Произход и разпространение

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни кул­ту­ри в сред­ни­те и юж­ни­те час­ти на ев­ро­пейс­кия и ази­ат­с­кия кон­ти­нент и в Аф­ри­ка от две­те стра­ни на ек­ва­то­ра. От­г­леж­да­не­то им в раз­лични­те кон­ти­нен­ти е със­ре­до­точено пре­дим­но в за­суш­ли­ви­те ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с го­рещ кли­мат и дъ­лъг ве­ге­та­ци­о­нен се­зон. Те по­на­сят до из­вес­т­ни гра­ни­ци ат­мос­фер­но­то за­су­ша­ва­не ко­е­то оп­ре­де­ля по-го­ля­ма­та за­хар­ност и аро­ма­тичност на пло­до­ве­те. В та­ки­ва ра­йо­ни те са част от ос­нов­на­та хра­на на на­се­ле­ни­е­то.

Чер­ни­ят кон­ти­нент дал на све­та слад­ки­те пло­до­ве

За ро­ди­на на ди­ни­те се смя­та Цен­т­рал­на и Юж­на Аф­ри­ка. От две­те стра­ни на ек­ва­то­ра и днес се сре­щат ди­ви фор­ми, от ко­и­то без­съм­не­но е про­из­ляз­ла кул­тур­на­та ди­ня. Спо­ред рус­ки­я учен А.И.Фи­лов тра­пез­на­та ди­ня про­из­хож­да от ня­кои стра­ни на Юж­на Азия или Се­ве­ро­из­точна Аф­ри­ка.

Ди­ни­те са мно­го ста­ра кул­ту­ра. Поз­на­ти са би­ли и в древ­ния Еги­пет. От там са пре­не­се­ни в Гър­ция и Рим. В Ки­тай са от­г­леж­да­ни още през Х век. В Ев­ро­па от­г­леж­да­не­то на ди­ни­те за­почва в начало­то на на­ша­та ера. Пред­по­ла­га се, че в Бъл­га­рия се раз­п­рос­т­ра­ня­ва по-ма­со­во по вре­ме на на­шес­т­ви­е­то на тур­ци­те на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. В Аме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент ди­ни­те са пре­не­се­ни мно­го по-къс­но от ев­ро­пей­ци­те.

В све­то­вен ма­щаб най-мно­го ди­ни се от­г­леж­дат в Съ­е­ди­не­ни­те аме­ри­кан­с­ки ща­ти, Ру­сия, Уз­бе­кис­тан и др. В на­ша­та стра­на пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни ди­ни­те бя­ха пов­се­мес­т­но раз­п­рос­т­ра­не­ни. Се­га про­из­вод­с­т­во­то им е със­ре­до­точено в ня­кол­ко ра­йо­на - Лю­би­мец, Хар­ман­ли, Хас­ко­во, Плов­див, Па­зар­д­жик, Ви­дин, Сви­щов, Си­лис­т­ра и Доб­рич. С вли­за­не­то на стра­на­та ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз се очак­ва ди­ни­те да бъ­дат важ­на ек­с­пор­т­на кул­ту­ра.

(снимка)

Древ­ни­те гър­ци до­нес­ли пъ­пе­ша в Ев­ро­па

Пъ­пе­шът съ­що е твър­де ста­ра кул­ту­ра. Пър­ви­те ис­то­ричес­ки све­де­ния , дос­тиг­на­ли до нас, са от гръц­ки и рим­с­ки ав­то­ри, жи­ве­ли в начало­то на на­ша­та ера. В ІV век пре­ди но­ва­та ера за пъ­пе­ши­те спо­ме­на­ва Те­оф­раст, а ня­кол­ко ве­ка по-къс­но Ди­ос­к­орид и Пли­ний пи­шат за фор­ма­та и аро­ма­та им и че ка­то уз­ре­ят, те са­ми се от­къс­ват от дръж­ка­та. Още по-оп­ре­де­ле­ни све­де­ния да­ва Па­ла­ди­ус за тях­но­то от­г­леж­да­не и от­бе­ляз­ва, че са слад­ки и аро­мат­ни.

Пъ­пе­ши­те са дош­ли в Ев­ро­па през Ма­ла Азия в начало­то на но­ва­та ера. Прена­ся­не­то им би­ло де­ло на древ­ни­те гър­ци и рим­ля­ни. То­ва се пот­вър­ж­да­ва от наз­ва­ни­е­то на пъ­пе­ши­те на раз­лични ези­ци. В древ­ния Рим пъ­пе­ши­те са на­ричани ме­ло.От то­зи ко­рен са съв­ре­мен­ни­те наз­ва­ния ме­ло­не (Ита­лия, Гер­ма­ния), ме­лон (Фран­ция), ме­ло­ни, мъск-ме­лон (Ан­г­лия,САЩ).

От дру­га стра­на, древ­ног­ръц­ко­то наз­ва­ние на пъ­пе­ша е пе­пон или пе­по­ния. У нас в ня­кои мес­та на Юж­на Бъл­га­рия е ус­та­но­ве­но наз­ва­ни­е­то пи­пон. На по­вечето сла­вян­с­ки ези­ци пъ­пе­шът се на­рича ди­ня (За­пад­на Бъл­га­рия,Сър­бия и на рус­ки език).

Съ­щес­т­ву­ват раз­лични мне­ния от къ­де и ко­га най-нап­ред е за­почна­ло от­г­леж­да­не­то му. Спо­ред френ­с­кия из­с­ле­до­ва­тел Но­ден пъ­пе­ши­те про­из­хож­дат от два цен­тъ­ра. Еди­ни­ят е Ин­дия, къ­де­то се е фор­ми­ра­ла гру­па­та на из­точно­а­зи­ат­с­ки­те пъ­пе­ши, раз­п­рос­т­ра­не­ни пре­дим­но в Ин­дия, Ки­тай, Япо­ния и Ко­рея. То­ва са по­лу­кул­тур­ни пъ­пе­ши от крас­та­вичен тип, ко­и­то се от­г­леж­дат са­мо в из­точно­а­зи­ат­с­ки­те стра­ни. Дру­ги­ят цен­тър е Аф­ри­ка, от­къ­де­то са про­из­лез­ли всички ос­та­на­ли кул­тур­ни фор­ми. Спо­ред рус­ки­те учени Ва­ви­лов и Пан­га­ло про­из­хо­дът на пъ­пе­ши­те тряб­ва да се тър­си в Пред­на Азия (Ма­ла Азия, Иран, Тур­к­ме­нис­тан), къ­де­то се наб­лю­да­ва из­к­лючител­но го­ля­мо раз­но­об­ра­зие от раз­лични фор­ми пъ­пе­ши.

Спо­ред из­вес­т­ния рус­ки спе­ци­а­лист в та­зи об­ласт Фи­лов обаче ро­ди­на­та на ди­ви­те пъ­пе­ши е Аф­ри­ка. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то им в Ара­бия, Сред­на и Юж­на Азия е вто­ричен про­цес, кой­то е пос­лу­жил ка­то начало за тях­но­то окул­ту­ря­ва­не. Спо­де­лям мне­ни­е­то на рус­ки­я учен Фи­лов, из­хож­дай­ки от наз­ва­ни­е­то на пъ­пе­ша ме­ло (мел - пя­сък, пя­съчно рас­те­ние, де­те на пус­ти­ня­та). (снимка)

Во­де­щи­те про­из­во­ди­те­ли

Най-мно­го пъ­пе­ши се от­г­леж­дат в Уз­бе­кис­тан, САЩ, Ис­па­ния, Фран­ция и др. В Бъл­га­рия от­г­леж­да­не­то на пъ­пе­ши е със­ре­до­точено в ня­кол­ко ре­ги­о­на - Ви­дин, Дол­ни Дъб­ник, Ка­вар­на, с. Из­вор, с. Мом­ко­во, Пър­во­май, Асе­нов­г­рад, Са­до­во, Плов­див, Па­зар­д­жик.

Вкусни и полезни

Ди­ни­те помагат на сър­це­то и чер­ния дроб

Ши­ро­ко­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се дъл­жи на от­личните вку­со­ви, хра­ни­тел­ни и лечеб­ни качес­т­ва на пло­до­ве­те. В ме­сес­та­та част на ди­ня­та има 5,5-10,6 % за­хар, със­та­ве­на от за­ха­ро­за, гли­ко­за и фрук­то­за, пек­ти­но­ви ве­щес­т­ва, це­лу­ло­за, ви­та­ми­ни­те В1, В2, С, РР, фо­ли­е­ва ки­се­ли­на и ка­ро­тин. Съ­дър­жа мно­го во­да, ко­я­то уто­ля­ва жаж­да­та в жар­ко­то ля­то. Из­вес­т­но е и ди­у­ре­тично­то дейс­т­вие на ди­ня­та. Пре­по­ръчва се за яде­не при ото­ци, свър­за­ни със за­бо­ля­ва­ния на сър­дечно-съ­до­ва­та сис­те­ма и бъб­ре­ци­те. При за­бо­ля­ва­не на чер­ния дроб ди­не­ни­ят сок ос­вен че спо­ма­га за от­де­ля­не­то и из­х­вър­ля­не­то на течност­та от ор­га­низ­ма, но и под­х­ран­ва чер­нод­роб­на­та тъ­кан с лес­но­ус­во­и­ми за­ха­ри. Под­х­ран­ва по­лез­на­та мик­роф­ло­ра на чер­ва­та, от­де­ля хо­лес­те­ро­ла от кръв­та, оказ­ва и про­ти­вос­к­ле­ро­тично дейс­т­вие. (снимка)

Пъпешът се пре­по­ръчва на бол­ни от ар­те­рос­к­ле­ро­за

Пъ­пе­шът е плод с из­к­лючител­но хар­мо­нично съчета­ние на ви­со­ка за­хар­ност, неж­на кон­сис­тен­ция, пре­въз­хо­ден вкус и при­я­тен аро­мат. Пъ­пе­ши­те съ­дър­жат до 16% за­ха­ри, азот­ни ве­щес­т­ва, маз­ни­ни, це­лу­ло­за, ви­та­мин С, РР, дос­та фо­ли­е­ва ки­се­ли­на и ка­ро­тин и др. Пре­по­ръчват се при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, бо­лес­ти на чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те и при ма­лок­ръ­вие. По­лез­на хра­на са за бол­ни от ате­рос­к­ле­ро­за. Съ­дър­жа­ни­е­то на значител­но ко­личес­т­во же­ля­зо е по­лез­но за кръ­во­об­ра­зу­ва­не­то и нор­мал­но­то про­тичане на окис­ли­тел­ни­те про­це­си в ор­га­низ­ма. Но тряб­ва да се знае, че при пре­яж­да­не причиня­ват бол­ки в ко­ре­ма, до­ри и при здра­ви хо­ра.

