Високата биологична стойност на касисовите плодове се дължи на богатото съдържание на захари, органични киселини, пектин и особено на витамините С, РР, А, В₁, В₂, а също и на други съставки. Основният начин за размножаване на касиса е чрез зрели резници. За целта се събират непосредствено след листопада, когато са все още добре запасени с хранителни вещества преди да са се придвижили към кореновата система. Избират се добре развити едногодишни клонки и се нарязват на дължина около 20 см. Долният отрез се прави под пъпка, а горният - над пъпка. Засаждането за вкореняване става през есента или в края на зимата, като дотогава се пазят на студено място във влажен пясък. При по-леки почви се поставят почти вертикално, а при по-тежки - под наклон около 45º. Решаващо условие за доброто вкореняване са редовните поливки и поддържането на почвата в рохкаво състояние. От най-горните 1-2 пъпки, които остават над почвата, се развиват 1-3 летораста, а от останалите - брадеста коренова система.

През есента посадъчният материал се изважда и се засажда на постоянно място на 4-5 см по-дълбоко. Разстоянията на засаждане са около 1,5-2 м между редовете и 0,8-1,2 м в реда.

Направете го правилно

Клонките на новозасадените растения се съкращават на 2-3 пъпки, за да се възстанови равновесието между надземните органи и кореновата система. Ако вкореняването е станало на постоянно място, не се съкращава. През следващите 2-3 години резитбите са свързани с формирането на храста. В началото на втората година се оставят само 4-5 летораста, а останалите се премахват. През следващите 2-3 резитби всяка година се оставят по 3-4 новоизраснали леторасти, а останалите се премахват. По такъв начин до края на четвъртата година, при добри грижи, храстът е формиран и настъпва пълното плододаване. Едногодишните леторасти, които се оставят, трябва да бъдат добре развити и разположени в храста така, че да се избегне засенчването.

През следващите години всяка пролет се провеждат редовни резитби, като в храста се поддържат клонки за плододаване от едно- до четиригодишна възраст, а по-старите се премахват. Така до края на живота на храста се оставят по 3-5 едногодишни и по толкова дву- и тригодишни, и евентуално по някоя по-жизнена четиригодишна клонка. Не се съкращават едногодишни. Изборът на клоните, които ще изрежете може да определите и по окраската на кората им. Старите клонки имат сиво-черен цвят, тригодишните - сиво-кафяв, двугодишните - канелен със сиви повлекла, а едногодишните - сиво-белезникави. (снимка)