Лукът е традиционна култура за българската трапеза. Широко разпространени са  профилактичните и лечебните му качества, дължащи се на излъчващите се от него фитонциди - биологически активни летливи вещества, които убиват или потискат развитието на микроорганизмите. Луковиците съдържат и лесно усвоими белтъчини, минерални соли, витамин С, В1, В2, каротин и други. Интересен е фактът, че съдържанието на витамин С е обратно-пропорционално на размера на главите, т.е. в малките луковици се съдържа по-голямо количество от него.

Като цяло лукът се отличава с добра съхраняемост. Изключение правят само сладките (водни) видове, поради високото съдържание на вода и захари в тях. Периодът на съхранение може да се удължи като продукцията се остави за няколко дни при топли и сухи условия, за да изсъхне външната обвивка.

Пазете само произведен от арпаджик

Подходящ за дълготрайно съхранение е лукът произведен от арпаджик. Поставя се на хладно и тъмно място, с добър въздушен обмен. За съхранение изберете абсолютно сухи глави с плътно затворена шийка, но и тези с вдървесинен център в горната си част. Кожата трябва да е светла и блестяща. Избягвайте глави с тъмни, праховити участъци под кожата, защото това е зараза от плесен, която може да развали лука. Когато се съхранява в насипно състояние, лъжливото стъбло се отрязва на 3-4 см над луковицата. Луковиците се насипват в щайги, които се подреждат една върху друга. Въздушната влажност не трябва да е висока.

Обуйте го в чорапогащник

Много градинари препоръчват лука да се съхранява в чист тънък чорапогащник. За целта вземете единия крачол и започнете да поставяте главите като ги разделяте една от друга посредством възли. Закачете чорапогащника на хладно, сухо и добре вентилирано място. Когато се нуждаете от глава лук просто срежете под възела. Може да използвате и платнени или хартиени торби, но в никакъв случай найлонови пликове. Никога не съхранявайте лук под кухненската мивка или заедно с картофи.

На студено

Можете да съхраните лука и в хладилник. За целта го наредете на един слой в отделението за зеленчуци, върху кухненска хартия. За по-дълготрайно съхранение, увийте всяка глава във алуминиево фолио и я поставете в хладилника. Нарязаният суров лук трябва да се опакова плътно във фолио и да се постави в хладилника, като по този начин ще се съхрани за няколко дни.

Замразяването във фризер при лука не се препоръчва, защото влошава вкусовите му качества и може да бъде използван само за готвене. За целта изберете зрели глави, почистете ги и ги нарежете.  Потопете в кипяща вода за 5-7 минути, след което охладете за същото време. Подсушете лука и го наредете върху тава за печене. Поставете го във фризера за 30 минути, след което го извадете и го насипете във пликове с херметическо затваряне като оставите 2 см свободно пространство и замразявайте.

Сушенето също е подходящо

Много подходящ метод за дълготрайно съхранение на лука е сушенето. Когато вашият лук започне леко да прораства, тогава е времето да пристъпите към изсушаването му. Сушения лук е лесен за пакетиране и съхранение и използването му в рецепти напълно замества свежия с тази разлика, че от сушения се използва два пъти по-малко количество. Поставете го върху дървени скари на проветриво и добре огрято от слънцето място. Сушете докато стане трошлив и като хартия на пипане (приблизително 2-4 дни). Разбърквайте  два пъти дневно и прибирайте скарите през нощта на сухо, проветриво място.

Можете да използвате и фурната. Нарежете го според желанията си и го подредете в тава за печене върху пергаментово фолио. Нагласете фурната на възможно най-ниските градуси и поставете лука. Оставете вратата на фурната леко отворена, за да може влагата да излиза навън. Печете, докато лука стане напълно сух, но без да покафенее. Съхранявайте на стайна температура в херметически затварящи се кутии.

Хитрости

Ако искате да осигурите сладък вкус при консумация на суров лук, поставете цели глави суров, небелен лук във хладилника и го охладете за около час преди сервиране. Може също така да го обелите, нарежете на филийки и  поставите в ледена вода за около 30 минути, след което лукът  се подсушава върху кухненска хартия. И двата метода ще спомогнат за получаване на сладък вкус при консумация в прясно състояние. (снимка)