В на­род­на­та ме­ди­ци­на пъ­пе­ши­те по­ня­ко­га се из­пол­з­ват ка­то ле­ко очис­ти­тел­но сред­с­т­во при за­пек и хе­мо­ро­и­ди. Ме­со­то и се­ме­на­та им имат ди­у­ре­тично дейс­т­вие. Вод­на за­пар­ка от се­ме­на­та се из­пол­з­ва при бъб­речни за­бо­ля­ва­ния. От­ва­ра от ме­со­то на пъ­пе­ша се при­ла­га ка­то коз­ме­тично сред­с­т­во за от­с­т­ра­ня­ва­не на пиг­мен­ти, лу­нички и мла­деж­ки пъп­ки по ли­це­то.

В древ­ни ме­ди­цин­с­ки ре­цеп­ти от вре­ме­то на Алек­сан­дър Ма­ке­дон­с­ки се по­сочва, че пъ­пе­ши­те са из­пол­з­ва­ни за лечение на брон­хит, ту­бер­ку­ло­за, миг­ре­на и за прочис­т­ва­не на ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща. За лечение на рев­ма­ти­зъм се пре­по­ръчва ва­рен сок от пъ­пе­ши, а за го­но­рея - ек­с­т­ракт от пъ­пе­шо­ви се­ме­на.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се упот­ре­бя­ват пре­дим­но в пряс­но със­то­я­ние. Го­ля­мо­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри ги пра­ви цен­на су­ро­ви­на за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка. При­го­тов­ля­ват се и раз­лични слад­ка, мар­ма­ла­ди, мед и др. слад­кар­с­ки из­де­лия. (снимка)

Устройство

И две­те рас­те­ния са от се­мейс­т­во Тик­во­ви

Ди­ни­те (Citrullus aedulis) и пъ­пе­ши­те (Cucumis melo) са ед­но­го­диш­ни рас­те­ния от се­мейс­т­во Тик­во­ви.

Ви­дът Cucumis melo обе­ди­ня­ва 10 раз­но­вид­нос­ти, но сор­то­ве­те и ви­до­ве­те, ко­и­то са раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, се от­на­сят към 4 - кан­та­лу­пи, мре­жес­ти, слад­ки и не­а­ро­мат­ни пъ­пе­ши.

Ула­вят во­да­та на­дъл­бо­ко

При ди­ни­те глав­ни­ят ко­рен дос­ти­га на дъл­бочина по­вече от един ме­тър. Стра­нични­те раз­к­ло­не­ния на ко­ре­на са мно­гоб­рой­ни и дъл­ги 3-4 мет­ра .Мощ­на­та ко­ре­но­ва сис­те­ма на ди­ни­те до­ри при неб­ла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия снаб­дя­ва го­ля­ма­та ве­ге­та­тив­на ма­са и ед­ри­те вод­нис­ти пло­до­ве с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и вла­га. Об­х­ва­ща до 10 куб. м почва.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на пъ­пе­ша е съ­що доб­ре раз­ви­та, но по-сла­ба от та­зи на ди­ня­та. Тя се със­тои от гла­вен ко­рен, кой­то про­ник­ва на дъл­бочина до 1 ме­тър и по­вече. Ос­нов­ни­те стра­нични ко­ре­но­ви раз­к­ло­не­ния, из­ли­за­щи от глав­ния ко­рен, на дъл­бочина 10-20 см се раз­п­рос­т­ра­ня­ват ра­ди­ал­но във всички по­со­ки, ка­то се удъл­бочават или приб­ли­жа­ват към по­вър­х­ност­та на почва­та. Ос­нов­на­та ма­са ко­ре­ни са раз­по­ло­же­ни в гор­ния слой на почва­та на дъл­бочина 20-25 см. Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ед­но рас­те­ние об­х­ва­ща 4,8-6 кв.м.площ.

Ко­ре­ни­те се раз­ви­ват до цъф­те­жа

Ус­та­но­ве­но е, че фор­ми­ра­не­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те прик­лючва по вре­ме на цъф­те­жа. За­то­ва до­то­га­ва тряб­ва да се оси­гу­ри оп­ти­мал­на влаж­ност в почва­та, за да се из­г­ра­ди мощ­на­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, да мо­гат рас­те­ни­я­та да ус­то­я­ват по-доб­ре на нас­тъ­пи­ли­те по-къс­но за­су­ша­ва­ния. Раз­ви­ти­е­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма за­ви­си до го­ля­ма сте­пен от ти­па на почва­та. На ле­ки­те гли­нес­то-пе­съчли­ви и струк­тур­ни чер­но­зе­ми, ко­ре­ни­те про­ник­ват на го­ля­ма дъл­бочина и об­х­ва­щат по-го­лям обем почва, до­ка­то на теж­ки­те гли­нес­ти почви рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват плит­ко раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва сис­те­ма. (снимка)

Стъб­ла­та дос­ти­гат 3 - 4 мет­ра

При ди­ни­те стъб­ло­то е тън­ко и се сте­ле по зе­мя­та, дос­ти­га 3-4 м дъл­жи­на. То е пет­ръ­бес­то и пок­ри­то с вла­син­ки. Стъб­ло­то об­ра­зу­ва мно­го раз­к­ло­не­ния от І, ІІ, и ІІІ по­ря­дък, ко­и­то по вре­ме на пло­до­да­ва­не­то пок­ри­ват из­ця­ло почве­на­та по­вър­х­ност на по­се­ва. През пос­лед­ни­те го­ди­ни са съз­да­де­ни фор­ми с по-къ­си стъб­ла и храс­то­ви­ден ха­би­тус.

Пъ­пе­шът има пъл­зя­що пе­то­ъ­гъл­но за­об­ле­но стъб­ло, ко­е­то дос­ти­га 2-3 мет­ра дъл­жи­на. То е зе­ле­но и гъс­то пок­ри­то с гру­би бе­лез­ни­ка­ви вла­син­ки. Най-нап­ред рас­те­ни­е­то об­ра­зу­ва глав­но стъб­ло, ко­е­то отначало стои из­п­ра­ве­но. Око­ло три сед­ми­ци от по­ник­ва­не­то в паз­ви­те на пър­ви­те ня­кол­ко лис­та се по­я­вя­ват стра­нични раз­к­ло­не­ния от пър­ви по­ря­дък,ко­и­то на­рас­т­ват бър­зо и дос­ти­гат и до­ри над­ми­на­ват дъл­жи­на­та на глав­но­то стъб­ло.

По стъб­ло­то по въз­ли­те на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те при под­хо­дя­щи ус­ло­вия се об­ра­зу­ват до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни. Та­зи им спо­соб­ност се из­пол­з­ва за под­сил­ва­не на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма, ка­то се за­ра­вят или под­сип­ват част от стъб­ла­та с почва.

Лис­та­та са раз­лични в за­ви­си­мост от сор­та

При ди­ни­те лис­та­та са раз­по­ло­же­ни про­ти­во­по­лож­но по стъб­ло­то. Лис­т­ни­те дръж­ки са дъл­ги око­ло 10 см. Те ня­мат при­лис­т­ни­ци. В паз­ви­те на лис­та­та се об­ра­зу­ват мус­тачета, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват ви­до­из­ме­не­ни лис­та. Лис­т­на­та пе­ту­ра е пет­дел­на, обик­но­ве­но двук­рат­но на­ря­за­на на дя­ло­ве. Го­ле­ми­на­та и фор­ма­та на пе­ту­ра­та са сор­то­ви бе­ле­зи. Сре­щат се пе­ту­ри с дъл­бо­ки на­ря­за­ни дя­ло­ве, как­то и не­на­ря­за­ни.

Лис­та­та при пъ­пе­ши­те съ­що са на­ре­де­ни ал­тер­на­тив­но по дъл­жи­на на стъб­ло­то. Лис­т­ни­те дръж­ки са зе­ле­ни, ръ­бес­ти, ку­хи и пок­ри­ти с вла­син­ки. Лис­т­на­та пе­ту­ра е от три- до пет­дел­на, с на­зъ­бе­ни кра­и­ща и е пок­ри­та от две­те стра­ни с вла­син­ки. Го­ле­ми­на­та й е раз­лична и е в за­ви­си­мост от сор­та. Мо­же да има кръг­ла, сър­це­вид­на, бъб­ре­ко­вид­на, три­ъ­гъл­на или пе­то­ъ­гъл­на фор­ма. Сре­щат се сор­то­ве с раз­лично на­ря­за­ни пе­ту­ри. Обик­но­ве­но пър­ви­те лис­та, ко­и­то са в ос­но­ва­та на стъб­ло­то, са по-дреб­ни и по-зак­ръг­ле­ни и не са ти­пични за сор­та. В паз­ви­те на лис­та­та се раз­ви­ват тън­ки неж­ни мус­тачета. С тях рас­те­ни­е­то се прик­реп­ва към окол­ни­те пред­ме­ти, пле­ве­ли и почва­та и по то­зи начин се про­ти­во­пос­та­вя на дейс­т­ви­е­то на вет­ро­ве­те.

