Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Бобови. Тя е използвана в зелено и зряло състояние още от древните египтяни, римляни и гърци. В години на неплодородие, баклата, грахът и лещата са били основна храна на бедстващото население. Нейното значение постепенно намалява след въвеждането на картофите и фасула. Днес баклата се отглежда в доста ограничен размер, предимно като много ранна зеленчукова култура.

 Кълняемостта се запазва 4-5 години

Баклата има добре развит централен корен, достигащ до 1 м дълбочина и много разклонения. Стъблото е изправено, четириръбесто, неокосмено, кухо, разклонено в основата. Листата са чифтоперести, разположени последователно върху стъблото. Цветовете са бели с характерно тъмно петно на крилцата, събрани по няколко в пазвите на листата. Те са силно ароматни и отделят изобилно нектар. Посещават се от пчелите и други насекоми, които извършват опрашването. Плодът е чушка, която в техническа зрялост е зелена, крехка и се използва за консумация. Дължината на шушулката варира от 5 до 15 см в зависимост от сорта. С узряването си тя става твърда и жилава, а зеленият цвят постепенно преминава в кафяв. Семената са едри, плоски, с неправилна форма, светложълти до кафяво-зеленикави. Окраската им се променя с течение на времето до кафяво-черна. Кълняемостта им се запазва 4-5 години.

 Предварително обработете площта

Баклата е едно от най-студоустойчивите зеленчукови растения. Издържа без повреди до минус 4ºС. У нас в южните райони се засява късно през есента и презимува успешно. Понася сравнително добре и високи температури. Взискателна е към светлината. Изискванията й към влагата са големи, особено в началните периоди на развитие.

Обработката на почвата за отглеждане на баклата започва от есента. Преди дълбоката оран се разхвърлят 6-8 кг/дка, а. в. фосфорен тор. Площта се изорава на 25-30 см. Азотът в доза 3-4 кг/дка се внася с предсеитбената обработка. При засяването повърхността на почвата трябва да се изравни много добре, за да улесни прибирането на реколтата.

 Отглеждането

В южните райони на страната баклата се засява през есента, а в останалите части - февруари-март. Семената се настаняват направо на постоянно място, редово на 50-60 см или на ленти при разстояния 20-25 см между редовете и 50-69 см между лентите. Дълбочината на засяване е 5 до 7 см. Тя може да се използва като кулисно растение при отглеждане на краставици и други топлолюбиви растения за предпазване от вредното действие на студените ветрове. За тази роля баклата трябва да се сее на два реда (30х15 см), перпендикулярно на най-честите течения, през всеки 1-2 реда краставици.

 Поливките са по-редки при есенните посеви

Грижите по време на вегетацията се състоят в редовна и навременна обработка на почвата и поливане. Първото окопаване се извършва, когато растенията са очертали редовете и са образували 3-4 същински листа. Навременното разрохкване на почвата и унищожаване на появилите се плевели, трябва да бъдат редовна грижа. Нуждата от поливка при есенните посеви е по-малка, тъй като семената поникват и растенията се развиват при сравнително ниска температура и използват по-пълно натрупалата се в почвата влага през есенно-зимния период.

Беритбата започва, когато се оформят шушулките (началото на май). Реколтата се прибира на няколко пъти, през 5-10 дни. С прибирането трябва да се приключи до края на май.

 У нас

У нас се отглежда главно сорт Хиоска бакла. Растенията са изправени, високи до 1 м. Цветовете са бели и първите се появяват доста рано върху долната част на стъблото. Чушките са едри, месести и крехки. Семената са също едри, силно сплеснати, при пъпчето леко надебелени, с тъмношоколадена окраска. Той е много ран и високодобивен сорт.