Хи­пе­ас­т­ру­ми­те ви­на­ги са пле­ня­ва­ли със сво­я­та цар­с­т­ве­на кра­со­та. В цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни се пред­ла­гат как­то прек­рас­ни бу­ке­ти от тях, та­ка и от­дел­ни лу­ко­ви­ци, а съ­що и сак­сии с фор­си­ра­ни рас­те­ния, го­то­ви все­ки мо­мент да  цъф­нат. Мно­го е труд­но да се из­бе­ре в цвет­ни­те ка­та­ло­зи най-кра­си­ви­ят сорт - ог­ром­но­то им мно­го­об­ра­зие за­ли­ва с мо­ре от форми и баг­ри.

Кое е ис­тин­с­ко­то име

Наз­ва­ни­е­то хи­пе­ас­т­рум е със­та­ве­но от две ла­ти­ни­зи­ра­ни гръц­ки ду­ми - hippeios (кон­ник, ри­цар) и astron (звез­да). Пре­во­дът "ри­цар­с­ка звез­да" обаче не се е на­ло­жил и по­вечето от лю­би­те­ли­те на­ричат неп­ра­вил­но цве­те­то ама­ри­лис. Тъй ка­то про­из­хож­дат от ед­но и съ­що се­мейс­т­во - Ама­ри­ли­со­ви, две­те цве­тя - хи­пе­ас­т­рум и ама­ри­лис, на­ис­ти­на мно­го си при­личат, но имат и съ­щес­т­ве­ни от­личия. На пър­во мяс­то - ро­ди­на­та. Ама­ри­ли­си­те (Amaryllis belladonna) про­из­хож­дат от Юж­на Аф­ри­ка, а хи­пе­ас­т­ру­ми­те - от Юж­на Аме­ри­ка. При ама­ри­ли­са лу­ко­ви­ца­та е значител­но по-мал­ка. Пра­ви­ят цве­то­нос на хи­пе­ас­т­ру­ма е увенчан с 2-4 мно­го ед­ри цвя­та, а то­зи на ама­ри­ли­са - с 4 до 12, но по-дреб­ни.

Цве­то­ве­те на ама­ри­ли­са са сил­но аро­мат­ни, до­ка­то те­зи на хи­пе­ас­т­ру­ма не ми­ри­шат. При то­ва ама­ри­ли­сът се сре­ща мно­го ряд­ко ка­то сак­сий­но рас­те­ние и е почти не­поз­нат у нас.

Хи­пе­ас­т­ру­мът има мно­го ин­те­рес­на би­о­ло­гична осо­бе­ност, ко­я­то да­ва въз­мож­ност цъф­те­жът му да се "прог­ра­ми­ра". В не­го­ва­та лу­ко­ви­ца се раз­ви­ват ед­нов­ре­мен­но ня­кол­ко съц­ве­тия, ко­е­то не се сре­ща при ос­та­на­ли­те лу­ко­вични цве­тя. От­дел­но­то съц­ве­тие се фор­ми­ра след все­ки 4 лис­та, по­ра­ди ко­е­то по броя на лис­та­та мо­же да се оп­ре­де­ли кол­ко цве­то­но­са ще по­ка­рат през след­ва­ща­та го­ди­на. Кол­ко­то са по-го­ле­ми гри­жи­те за цве­те­то в пе­ри­о­да на рас­те­жа, кол­ко­то по­вече лис­та се об­ра­зу­ват, тол­ко­ва по­вече ще бъ­дат и цве­то­ве­те.

(снимка)

И та­ка, ку­пу­ва­ме си лу­ко­ви­ца от хи­пе­ас­т­рум

Тя тряб­ва да бъ­де здра­ва, с ди­а­ме­тър, не по-ма­лък от 10 см. Не би­ва да бър­за­ме с по­саж­да­не­то й. Пре­ди то­ва е доб­ре да й се на­ло­жи "ка­ран­ти­нен пе­ри­од". Нас­та­ня­ва­ме я на свет­ло и су­хо мяс­то за 5-6 дни с дън­це­то на­го­ре. Ако за то­ва вре­ме не по­ка­же ня­как­ви приз­на­ци на за­бо­ля­ва­не, за­саж­да­ме я в чист, ле­ко ов­лаж­нен пя­сък, за да сти­му­ли­ра­ме об­ра­зу­ва­не­то на ко­ре­ни. Ед­ва след то­ва я по­саж­да­ме в пос­то­ян­на­та й сак­сия.

Сак­си­я­та тряб­ва да е под­б­ра­на в съ­от­вет­с­т­вие с го­ле­ми­на­та на лу­ко­ви­ца­та. Тъй ка­то хи­пе­ас­т­ру­ми­те не обичат твър­де прос­тор­ни­те съ­до­ве, раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду сте­на­та на сак­си­я­та и лу­ко­ви­ца­та не би­ва да е по-го­ля­мо от 3 см. На дъ­но­то неп­ре­мен­но се пра­ви дре­на­жен слой от парчета от счупе­на гли­не­на сак­сия, дре­бен чакъл или ке­рам­зит. Почва­та тряб­ва да е рох­ка­ва и бо­га­та, доб­ре да про­пус­ка во­да­та и въз­ду­ха. Ма­лоб­рой­ни­те ко­ре­ни на хи­пе­ас­т­ру­ма са мно­го чув­с­т­ви­тел­ни към не­дос­ти­га на кис­ло­род и в теж­ки, плът­ни почви бър­зо за­ги­ват. Под лу­ко­вично­то дън­це е доб­ре да се на­си­пе око­ло 1 см чист пя­сък. Лу­ко­ви­ца­та се за­саж­да та­ка, че по­не по­ло­ви­на­та й да е над почве­на­та по­вър­х­ност. (снимка)