Об­що­то ко­личес­т­во во­да, ко­е­то из­па­ря­ват лис­та­та на пъ­пе­ша от оп­ре­де­ле­на по­вър­х­ност, е по-го­ля­мо от то­ва на ди­ня­та. (снимка)

Цве­то­ве­те са жен­с­ки, мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни

Ди­ни­те са раз­дел­нопо­ло­ви и ед­но­дом­ни рас­те­ния. Те са кръс­то­са­но­оп­раш­ва­щи се, оп­раш­ват се от пчели и дру­ги на­се­ко­ми. Цве­то­ве­те се със­то­ят от пет­лис­т­на зе­ле­на чаш­ка и пет­лис­т­но жъл­то венче. Жен­с­ки­те цве­то­ве са по-ед­ри от мъж­ки­те. Плод­ни­кът е до­лен, едър, по фор­ма сфе­ричен или елип­со­ви­ден в за­ви­си­мост от сор­та. Бли­зал­це­то е ши­ро­ко, прик­ре­пе­но на къ­со стълбче. Ня­кои сор­то­ве при­те­жа­ват и дву­по­ло­ви (хер­маф­ро­дит­ни) цве­то­ве. Пре­дим­но сор­то­ве­те със сфе­рични пло­до­ве имат хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве. На ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват от 15 до 60 жен­с­ки или хер­маф­ро­дит­ни цвя­та и до 400-600 мъж­ки.

В ос­но­ва­та на цве­то­ве­те ди­ни­те об­ра­зу­ват мал­ки (око­ло 2 см) елип­со­вид­ни приц­вет­ни­ци ("ушички"), ко­и­то за­съх­ват, ко­га­то уз­ре­ят пло­до­ве­те. То­ва е и приз­нак, че ди­ни­те вече мо­гат да се бе­рат.

При пъ­пе­ши­те се сре­щат три ос­нов­ни ти­па цве­то­ве -мъж­ки,жен­с­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Мъж­ки­те цве­то­ве са раз­по­ло­же­ни вър­ху съц­ве­тие щитче, об­ра­зу­ва­но от ня­кол­ко цвя­та (5-12), ко­и­то се раз­т­ва­рят пос­ле­до­ва­тел­но.Те се със­то­ят от пет­лис­т­на чаш­ка, пет­лис­т­но яр­ко­жъл­то венче и от пет тичин­ки. Жен­с­ки­те цве­то­ве са по-ед­ри от мъж­ки­те. Плод­ни­кът е до­лен, едър, по фор­ма сфе­ричен или елип­со­ви­ден в за­ви­си­мост от сор­та. Бли­зал­це­то е ши­ро­ко, 3-5-дел­но, прик­ре­пе­но на къ­со стълбче. На ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват от 12 до 25 жен­с­ки или хер­маф­ро­дит­ни цвя­та и до 200 мъж­ки. Хер­маф­ро­дит­ни­те цве­то­ве имат и тичин­ки, ко­и­то са раз­по­ло­же­ни меж­ду венчето и стълбчето.

В за­ви­си­мост от цве­то­ве­те, ко­и­то се на­ми­рат вър­ху ед­но рас­те­ние от да­ден сорт, се сре­щат раз­лични по­ло­ви ти­по­ве. Вър­ху ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Та­ки­ва са сор­то­ве­те Хиб­рид 1, Хиб­рид 5 и Хиб­рид 15. При дру­ги рас­те­ния се об­ра­зу­ват хер­маф­ро­дит­ни и мъж­ки цве­то­ве. Към то­зи тип се от­на­сят сор­тът Де­сер­тен 5, а при друг се об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве - ли­ни­и­те Ж 18-4-2, Ж В 5-4, Ж 29. Мо­же рас­те­ни­я­та да имат са­мо мъж­ки, или са­мо хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве.

Ня­кои сор­то­ве ди­ни - Мра­мор­на 17 и пъ­пе­ши - Ме­де­на ро­са, Пер­сийс­ки 5, об­ра­зу­ват почти из­к­лючител­но хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве, с ко­е­то се обяс­ня­ва срав­ни­тел­но го­ля­ма­та им ус­тойчивост на сор­то­ви­те бе­ле­зи. Цве­то­ве­те за­почват да цъф­тят око­ло 40-50 дни след ка­то се за­се­ят се­ме­на­та. (снимка)

Пло­до­ве­те са лъж­ли­ва яго­да

Пло­дът при ди­ня­та пред­с­тав­ля­ва лъж­ли­ва яго­да. Съ­щес­т­ву­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие в ед­ри­на­та, фор­ма­та, ок­рас­ка­та и кон­сис­тен­ци­я­та на ме­сес­та­та част на пло­до­ве­те. Ок­рас­ка­та на ко­ра­та е сор­то­во качес­т­во, а де­бе­ли­на­та се влияе от при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка. Де­бе­ли­на­та и кон­сис­тен­ци­я­та на ко­ра­та са важ­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва, от ко­и­то за­ви­си тран­с­пор­та­бил­ност­та и съх­ра­ня­е­мост­та на пло­до­ве­те. Ме­сес­та­та част на ди­ни­те е чер­ве­на или жъл­та. У нас се пред­почитат сор­то­ве с чер­ве­но ме­со.

Пло­дът на пъ­пе­ша съ­що е лъж­ли­ва яго­да. Фор­ма­та на пло­до­ве­те най-чес­то е плос­ко-кръг­ла, кръг­ла, про­дъл­го­ва­та, ци­лин­д­рична и яй­це­вид­на. По­вър­х­ност­та на пло­до­ве­те е твър­де ха­рак­те­рен сор­тов приз­нак и би­ва глад­ка, сег­мен­ти­ра­на, бра­да­вичес­та и наб­ръчка­на. Цве­тът на ко­ра­та най-чес­то е жълт с раз­лични от­те­нъ­ци - оран­же­во-жълт, ли­мо­не­ножълт. На­ред с ед­но­об­раз­но оц­ве­те­ни­те пъ­пе­ши има и та­ки­ва, из­пъс­т­ре­ни с най-раз­лични по фор­ма, го­ле­ми­на и оц­ве­тя­ва­не пет­на. Ко­ра­та на пъ­пе­ша е де­бе­ла, сред­на или тън­ка и пос­те­пен­но пре­ми­на­ва в ме­сес­та­та част без ряз­ка гра­ни­ца.Тя е ва­жен сто­пан­с­ки приз­нак, тъй ка­то от стро­е­жа и де­бе­ли­на­та на ко­ра­та за­ви­си въз­мож­ност­та за тран­с­пор­ти­ра­не и съх­ра­ня­ва­не на пло­до­ве­те. Оц­ве­тя­ва­не­то на ме­сес­та­та част е бя­ло, кре­ма­во, жъл­то, оран­же­во, зе­ле­но или съчета­ние меж­ду те­зи цве­то­ве.

Кон­сис­тен­ци­я­та на ме­сес­та­та част на пъ­пе­ша е дос­та пос­то­я­нен сор­тов приз­нак. Мо­же да бъ­де кар­то­фе­но-сип­ка­ва, сочно­то­пя­ща се, хру­щя­ща и твър­да.

Пло­до­ве­те на по­вечето сор­то­ве при­те­жа­ват ха­рак­те­рен спе­ци­фичен при­я­тен аро­мат. Без то­зи при­я­тен ми­рис са зим­ни­те сор­то­ве от сор­то­тип Ка­са­ба. Съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри­те в со­ка на ме­сес­та­та част ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци (6-15 %) и за­ви­си от сор­та и от ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия на го­ди­на­та. (снимка)

Се­ме­на­та мо­гат да да­ват пло­до­ве и след 5-6 го­ди­ни

При ди­ни­те съ­щес­т­ву­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие по от­но­ше­ние на фор­ма­та, ед­ри­на­та и цве­та на се­ме­на­та. По цвят се­ме­на­та би­ват чер­ни, чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­ви, жъл­ти и бе­ли. По го­ле­ми­на би­ват ед­ри, сред­ни и дреб­ни. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сор­то­ве ди­ни у нас имат сред­но ед­ри се­ме­на. Аб­со­лют­но­то тег­ло на се­ме­на­та ва­ри­ра от 30 до 50 г. Се­ме­на­та за­паз­ват къл­ня­е­мост­та си 5-6 го­ди­ни.

По фор­ма се­ме­на­та на пъ­пе­ша са удъл­же­но елип­со­вид­ни и двус­т­ран­но сплес­на­ти. При ня­кои сор­то­ве те са тес­ни и дъл­ги, а при дру­ги - къ­си и из­ду­ти - по­доб­но се­ме­на­та на ди­ва­та кру­ша. Пре­об­ла­да­ват се­ме­на­та с жъл­то и кре­ма­во оц­ве­тя­ва­не, но се сре­щат и с бе­ли и ка­фя­ви се­ме­на. В един плод се наб­ро­я­ват 400 - 600 се­ме­на. Аб­со­лют­но­то тег­ло (тег­ло­то на 1000 се­ме­на) ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци - от 30 до 70 г. Къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та при пъ­пе­ша се за­паз­ва до 10 го­ди­ни, но най-доб­ра е къл­ня­е­мост­та на те­зи, ко­и­то са съх­ра­ня­ва­ни две го­ди­ни.

Пло­до­ве­те на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се раз­ви­ват и уз­ря­ват 40-50 дни след оп­лож­да­не­то. Се­лек­ци­о­ни­ра­ни са сор­то­ве и без се­ме­на при ди­ни­те. 

Би­о­ло­гични изис­к­ва­ния

Обичат топ­ли­на­та през всички фа­зи на раз­ви­тие

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те имат ви­со­ки изис­к­ва­ния към топ­ли­на­та във всички фа­зи от сво­е­то раз­ви­тие. Се­ме­на­та за­почват да по­ник­ват при почве­на тем­пе­ра­ту­ра 14-16 гра­ду­са, а оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра е 20 гра­ду­са. За раз­ви­ти­е­то и фо­то­син­те­за­та на рас­те­ни­я­та най-бла­гоп­ри­ят­на е тем­пе­ра­ту­ра­та 25-30 гра­ду­са. Осо­бе­но го­ле­ми са изис­к­ва­ни­я­та на рас­те­ни­я­та към топ­ли­на­та в пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не­то и уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те. По­ни­жа­ва­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та под 15 гра­ду­са спи­ра рас­теж­ни­те про­це­си, оп­лож­да­не­то на цве­то­ве­те и нат­руп­ва­не­то на за­ха­ри в пло­до­ве­те. За да цъф­тят рас­те­ни­я­та, е не­об­хо­ди­ма тем­пе­ра­ту­ра 18оС. За пъл­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не­то на ди­ни­те в за­ви­си­мост от ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од на сор­та е не­об­хо­ди­ма 2000-3000 гра­ду­са тем­пе­ра­тур­на су­ма. Пъ­пе­ши­те изис­к­ват мал­ко по-ви­со­ки тем­пе­ра­тур­ни су­ми - 2000 - 3500 гра­ду­са.

