Изградена в края на 19 век, когато Белгия е неофициална столица на новия стил в Европа - art Nouveau, оранжерията е ярък пример за приложение на това изкуство върху многофункционален обект (днешната оранжерия претърпява множество трансформации – кралски параклис, зала за приеми и на последно място зимна градина). През 19 век, когато развитието на строителните техники прави възможно разширеното използване на металните конструкции и стъклото, се създават нов тип сгради - зимни градини, павилиони.  Белгийското арт Nouveau в строителството, със своята пластика, триизмерно третиране на формите и абстрактни орнаменти, е по-внушително и впечатляващо от проявите на този стил изкуство в останалите европейски страни. Ето защо Кралската оранжерия в Лаакен, като най-ярък представител на съоръжение от тази епоха, впечатлява с архитектурата си, с ландшафната планировка, с многообразието от редки екзотични растения, намерили тук своя втори дом  тук. (снимка)

Зимната градина

Най-забележителният от всички павилиони е Зимната градина, построена между 1874 и 1876 година. Размерите на оранжерията позволяват в нея да се отглеждат високи палми, болшинството от които са от времето на Леополд ІІ. След нейното изграждане, тя е била толкова впечатляваща, че е използвана за кралски приеми.

В дъното на двете основни алеи в Зимната градина са разположени две статуи на Зората и Диана, покровителки на красотата и флората. Екзотични тропически цветя от Филипините (Medinillas) са поставени в онези китайски вази, донесени от крал Леополд ІІ, по време на пътуването му до далечния изток още по времето, когато е бил Дюк на Брабант. (снимка)

Ландшафтното оформление на градината е дело на градинаря Джон Уилс. В нея се отглеждат широк спектър от цветя и редки растения. Настоящата колекция от растения е ценна от три гледни точки: на първо място някои от растенията  са принадлежали към оригиналната колекция на самия Леополд ІІ; второ, настоящата колекция е запазила стила и духа на първоначалната колекция  и е интересно да се види какво е заинтригувало съзнанието на Леополд; и трето, в Кралската оранжерия все още се пазят огромен брой редки и ценни растения. (снимка)

Двете колекции, с които оранжерията се е гордеела още по времето на Леополд, са колекциите от портокалови дървета и от камелии. Самият Леополд по повод на своята страст към екзотиката пише през 1908 година, че двете колекции са „най-красивите на в Европа”, а колекцията му от камелии е „направо уникална”. От днешна гладна точка колекцията от камелии е най-старата в световен мащаб.

Всяка година  в продължение на две седмици в края на април и началото на май, когато цветята в оранжерията са в своя апогей на цъфтеж, градината е отворена за посещения на широката публика. Комплексът си заслужава да бъде видян не само заради забележителната си архитектура, а и заради възхитителната колекция от тропически и субтропически растения, които растат там. (Оранжерията притежава значителна колекция от мушката, азалии, рододендрони; фуксии и др. ..). Традицията да се отварят кралските градини за обществеността води началото си от векове. Белгийското кралско семейство винаги е искало са сподели своето богатство с хората тогава, когато оранжерията и събраната в нея колекция от цветя си заслужава да бъде посетена.

Други забележителности в околността, които биха допринесли към приятната разходка,  са Японската кула и Китайският павилион. И двете са вдъхновени от световната изложба в Париж през 1900 година и са ярка илюстрация на интереса на  европейците към далечните страни, към тяхната култура и забележителности.