По­ли­ва­не­то - ре­ша­ва­що за цъф­те­жа

При раз­лични­те ви­до­ве и сор­то­ве хи­пе­ас­т­ру­ми цве­то­но­сът се по­я­вя­ва или ед­нов­ре­мен­но  с лис­та­та, или пре­ди тях. За да дос­тиг­не той не­об­хо­ди­ма­та ви­сочина и да цъф­не, не се да­ва во­да или се по­ли­ва съв­сем сим­во­лично, до­ка­то не дос­тиг­не 10-15 см. Ко­га­то цве­то­но­сът по­рас­не дос­та­тъчно, по­ли­ва­не­то се уве­личава. За да не се мок­ри от­к­ри­та­та част на лу­ко­ви­ца­та, ко­е­то мо­же да причини заг­ни­ва­не, во­да­та се на­ли­ва в под­лож­ка­та. Хи­пе­ас­т­ру­ми­те се чув­с­т­ват ве­ли­ко­леп­но на мес­та с юж­но, юго­за­пад­но или юго­из­точно из­ло­же­ние. По вре­ме на раз­ви­ти­е­то си се нуж­да­ят от мно­го свет­ли­на и топ­ли­на, а по от­но­ше­ние на во­да­та по-доб­ре по­на­сят за­су­ша­ва­не­то, от­кол­ко­то пре­по­ли­ва­не­то. Не е нуж­но и да бъ­дат оро­ся­ва­ни. От пра­ха лис­та­та се почис­т­ват, ка­то от вре­ме на вре­ме се къ­пят под то­пъл душ или се почис­т­ват с влаж­на кър­па. След по­я­ва­та на лис­та­та цве­те­то се под­х­ран­ва 2 пъ­ти в ме­се­ца, ка­то се ре­ду­ват раз­т­во­ри на ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Не е нуж­но хи­пе­ас­т­ру­ми­те да се пре­саж­дат вся­ка го­ди­на. То­ва мо­же да ста­ва на 2-3 го­ди­ни, но след все­ки пе­ри­од на по­кой гор­ни­ят слой почва в сак­си­я­та се под­ме­ня с но­ва бо­га­та и ле­ка почве­на смес.

Раз­м­но­жа­ва­не­то на хи­пе­ас­т­ру­ми­те ста­ва с вни­ма­тел­но от­де­ля­не на лу­ко­вички­те-дет­ки, ко­и­то се об­ра­зу­ват око­ло го­ля­ма­та лу­ко­ви­ца. Ня­кои но­ви сор­то­ве обаче не об­ра­зу­ват дет­ки и ако не мо­жем да си ку­пим точно то­зи, кой­то же­ла­ем да има­ме в ня­кол­ко ек­зем­п­ля­ра, се на­ла­га раз­де­ля­не на лу­ко­ви­ца­та. Тя се на­ряз­ва с мно­го ос­тър нож на 8-10 час­ти, ка­то вся­ка тряб­ва да има част от ко­ре­но­во­то дън­це. Час­ти­те се за­саж­дат в де­зин­фек­ци­ран едър пя­сък та­ка, че вър­хо­ве­те им да са на по­вър­х­ност­та. При око­ло 20 гра­ду­са вко­ре­ня­ва­не­то ста­ва за око­ло ме­сец.

 Ко­га же­ла­ем да цъф­ти

За да цъф­не хи­пе­ас­т­ру­мът неп­ре­мен­но през зи­ма­та, през ок­том­в­ри сак­си­я­та с лу­ко­ви­ца­та се пос­та­вя на мно­го топ­ло мяс­то и не се по­ли­ва, до­ка­то не из­рас­не цве­то­но­сът. То­га­ва цве­те­то се пос­та­вя на пер­ва­за и за­почва по­ли­ва­не­то от под­лож­ка­та с топ­ла во­да. След пре­цъф­тя­ва­не­то ре­дов­но се по­ли­ва и под­х­ран­ва до ав­густ. След то­ва се да­ва съв­сем мал­ко во­да, до­ка­то лис­та­та за­съх­нат. То­га­ва по­ли­ва­не­то спи­ра, за да пре­ми­не пе­ри­о­дът на по­кой - 1,5-2 ме­се­ца. През ок­тов­м­ри лу­ко­ви­ца­та се по­саж­да в но­ва пръст и ци­къ­лът се пов­та­ря. Ако  не дър­жим на се­зо­на, през кой­то ще цъф­ти, сак­си­я­та с хи­пе­ас­т­ру­ма се нас­та­ня­ва на свет­ло мяс­то и се по­ли­ва и под­х­ран­ва уме­ре­но неп­ре­къс­на­то. Лис­та­та се по­я­вя­ват ед­но след дру­го, ня­ма из­ра­зен пе­ри­од на по­кой. Цъф­те­жът мо­же да нас­тъ­пи  по вся­ко вре­ме - през зи­ма­та, през про­лет­та или през ля­то­то. (снимка)