Ус­пеш­но­то от­г­леж­да­не на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е въз­мож­но са­мо в ра­йо­ни с про­дъл­жи­тел­но го­ре­що ля­то и с ре­дов­ни ва­ле­жи в начал­ни­те фа­зи от раз­ви­ти­е­то им до из­г­раж­да­не­то на мощ­на ко­ре­но­ва и лис­т­но-стъб­ле­на сис­те­ма.

Имат нуж­да от сил­но слънчево гре­е­не

Изис­к­ва­ни­я­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те към свет­ли­на­та са мно­го го­ле­ми. Раз­ви­ват се доб­ре са­мо в ра­йо­ни с ин­тен­зив­но слънчево гре­е­не. За пъл­но­то им раз­ви­тие през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од са не­об­хо­ди­ми не по-мал­ко от 1200 часа слънчево гре­е­не. В то­ва от­но­ше­ние мно­го по чув­с­т­ви­тел­ни са пъ­пе­ши­те. Ра­йо­ни с про­дъл­жи­тел­на об­лачност не са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не­то им. В Ан­г­лия и Фран­ция нап­ри­мер при дос­та­тъчно топ­ли­на пол­с­ко­то от­г­леж­да­не на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е зат­руд­не­но по­ра­ди по-мал­ко­то слънчево гре­е­не по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та. Вся­ко за­сенчва­не до­веж­да до удъл­жа­ва­не на ве­ге­та­ци­я­та, до на­ма­ля­ва­не на до­би­ва и до вло­ша­ва­не на качес­т­во­то на пло­до­ве­те.

Раз­ви­ват се доб­ре при уме­ре­на влаж­ност

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те раз­ви­ват го­ля­ма ве­ге­та­тив­на ма­са и мно­го пло­до­ве. Те из­па­ря­ват значител­ни ко­личес­т­ва во­да. Тран­с­пи­ра­ци­он­ни­ят им ко­е­фи­ци­ент е мно­го ви­сок - на ди­ни­те - 600, а на пъ­пе­ши­те 621.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те най-доб­ре се раз­ви­ват при нис­ка от­но­си­тел­на влаж­ност - 60-70 %. При ви­со­ка от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха - 80-90 %, се наб­лю­да­ва сил­но раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти, най-чес­то браш­нес­та­ ма­на, ка­то по-чув­с­т­ви­тел­ни са пъ­пе­ши­те. По вре­ме на цъф­те­жа обаче сла­бо­то по­ви­ша­ва­не на въз­душ­на­та влаж­ност бла­гоп­ри­ят­с­т­ва оп­раш­ва­не­то и оп­лож­да­не­то на цве­то­ве­те. Лип­са­та на вла­га и ком­би­на­ци­я­та на почве­на­та влаж­ност - ре­ду­ва­не на вла­га със су­ша в начало­то на раз­к­ло­ня­ва­не­то ма­со­вия цъф­теж и на­рас­т­ва­не­то и при уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те пре­диз­вик­ва за­дър­жа­не на рас­те­жа, окап­ва­не на цве­то­ве­те и зав­ръ­зи­те и на­пук­ва­не на пло­до­ве­те. Рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват доб­ре при уме­ре­на влаж­ност на почва­та и въз­ду­ха, ко­я­то се под­дър­жа са­мо чрез ре­дов­но на­по­я­ва­не. 

По­ли­ва­не­то след уз­ря­ва­не вло­ша­ва качес­т­во­то

Пре­ди и след уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те и при ма­со­ви­те бе­рит­би на­по­я­ва­не­то вло­ша­ва вку­со­ви­те качес­т­ва и по­ни­жа­ва за­хар­но­то им съ­дър­жа­ние. Ако ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се от­г­леж­дат без по­ли­ва­не, ко­е­то най-чес­то се сре­ща у нас, за да се оси­гу­ри оп­ти­мал­на почве­на влаж­ност до­ка­то пре­ми­не кри­тичният пе­ри­од от раз­ви­ти­е­то им е не­об­хо­ди­мо стро­го да се при­ла­га нуж­на­та аг­ро­тех­ни­ка - нав­ре­мен­на об­ра­бот­ка, под­х­ран­ва­не, раз­рох­к­ва­не след дъжд, из­пол­з­ва­не на ку­лис­ни рас­те­ния за пред­паз­ва­не от су­хо­веи и др.

Про­дъл­жи­тел­ни­те зас­ту­дя­ва­ния и за­су­ша­ва­ния, осо­бе­но в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та, се от­ра­зя­ват край­но неб­ла­гоп­ри­ят­но. Рас­те­ни­я­та за­ба­вят или спи­рат раз­ви­ти­е­то си, за­кър­жавя­ват, мо­же и да за­ги­нат. В го­ди­ни с изо­бил­ни ва­ле­жи, как­то и при изо­бил­но на­по­я­ва­не, ди­ни­те и пъ­пе­ши­те раз­ви­ват мощ­ни рас­те­ния, но пло­до­ве­те об­ра­зу­ват де­бе­ла ко­ра и са с нис­ко съ­дър­жа­ние на за­ха­ри.

Изис­к­ва­ни­я­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те към топ­ли­на­та, свет­ли­на­та и вла­га­та през раз­лични­те фа­зи от раз­ви­ти­е­то им са раз­лични.

Почва­та тряб­ва да е бо­га­та

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те имат твър­де го­ле­ми изис­к­ва­ния към струк­ту­ра­та и фи­зичес­ки­те качес­т­ва на почва­та. Най-доб­ре се раз­ви­ват на дъл­бо­ки алу­ви­ал­ни и льо­со­ви почви, бо­га­ти на ор­га­нични ве­щес­т­ва, съ­що и на кар­бо­нат­ни чер­но­зе­ми. Теж­ки­те и сту­де­ни почви с близ­ка под­почве­на во­да не са под­хо­дя­щи за те­зи кул­ту­ри. Най-доб­ри за от­г­леж­да­не­то на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са но­во­ра­зо­ра­ни­те це­ли­ни, лю­цер­ни и др. Почве­на­та ки­се­лин­ност да е близ­ка до не­ут­рал­на­та - Рh 6-6,7.

От­б­ла­го­да­ря­ват се за то­ре­не­то с по­вече пло­до­ве

Към хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва ди­ни­те и пъ­пе­ши­те съ­що пре­дя­вя­ват ви­со­ки изис­к­ва­ния. На 1 де­кар тряб­ва да се вна­сят 4-5 то­на доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор, 6-8 кг азот, 8-10 кг фос­фор и 6-8 кг ка­лий. Ка­ли­ят и фос­фо­рът са мно­го не­об­хо­ди­ми при пло­до­об­ра­зу­ва­не­то. Те под­по­ма­гат фор­ми­ра­не­то на по­вече жен­с­ки цве­то­ве, ус­ко­ря­ват зре­е­не­то и по­ви­ша­ват съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри в пло­до­ве­те. От мик­ро­е­ле­мен­ти­те под­хо­дя­що е то­ре­не­то с бор, цинк, же­ля­зо и др.

Бос­тан не се пра­ви на вет­ро­ви­то мяс­то

Мес­та­та за бос­та­ни тряб­ва да се из­би­рат да са за­па­зе­ни от вет­ро­ве­те. Те, ос­вен че из­су­ша­ват почва­та, но об­ръ­щат и усук­ват стъб­ла­та и сму­ща­ват раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, пречат да се оп­лож­дат нор­мал­но и да пло­до­да­ват, вло­ша­ват качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та. Вред­но­то дейс­т­вие на вет­ро­ве­те мо­же до­ня­къ­де да се пре­дот­в­ра­ти, ка­то се за­ся­ват за­щит­ни ку­лис­ни рас­те­ния (ца­ре­ви­ца).

Об­ра­бот­ка­та на мяс­то­то, оп­ре­де­ле­но за бос­та­на за­почва още с есен­на­та дъл­бо­ка оран и се ос­та­вя през зи­ма­та на от­во­ре­ни браз­ди. То­га­ва се вна­сят обор­с­кият тор, ка­ли­е­ви­те то­ро­ве и су­пер­фос­фа­тът. За пъ­пе­ши­те ка­ли­е­ви­ят тор тряб­ва да бъ­де ка­ли­ев сул­фат вмес­то ка­ли­ев хло­рид.

Сор­то­ве (снимка)

Ди­ни­те

В на­ша­та стра­на са раз­п­рос­т­ра­не­ни Шу­гър бей­би, Мра­мор­на 17 и Крим­сон, но се во­ди се­лек­ция за но­ви бъл­гар­с­ки сор­то­ве. Вна­сят се и се из­пит­ват и чуж­ди.

Шу­гър бей­би е аме­ри­кан­с­ки сорт, под­хо­дящ за ран­но про­из­вод­с­т­во.Рас­те­ни­я­та са със слаб ве­ге­та­ти­вен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични и те­жат сред­но 3-5 кг. Ко­ра­та е оц­ве­те­на в тъм­но­зе­ле­но и е тън­ка. При­те­жа­ва доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 75-80 дни. То­зи сорт тряб­ва да се от­г­леж­да при ви­со­ка аг­ро­тех­ни­ка. Под­хо­дя­ща­та схе­ма за за­саж­да­не е 1,50x50 см.

Мра­мор­на 17. Ди­ни­те об­ра­зу­ват сред­но­раз­ви­ти, доб­ре об­лис­те­ни ос­нов­ни стъб­ла. Лис­та­та имат сред­но на­ря­за­ни пе­ту­ри. Цве­то­ве­те са мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Пло­до­ве­те са сфе­рични и те­жат 4-5 кг. По­вър­х­ност­та на ко­ра­та е свет­ло­зе­ле­на, с ме­ри­ди­ан­ни, доб­ре очер­та­ни тъм­но­зе­ле­ни пет­на и иви­ци. Ме­сес­та­та част е ро­зо­во-чер­ве­на, с доб­ре из­ра­зе­на зър­нес­та струк­ту­ра, без жил­ки, то­пи се при яде­не, има ви­со­ка за­хар­ност и е мно­го вкус­на. Се­ме­на­та са сред­но ед­ри, с ке­ре­ми­де­ночер­вен цвят. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 80-85 дни.

Крим­сон (Крим­зън су­ит) е аме­ри­кан­с­ки сорт с бу­ен рас­теж на стъб­ла­та, ко­и­то мо­гат да дос­тиг­нат 3-4 мет­ра дъл­жи­на. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми, дъл­бо­ко на­ря­за­ни. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са сфе­рични, ед­ри и те­жат 5-8 кг. По­вър­х­ност­та им е сла­бо сег­мен­ти­ра­на, свет­лозе­ле­на с тъм­но­зе­ле­ни ти­по­ва­ти ме­ри­ди­анни иви­ци. Ме­сес­та­та част е кар­ми­не­ночер­ве­на, неж­на, мно­го вкус­на. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во е ви­со­ко - 11-12 %. Се­ме­на­та са мал­ки, ка­фя­ви , нап­ръс­ка­ни с чер­ни точки. Пло­до­ве­те са здра­ви, доб­ре се тран­с­пор­ти­рат на да­лечни раз­с­то­я­ния. Ве­ге­та­ци­он­ният пе­ри­од от по­ник­ва­не­то до уз­ря­ва­не­то е сред­но 90-95 дни. Сор­тът е качес­т­вен и ус­тойчив на ан­т­рак­но­за. Той е най-раз­п­рос­т­ра­не­ният сорт в на­ша­та стра­на.

Бо­ря­на. Пло­до­ве­те са ед­ри, сфе­рични. Ко­ра­та е свет­ло­зе­ле­на с тъм­но­зе­ле­ни ме­ри­ди­ан­ни иви­ци. Ме­сес­та­та част е ин­тен­зив­но чер­ве­на, неж­на и слад­ка, с мно­го до­бър вкус.

По ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од и до­бив сор­тът е схо­ден с Мра­мор­на 17. Ус­тойчив е на бо­лест­та ан­т­рак­но­за.

Бо­жу­ра. Нов, ра­нен, мно­го пер­с­пек­ти­вен бъл­гар­с­ки сорт, кой­то пре­ви­ша­ва Шу­гър бей­би по до­бив на стан­дар­т­ни пло­до­ве и по ра­ноз­ре­лост. Пло­до­ве­те му са сред­но ед­ри, сфе­рични. Ко­ра­та му е сред­но де­бе­ла, свет­ло­зе­ле­на, с ши­ро­ки, на­къд­ре­ни тъм­но­зе­ле­ни ме­ри­ди­анни иви­ци. Ме­сес­та­та част е ин­тен­зив­но чер­ве­на, неж­на, слад­ка, с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

Ро­си­ца. Нов, сред­но ра­нен, мно­го пер­с­пек­ти­вен бъл­гар­с­ки сорт, кой­то пре­въз­хож­да Мра­мор­на 17 по до­бив на стан­дар­т­на про­дук­ция. Пло­до­ве­те му са сред­но ед­ри, сфе­рични и по вън­шен вид при­личат на Крим­сон. Ме­со­то е чер­ве­но, зър­нес­то, мно­го неж­но и с от­лични вку­со­ви качес­т­ва.

Стокс 647. Мно­го ра­нен сорт. Пло­до­ве­те са дреб­ни, сфе­рични, с тън­ка ко­ра, обаг­ре­на в тъм­но­зе­ле­но с по-тъм­ни иви­ци, ко­и­то се сли­ват с ос­нов­ния фон. Ме­сес­та­та им част е чер­ве­на с жъл­то­-о­ран­жев от­те­нък, с неж­на, сла­бо влак­нес­та кон­сис­тен­ция и доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

В раз­лични­те ра­йо­ни на стра­на­та все още са раз­п­рос­т­ра­не­ни мес­т­ни до­бив­ни сор­то­ве с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва ка­то Пле­вен­с­ки чер­ни, Мес­т­ни по­доб­ре­ни, Па­зар­д­жиш­ки чер­ни, Гюл­ле и др. Те не тряб­ва да се изос­та­вят, тъй ка­то доб­ре се при­е­мат от кон­су­ма­то­ри­те.

Пъ­пе­ши­те (снимка)

Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас ран­ни и сред­но­ ран­ни сор­то­ве се от­на­сят към ев­ро­пейс­кия под­вид, а къс­ни­те - към под­ви­да Ка­са­ба. Ра­йо­ни­ра­ни са сор­то­ве­те Пер­сийс­ки 5, Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21, Де­сер­тен 5, Ме­де­на ро­са, Хиб­рид 1, Хиб­рид 5 и Ца­ре­вец.

Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од на пъ­пе­ши­те е раз­личен за раз­лични­те сор­то­ве. За­ви­си от сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не: ран­ни­те имат 65-80 дни ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од, сред­но­ран­ни­те - 80-110 дни и къс­ни­те - над 110 дни.

Хиб­рид 1 е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. Рас­те­ни­я­та са мно­го жиз­не­ни. Имат ед­но­до­мен тип на цъф­теж. Пло­до­ве­те са срав­ни­тел­но го­ле­ми (3-4 кг) елип­со­вид­ни, удъл­же­ни, сег­мен­ти­ра­ни на ре­зе­ни със зла­тис­тожъл­та ко­ра и мно­го доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Ме­сес­та­та част е де­бе­ла, жъл­то-оран­же­ва със сла­бо сипка­ва кон­сис­тен­ция. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 10-12 %. Сор­тът е под­хо­дящ за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во и за фор­си­ра­но от­г­леж­да­не под по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. Ве­ге­та­ци­он­ният пе­ри­од е 80-85 дни. Мо­гат да се по­лучат 4000 кг от де­кар.

Хиб­рид 15 е съ­що рож­ба на ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца . Рас­те­ни­я­та са жиз­не­ни, с уме­рен рас­теж и доб­ра об­лис­те­ност. Стъб­ла­та дос­ти­гат на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми, сла­бо на­ря­за­ни, тъм­но­зе­ле­но оц­ве­те­ни. Рас­те­ни­я­та са ед­но­дом­ни, с мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Пло­до­ве­те са ле­ко про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни, те­жат 2-3 кг. Ко­ра­та е кре­ма­во-зе­ле­на , пок­ри­та с гъс­та мре­жа. Ме­сес­та­та част е свет­лооран­же­ва , с неж­на кон­сис­тен­ция, с мно­го до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 12 %. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, жъл­ти. Сор­тът е ус­тойчив на бо­лест­та браш­нес­та ма­на. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 80-85 дни. Въз­мож­но е да се по­лучат 4000 кг/дка.

По­бе­ди­тел F 1. Рас­те­ни­я­та от то­зи сорт се ха­рак­те­ри­зи­рат с бу­ен рас­теж и мно­го стра­нични раз­к­ло­не­ния, обил­на лис­т­на ма­са. Лис­та­та са ед­ри, със сла­бо удъл­жен сре­ден дял и тъм­нозе­лен цвят. Пло­до­ве­те са сред­но го­ле­ми, те­жат 2-3 кг. Те са елип­со­вид­но про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни. Ко­ра­та е здра­ва и не­пук­ли­ва, с гъс­та мре­жо­вид­ност. Ме­со­то е свет­лооран­же­во, сочно, с до­бър вкус. Съ­дър­жат су­хо ве­щес­т­во 10-12 %. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 85-90 дни. По­бе­ди­тел F 1 е ус­тойчив на бо­лест­та браш­нес­та ма­на и е то­ле­ран­тен на ма­на. По­тен­ци­ал­ни­ят до­бив е 3500 кг/дка.

Дел­та F1. Рас­те­ни­я­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с доб­ра жиз­не­ност и уме­рен ве­ге­та­ти­вен рас­теж. Глав­но­то стъб­ло дос­ти­га на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но ед­ри, пет­дел­ни, оц­ве­те­ни в зе­ле­но. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са ле­ко про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни, те­жат 2-3 кг. Ко­ра­та е зла­тис­тожъл­та, тън­ка, пок­ри­та от ле­ка мре­жа. Ме­сес­та­та част е 4-5 см, бя­ла, сочна, със зър­нес­та, то­пя­ща се кон­сис­тен­ция, с пре­въз­хо­ден вкус и при­я­тен аро­мат. Рас­те­ни­я­та са ус­тойчиви на браш­нес­та­та ма­на.

Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 85-90 дни. Пъ­пе­ши­те от то­зи сорт мо­гат да се от­г­леж­дат в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии, по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли и за от­к­ри­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во. По­тен­ци­ал­ни­ят до­бив в по­ли­е­ти­ле­но­ви­те оран­же­рии е 8 т/дка, а на от­к­ри­то - 4 т/дка. По до­бив в оран­же­рия Дел­та F1 пре­въз­хож­да Хиб­рид 1 почти 2 пъ­ти.

Де­сер­тен 5 е ин­т­ро­ду­ци­ран сорт от Ру­сия. У нас е ра­йо­ни­ран през 1971 г. Ос­нов­но­то стъб­ло дос­ти­га на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми и сла­бо на­ря­за­ни. Цве­то­ве­те са мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Пло­до­ве­те са сфе­рични, те­жат 1-2 кг. По­вър­х­ност­та им е сег­мен­ти­ра­на, с плит­ки и ши­ро­ки 1 см над­лъж­ни ре­зе­ни. Оц­ве­тя­ва­не­то на ко­ра­та е жъл­то със зе­ле­ни­кав от­те­нък. Ме­сес­та­та част е бя­ла, зър­нес­та, има пре­въз­хо­ден вкус и мно­го си­лен при­я­тен аро­мат. Се­мен­но­то гнез­до е мал­ко, пла­цен­та­та е здра­ва. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, оц­ве­те­ни жъл­то. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в ме­сес­та­та част е ви­со­ко - 14-16%. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 90-95 дни. Тран­с­пор­та­бил­ност­та на сор­та е мно­го доб­ра.

Ме­де­на­та ро­са е прис­по­со­бен към на­ши­те ус­ло­вия сорт от САЩ. От­на­ся се към сор­то­тип Ка­са­ба (Зим­ни не­а­ро­мат­ни пъ­пе­ши). Рас­те­ни­я­та са доб­ре об­лис­те­ни, с бу­ен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични и глад­ки. Ко­ра­та е зе­ле­на, ка­то след ла­ге­ру­ва­не ста­ва жъл­та. Ме­сес­та­та част е ре­зеда­ва, твър­да и хруп­ка­ва, след ла­ге­ру­ва­не ста­ва неж­на и сочна. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 14%. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 110-115 дни. Сор­тът е под­хо­дящ за тран­с­пор­ти­ра­не и съх­ра­не­ние.

Елан­до F1 e нов хиб­рид, съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. Из­пит­ва се в Дър­жав­на сор­то­ва ко­ми­сия. Ви­со­ко­до­би­вен хиб­рид с по­тен­ци­ал 7-8 т/дка при от­г­леж­да­не в по­ли­е­ти­ле­но­ва оран­же­рия. Ус­тойчив е на бо­лест­та браш­нес­та ма­на и е то­ле­ран­тен на ма­на.

Ца­ре­вец е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. По­лучен е чрез се­лек­ция на мес­тен ма­те­ри­ал от с. Ло­зен, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ко. Рас­те­ни­я­та са доб­ре об­лис­те­ни, със си­лен рас­теж. Пло­до­ве­те са от ти­па Ви­дин­с­ки ко­рав­ци, с тегло 2-5 кг, сег­мен­ти­ра­ни на ре­зе­ни, с мре­жо­вид­на ко­ра и зла­тис­то­жъл­то оц­ве­тя­ва­не. Ме­сес­та­та част е жъл­то-оран­же­ва, неж­на, сип­ка­ва, с до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во е 10-12 %. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, жъл­ти. Вег­е­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 85 дни.

Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21. Сор­тът е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца чрез неп­ре­къс­нат ин­ди­ви­ду­а­лен от­бор в по­пу­ла­ци­я­та Ви­дин­с­ки ко­рав­ци. Рас­те­ни­я­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с бу­ен рас­теж. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са елип­со­вид­ни, удъл­же­ни, сег­мен­ти­ра­ни, със сред­но тег­ло 2-3 кг. Ме­сес­та­та част е жъл­то-оран­же­ва, със сип­ка­ва кон­сис­тен­ция, до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. След ка­то уз­ре­ят, част от пло­до­ве­те се на­пук­ват. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 85 дни.

Полидор F1 е хо­лан­д­с­ки хиб­рид, пред­наз­начен за от­г­леж­да­не в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии. Рас­те­ни­я­та са с уме­рен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични или с фор­ма, близ­ка до сфе­рична­та. Ко­ра­та е жъл­то­-о­ран­же­ва, пок­ри­та с фи­на мре­жа. Ме­сес­та­та част е свет­ло­зе­ле­на, сочна, с до­бър вкус. Сред­но­то тег­ло на пло­да е 1 - 1,5 к. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 80 дни.

Маг­де­мон F1 е сорт на из­ра­ел­с­ка­та фир­ма "Ха­зе­ра". Пло­до­ве­те са об­ли до сфе­рични, дреб­ни, те­жат до 1-1,5 кг. Ко­ра­та е жъл­то-оран­же­ва, сред­но мре­жес­та. Ме­сес­та­та част е зе­ле­на, твър­да, след ла­ге­ру­ва­не ста­ва сочна и слад­ка. Сор­тът при­те­жа­ва мно­го доб­ра тран­с­пор­та­бил­ност. Не­го­ви­ят ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од е 75-80 дни.

Ара­ва F1 на "Ха­зе­ра" е по­до­бен на Маг­де­мон, но с по-ед­ри пло­до­ве и по-доб­ро зам­реж­ва­не на ко­ра­та. Ха­рак­тер­но за то­зи сорт е, че пло­до­ве­те уз­ря­ват ма­со­во за кра­тък пе­ри­од. Под­хо­дящ е за тран­с­пор­ти­ра­не и при съх­ра­не­ние качес­т­во­то не се вло­ша­ва.

Ре­ви­гал е съ­що сорт на "Ха­зе­ра". Пло­до­ве­те са дреб­ни - 0,9-1,1 кг. Жъл­то-зе­ле­но са оц­ве­те­ни, с доб­ре из­ра­зе­на зам­ре­же­ност. Сор­тът е под­хо­дящ за су­хи ус­ло­вия. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 85-90 дни.

Ра­хо­вец F1 е пър­вият меж­ду­ли­не­ен хиб­рид, съз­да­ден у нас в ОСЗК - Гор­на Оря­хо­ви­ца. Из­пит­ва се в сис­те­ма­та на Дър­жав­на­та сор­то­ва ко­ми­сия. Той е ра­ноз­рял, с ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од 65-70 дни.

Зим­ни­те пъ­пе­ши имат сред­но ед­ри, кръг­ли, сплес­на­ти или про­дъл­го­ва­ти пло­до­ве, раз­лично обаг­ре­ни, но пре­об­ла­да­ват жъл­ти­те, из­пъс­т­ре­ни със зе­ле­ни пет­на и иви­ци. Кон­су­ма­тив­на­ зрелост при­до­би­ват, след ка­то прес­то­ят ня­кол­ко сед­ми­ци. То­га­ва ме­со­то им омек­ва и ста­ва сочно и слад­ко. Мно­го фир­ми пред­ла­гат се­ме­на от пъ­пе­ши и ди­ни, ко­и­то са пре­дим­но хиб­рид­ни.

Сор­то­ве­те и хиб­ри­ди­те пъ­пе­ши в за­ви­си­мост от начина на от­г­леж­да­не мо­гат да се гру­пи­рат:

-          За сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии - Полидор F1, Елан­до F1.

-          За по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии - Елан­до F1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15.

-          За ус­ко­ре­но от­г­леж­да­не под по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли - Елан­до F1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15, Хиб­рид 1, Хиб­рид 5.

-          За ран­но про­из­вод­с­т­во чрез раз­сад на от­к­ри­то - Хиб­рид 1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15, Хиб­рид 5.

-          За сред­но ран­но про­из­вод­с­т­во на от­к­ри­то от се­ме - Ра­хо­вец F1, Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21, Де­сер­тен 5.

-          За къс­но про­из­вод­с­т­во - Ме­де­на ро­са.

От­г­леж­да­не

В отоп­ля­е­ми оран­же­рии със стък­ло или по­ли­кар­бо­нат

Пър­во се пра­ви раз­сад

За оран­же­рий­но­то про­из­вод­с­т­во на ди­ни и пъ­пе­ши се­ме­на­та се за­ся­ват в сак­сий­ки с ди­а­ме­тър 10-12 см. Под­хо­дя­що­то вре­ме за то­ва е от 5 до 20 яну­а­ри, във вся­ка сак­сий­ка се пус­кат по 2-3 сем­ки. По вре­ме на по­ник­ва­не­то тряб­ва да се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра 23-26 гра­ду­са. След ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та, топ­ли­на­та се на­ма­ля­ва на 18-20 гра­ду­са, та­ка се пре­дот­в­ра­тя­ва из­тег­ля­не­то им. Де­се­ти­на дни по-къс­но тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва от­но­во до 23-25 гра­ду­са през де­ня и 18-20 гра­ду­са през нощ­та.

Раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не, ко­га­то има доб­ре офор­ме­ни 3-4 съ­щин­с­ки лис­та. В сак­сий­ка­та се ос­та­вят по 1-2 рас­те­ния. За­саж­дат се на пос­то­ян­но мяс­то обик­но­ве­но през вто­ра­та по­ло­ви­на на фев­ру­а­ри. При се­ит­ба в начало­то на яну­а­ри пло­до­ве­те за­почват да зре­ят око­ло 15-ти май. Ако тряб­ва пъ­пе­ши­те да са го­то­ви през юни, за­ся­ват се към края на фев­ру­а­ри-начало­то на март. По то­ва вре­ме слънчево­то гре­е­не се за­сил­ва, раз­са­дът по-бър­зо се раз­ви­ва и вече е го­тов да оти­де в оран­же­ри­и­те в начало­то на ап­рил.

Оран­же­ри­я­та се под­гот­вя вни­ма­тел­но

Не­об­хо­ди­ми са ба­ли от су­ха и доб­ре за­па­зе­на пше­нична сла­ма, по въз­мож­ност с ед­на­къв раз­мер и плът­ност . За един де­кар оран­же­рий­на площ тряб­ват 10-12 т сла­ма при те­жи­на на ед­на ба­ла 12-15 кг. При ши­ри­на на ше­да 3,20 м се пра­вят 3 над­лъж­ни тран­шеи с ши­ри­на 50-60 см и дъл­бочина 10-15 см. При ши­ри­на на ше­да 6,40 м се пра­вят 4 над­лъж­ни тран­шеи, ка­то двете край­ни са ши­ро­ки 50-60 см, а двете сред­ни - 100 - 120 см. В край­ни­те тран­шеи ба­ли­те се на­реж­дат над­лъж­но, а в сред­ни­те - нап­речно. Нав­ся­къ­де, къ­де­то има праз­ни мес­та, те се за­пъл­ват със сла­ма.

При оран­же­рии с по­ли­кар­бо­нат­но пок­ри­тие тряб­ва да се спаз­ва обе­за­тел­но след­но­то: в край­ни­те тран­шеи сла­ма­та да е раз­по­ло­же­на над­лъж­но. Тя се нав­лаж­ня­ва доб­ре с во­да, ка­то се по­ли­ва ня­кол­ко пъ­ти в про­дъл­же­ние на 5-7 дни, та­ка се съз­да­ва пред­пос­тав­ка за доб­ро­то и рав­но­мер­но про­ник­ва­не на то­ро­ве­те.

Пър­во­начал­но вър­ху по­вър­х­ност­та на ба­ли­те се раз­х­вър­ля млени­ят ва­ро­вик (табл. 1). След ка­то про­ник­не в сла­ма­та, се вна­ся ед­на тре­та от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра и ця­ло­то ко­личес­т­во су­пер­фос­фат и ка­ли­ев сул­фат. За пред­почита­не е да се из­пол­з­ва пра­хо­ви­ден су­пер­фос­фат, за­що­то той по-лес­но се раз­т­ва­ря. Два до три дни по-къс­но се вна­ся и ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во азо­тен тор.

То­ро­ве­те се раз­х­вър­лят по дъл­жи­на на ба­ли­те и с по­мощ­та на цед­ка се раз­ми­ват рав­но­мер­но с во­да, за да про­ник­нат в ця­ла­та ба­ла. Те не тряб­ва да се из­ми­ват в почва­та, а ос­та­ва­не­то им в гор­ния слой е опас­но за мла­ди­те рас­те­ния. То­ро­ве­те се вна­сят доб­ре на­сит­не­ни, за да мо­гат по-рав­но­мер­но да се раз­п­ре­де­лят и раз­т­во­рят окончател­но. Об­ра­бо­те­ни­те ба­ли се пок­ри­ват с 5-6 см то­ро­почве­на смес, ко­я­то се със­тои от доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и почва в съ­от­но­ше­ние 1:1.

Ко­га­то се об­ра­бот­ва сла­ма­та, тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та тряб­ва да е 10-12оС. Ня­кол­ко де­на след ка­то се вне­сат то­ро­ве­те, за­почват фер­мен­та­ци­он­ни­те про­це­си и тем­пе­ра­ту­ра­та в ба­ли­те се по­ви­ша­ва до 45-50оС. След то­ва тя се на­ма­ля­ва, ко­га­то спад­не до 30оС и про­дъл­жа­ва да на­ма­ля­ва, се за­саж­дат рас­те­ни­я­та.

Из­пол­з­ва се за­ос­т­ре­но дър­ве­но са­ди­ло с де­бе­ли­на 8-10 см. С не­го се пра­вят дуп­ки­те. Оп­ти­мал­но­то раз­с­то­я­ние меж­ду рас­те­ни­я­та е 35-40 см.

В полиетиленови оранжерии

Раз­са­дът се про­из­веж­да в то­пъл пар­ник, кой­то е за­ре­ден с би­о­топ­ли­во с де­бе­ли­на на плас­та 40-45 см, но мо­же за цел­та да се из­пол­з­ват и отоп­ля­е­ми оран­же­рии. Не­об­хо­ди­ми са ко­фички от ки­се­ло мля­ко, ори­ги­нал­ни сак­сий­ки с ди­а­ме­тър 10-12 см, най­ло­но­ви ръ­ка­ви или плас­т­ма­со­ви фор­ми с 30 до 45 броя гнез­да.

То­ро­-почве­на­та смес е със­та­ве­на от две час­ти - доб­ре пре­сят и уг­нил обор­с­ки тор и ед­на част струк­тур­на гра­дин­с­ка почва. На­пос­ле­дък се из­пол­зу­ва и смес от торф и пер­лит, как­то и тор, по­лучен от чер­ве­ни ка­ли­фор­нийс­ки чер­веи.

За­ся­ват се по ед­но или две се­ме­на на дъл­бочина 2-3 см. 18-20 гра­ду­са през нощ­та и 23-25 гра­ду­са през де­ня е оп­ти­мал­на тем­пе­ра­ту­ра за про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад. Ко­га­то се по­я­вят по­ни­ци­те, тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ни­жа­ва до 180 С за де­се­ти­на дни, по-къс­но от­но­во се по­ви­ша­ва.

Раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то рас­те­ни­я­та са фор­ми­ра­ли 3-5 съ­щин­с­ки лис­та. Са­ди се ре­до­во или лен­то­во. В оран­же­рия тип "По­ли­мер­с­т­рой" мо­гат да се офор­мят 6-8 ре­да. Ако из­пол­з­ва­те пар­ни­ци, под ед­на рам­ка се за­саж­дат две рас­те­ния, ко­и­то се раз­по­ла­гат шах­мат­но в два ре­да. Ако се сло­жат по­вече стръ­ко­ве, те раз­ви­ват сил­на ве­ге­та­тив­на ма­са, за­къс­ня­ват с пло­до­да­ва­не­то и пос­ле до­би­ви­те са нис­ки. При­ме­рен срок за за­саж­да­не на раз­са­да е от 1 до 15 ап­рил.

Ка­те­рят се на опор­на кон­с­т­рук­ция

Пъ­пе­ши­те и ди­ни­те в оран­же­ри­я­та мо­гат да се от­г­леж­дат на опор­на кон­с­т­рук­ция, по­доб­но на крас­та­ви­ци­те. Над все­ки ред се опъ­ва здра­ва тел на ви­сочина в за­ви­си­мост от кон­с­т­рук­ци­я­та на оран­же­ри­я­та. Над вся­ко рас­те­ние се спус­ка здрав шнур (ма­ни­ла, ка­нап или друг ма­те­ри­ал). При удъл­жа­ва­не на стъб­ло­то то пе­ри­о­дично се уви­ва око­ло шну­ра.

Прави се и резитба

Ре­зит­ба­та се пра­ви с цел да се по­лучат по-качес­т­ве­ни пло­до­ве и те да уз­ре­ят по-ра­но. На вся­ко рас­те­ние се ос­та­вя по ед­но стъб­ло, ко­е­то се за­ви­ва око­ло шну­ра. След ка­то дос­тиг­не те­ла, се за­ви­ва един два пъ­ти вър­ху не­го. Стра­нични­те раз­к­ло­не­ния на ви­сочина 40-50 см се от­с­т­ра­ня­ват. След­ва­щи­те раз­к­ло­не­ния се при­щип­ват на вто­рия лист.

Вър­ху те­зи раз­к­ло­не­ния се за­ла­гат пло­до­ве­те и те се ос­та­вят да ви­сят сво­бод­но. Раз­к­ло­не­ни­я­та от по-висш по­ря­дък се пен­зи­рат, след ка­то се по­я­ви пър­вият лист. Вър­ху вся­ко рас­те­ние се ос­та­вят по 1-2 пло­да. Пре­мах­ват се не­о­фор­ме­ни­те и де­фор­ми­ра­ни­те. При ди­ни­те е за­дъл­жи­тел­но пло­до­ве­те да се пос­та­вят в по­ли­мер­на мре­жес­та тор­бичка, ко­я­то се за­кача здра­во за опор­на­та тел.

При от­г­леж­да­не на пъ­пе­ши­те в пар­ни­ци обик­но­ве­но се при­щип­ва цен­т­рал­но­то стъб­ло, ко­га­то има най-мал­ко 4 доб­ре раз­ви­ти лис­та. Об­ра­зу­ва­ли­те се две ос­нов­ни раз­к­ло­не­ния в паз­ви­те на те­зи два лис­та се при­щип­ват над пе­тия лист, ко­га­то са се раз­ви­ли 7-8 лис­та. След то­ва пло­до­но­се­щи­те раз­к­ло­не­ния от вто­ри по­ря­дък се при­щип­ват над тре­тия - чет­вър­тия лист над за­вър­за. На ед­но рас­те­ние се ос­та­вят три-чети­ри пло­да.

Пъ­пе­ши­те за­вър­з­ват пло­до­ве са­мо след ес­тес­т­ве­но (от на­се­ко­ми­те) или из­кус­т­ве­но (ръчно) оп­раш­ва­не. Ко­га­то дос­тъ­път на пчели в оран­же­ри­и­те е ог­ра­ничен по­ра­ди хлад­но­то вре­ме или дейс­т­вието на ин­сек­ти­ци­ди, цве­то­ве­те тряб­ва да се оп­раш­ват из­кус­т­ве­но до за­вър­з­ва­не­то на един-два пло­да на вся­ко рас­те­ние. Лес­но е за из­пъл­не­ние - от­къс­ват се мъж­ки­те цве­то­ве и с тичин­ки­те им се нат­ри­ват бли­зал­ца­та на жен­с­ки­те.

То­ре­не­то

Още през есен­та в по­ли­е­ти­ле­но­ва­та оран­же­рия се вна­сят 3-4 т/дка доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и 50-60 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ако се за­къс­нее с азот­ния тор, има опас­ност да се нат­руп­ат нит­ра­ти в пло­до­ве­те. Пъ­пе­ши­те ре­а­ги­рат доб­ре на лис­т­но под­х­ран­ва­не с пре­па­ра­ти­те кристалон и лак­то­фол F.

Пъ­пе­ши­те по прин­цип изис­к­ват мал­ко по­ли­ва­не. В кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния мик­рок­ли­ма­тът обаче труд­но се кон­т­ро­ли­ра. За­то­ва, ко­га­то рас­те­ни­я­та са още мла­ди и тем­пе­ра­ту­ра­та е нис­ка, по­лив­ки­те тряб­ва да бъ­дат по-ред­ки, с по-мал­ка по­лив­на нор­ма. Ко­га­то пло­до­ве­те са вече доб­ре офор­ме­ни и тем­пе­ра­ту­ри­те ви­со­ки, се полива по-чес­то, с по­вече во­да. Мо­же да се по­ли­ва с мар­куч гра­ви­тачно или кап­ко­во. Не би­ва да се мок­ри ос­но­ва­та на стъб­ла­та, за да не заг­ни­ват рас­те­ни­я­та. За да се пред­па­зи бос­та­нът от гъб­ни бо­лес­ти, ат­мос­фер­на­та влаж­ност не тряб­ва да пре­ви­ша­ва 60-65 %.

Бос­тан в по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли

От­г­леж­да­не­то на ди­ни и пъ­пе­ши в по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли е ма­со­ва прак­ти­ка у нас по по­речието на Ма­ри­ца, но се при­ла­га и в дру­ги ре­ги­о­ни на стра­на­та.

Раз­са­дът се по­лучава в пар­ни­ци или в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии. За про­из­вод­с­т­во­то му се из­пол­зу­ват два ме­то­да: раз­сад на соб­с­т­вен ко­рен и раз­сад от ди­ни чрез при­саж­да­не вър­ху кра­ту­на.

Ди­ня вър­ху кра­ту­на, пъ­пеш вър­ху тик­ва

В то­пъл пар­ник или оран­же­рия се за­ся­ват се­ме­на­та от кра­ту­на на раз­с­то­я­ние 2 см ед­но от дру­го. След ка­то по­ник­нат, рас­те­ни­я­та се пи­ки­рат в сак­сий­ки или ко­фички от ки­се­ло мля­ко и се под­реж­дат в по­ли­е­ти­ле­нов ту­нел. Се­ме­на­та от ди­ни­те се се­ят в ко­фички­те, сла­гат се по 10-15 броя във вся­ка. Ко­га­то рас­те­ни­я­та от две­те кул­ту­ри дос­тиг­нат до не­об­хо­ди­ма­та фа­за на раз­ви­тие (3-4 лис­та), е точно­то вре­ме за при­саж­да­не. Ос­вен с про­бив на стъб­ло­то, мо­же да се при­саж­да с ножче. Пра­ви се раз­рез 2 см. От ди­не­но­то рас­те­ние се взе­ма ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх със стъб­ло, съ­от­вет­с­т­ву­ва­що на стъб­ло­то на кра­ту­на­та. След то­ва две­те рас­те­ния се при­леп­ват с по­мощ­та на ра­фия, алу­ми­ни­ево фо­лио, плас­т­ма­со­ви щип­ки или дру­ги под­хо­дя­щи ма­те­ри­а­ли.

За да уз­ре­ят по-ра­но пъ­пе­ши­те и до­би­вът да е по-ви­сок, те мо­же да се при­са­дят вър­ху тик­ва. Пра­ви се по съ­щия начин, как­то ди­ня се при­саж­да вър­ху кра­ту­на.

 За да е спо­лучли­во прих­ва­ща­не­то и да е качес­т­вен раз­са­дът, в ту­не­ла стро­го тряб­ва да се спаз­ват ус­ло­ви­я­та за вла­жност - 90% и температура - 30 гра­ду­са. По вре­ме на прих­ва­ща­не­то ту­не­лът се за­сенчва с хар­тия или плат. След сед­ми­ца рас­те­ни­я­та вече са срас­на­ли по­меж­ду си и пос­те­пен­но се из­ла­гат на от­к­ри­то слънчево гре­е­не.

Раз­са­дът оти­ва в ту­не­ла

Го­то­ви­те раз­са­ди се за­саж­дат в по­ли­е­ти­ле­но­ви­те ту­не­ли. Дъ­го­об­раз­но из­ви­ти дър­ве­ни или ме­тал­ни пръчки с де­бе­ли­на 4-5 мм и дъл­жи­на 1,5-2 м се за­би­ват в почва­та през 80-100 см. Об­ра­зу­ват се дъ­ги с ви­сочина 40-50 см и с ши­ри­на в ос­но­ва­та 80-100 см. По сре­да­та на би­ло­то и от­с­т­ра­ни се опъ­ва по един ред ма­ни­ла, ко­я­то се за­вър­з­ва за колчета за две­те чела. Вър­ху кон­с­т­рук­ци­я­та се пос­та­вя по­ли­е­ти­лен с ши­рочина 1,6 - 2 м. Дъл­га­та се­вер­на част на ту­не­ла се за­ко­па­ва в зе­мя­та, а юж­на­та се за­тис­ка с почва през един ме­тър. По въз­мож­ност ту­не­ли­те тряб­ва да се из­г­ра­дят ед­на сед­ми­ца пре­ди да се нас­та­ни в тях раз­са­дът. То­ва се пра­ви, за да мо­же почва­та под по­ли­е­ти­ле­на да се за­топ­ли и рас­те­ни­я­та да не се деп­ре­си­рат.

Пре­ди за­саж­да­не­то сак­сий­ки­те се на­кис­ват във во­да, от­цеж­дат се и обър­на­ти с дъ­но­то на­го­ре се почук­ват с длан, за да се от­де­ли то­ро-почве­ната смес, без да се раз­къс­ват ко­ре­ни­те. Вече за­са­де­ни, мла­ди­те рас­те­ния се по­ли­ват с 2-4 л во­да на гнез­до, раз­би­ра се, точно­то ко­личес­т­во тряб­ва да се съ­об­ра­зи с влаж­ност­та на почва­та. При пъ­пе­ши­те и ди­ни­те в един ту­нел мо­гат да се за­са­дят по един или по два ре­да. В пос­лед­но вре­ме про­из­во­ди­те­ли­те сла­гат по два ре­да в ту­нел, тъй ка­то се пес­ти по­ли­е­ти­лен, а и е по-ефек­тив­но при гра­ви­тачно на­по­я­ва­не.

Про­вет­ря­ва се ре­дов­но, щом тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ши над 30оС. От­начало сут­рин се пов­ди­га по­ли­е­ти­ле­нът на чела­та на ту­не­ли­те, а вечер се сва­ля. При го­ре­що вре­ме през май през де­ня се вди­га ед­на­та стра­на по дъл­жи­на­та на ту­не­ли­те и вечер се сва­ля, чела­та ос­та­ват от­к­ри­ти. Би мог­ло най­ло­нът пред­ва­ри­тел­но да се пер­фо­ри­ра с от­во­ри 2 см, за­е­ма­щи 4-6 % от по­вър­х­ност­та. По то­зи начин се пес­ти тру­дът по от­гъ­ва­не­то на ту­не­ли­те. Те се от­ви­ват към края на май.

Мо­же и в топ­ли "гнез­да"

За ран­но­то про­из­вод­с­т­во мо­гат да се из­пол­з­ват и т. нар. топ­ли гнез­да. За цел­та се пра­вят еди­нични пок­ри­тия от по­ли­е­ти­лен, ко­и­то се на­ричат кал­па­ци. На дъ­но­то на гнез­до­то се из­сип­ва пре­сен заг­рят обор­с­ки тор, над не­го се пос­та­вя пласт от почва и уг­нил обор­с­ки тор в съ­от­но­ше­ние 1:1 и с де­бе­ли­на 10-12 см. Се­ме­на­та се за­ся­ват към 1 ап­рил, а раз­са­дът е го­тов към 5-20 ап­рил.

Пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Мяс­то­то е важ­но

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те изис­к­ват пло­до­род­на почва с го­лям за­пас от лес­но­ус­во­и­ми хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и за­па­зе­на струк­ту­ра. На ле­ки пе­съчли­ви почви рас­те­ни­я­та бър­зо пре­га­рят и да­ват ни­сък до­бив. Не­доб­ре дре­ни­ра­ни, теж­ки, заб­ла­те­ни и сту­де­ни почви са край­но не­под­хо­дя­щи за бос­тан. Же­ла­тел­но е почве­ни­ят учас­тък да има юж­но или юго­из­точно из­ло­же­ние, доб­ре да е за­па­зен от вет­ро­ве­те. От­к­ри­ти­те мес­та, из­ло­же­ни на про­дъл­жи­тел­ни и су­хи вет­ро­ве, не са под­хо­дя­щи, за­що­то пре­диз­вик­ват сил­на тран­с­пи­ра­ция и причиня­ват опада­не на цве­то­ве­те и на мла­ди­те зав­ръ­зи.

Кап­риз­ни са към пред­шес­т­ве­ни­ка

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са твър­де взис­ка­тел­ни към кул­ту­ра­та, от­г­леж­да­на пре­ди тях на съ­що­то мяс­то. Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са лю­цер­на­та, жит­ни­те кул­ту­ри, бо­бо­ви­те. Не са под­хо­дя­щи до­ма­ти­те, пи­пе­рът, пат­ла­д­жа­нът, как­то и всички рас­те­ния от се­мейс­т­во тик­во­ви.

След при­би­ра­не­то на пред­шес­т­ве­ни­ка рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци се от­с­т­ра­ня­ват. До есен­та се раз­х­вър­ля 3-4 т на де­кар доб­ре уг­нил обор­с­ки тор, 30-40 кг на де­кар дво­ен су­пер­фос­фат и 20-25 кг на де­кар ка­ли­ев сул­фат. Ос­нов­на­та об­ра­бот­ка се из­вър­ш­ва по въз­мож­ност на дъл­бочина 30-35 см. През про­лет­та се кул­ти­ви­ра два пъ­ти - пър­во на 10-12 см, а пос­ле на 7-8 см или се пре­ко­па­ва с мо­ти­ка. Та­ка се уни­що­жават по­ник­на­ли­те пле­ве­ли и се из­рав­ня­ва по­вър­х­ност­та.

Семената се обеззаразяват

Се­ме­на­та мо­же да се обез­за­ра­зят със син ка­мък, ТМТД, пер­хид­рол, ап­рон, фун­да­зол и фу­ра­дан. Си­ни­ят ка­мък има ток­сично дейс­т­вие сре­щу гъ­би и бак­те­рии. Той по­ви­ша­ва жиз­не­ност­та на се­ме­на­та. Те се кис­нат за 24 часа в 0,2% раз­т­вор, след ко­е­то се под­су­ша­ват ле­ко и вед­на­га се се­ят. При обез­за­ра­зя­ва­не­то с ТМТД се из­пол­зу­ва 5 г за 1 кг се­ме. Се­ме­на­та се пос­та­вят в най­ло­но­ва тор­бичка, ле­ко се нав­лаж­ня­ват, по­сип­ват се с пре­па­ра­та и се раз­бър­к­ват. Пер­хид­ро­лът (30-про­цен­тен раз­т­вор) се раз­реж­да с во­да в съ­от­но­ше­ние 1:10. Се­ме­на­та се пос­та­вят в плас­т­ма­сов съд и се за­ли­ват с при­гот­ве­ния раз­т­вор. Бър­кат се чес­то. Пъ­пе­ши­те се тре­ти­рат в про­дъл­же­ние на 20 ми­ну­ти, а ди­ни­те - 40 ми­ну­ти. След то­ва се из­важ­дат и се про­ми­ват с чис­та во­да 30 ми­ну­ти. Под­су­ша­ват се и то­га­ва мо­же да се се­ят или да се съх­ра­ня­ват. То­зи начин на обез­за­ра­зя­ва­не по­ма­га да се изчис­тят се­ме­на­та от гъб­на, бак­те­рий­на и ви­рус­на ин­фек­ция. Та­ка обез­за­ра­зе­ни, мо­гат да се тре­ти­рат със смес от 0,1% ап­рон и 0,1% фун­да­зол. То­га­ва се­ме­на­та са за­щи­те­ни от вто­рични ин­фек­ции. За за­щи­та от те­ле­ни чер­веи мо­гат да се обез­за­ра­зят с пре­па­ра­та Фу­ра­дан 35 СТ - не­об­хо­ди­ми са 2,5 л за 100 кг се­ме.

Се­ят се в гнез­да или със се­ял­ка

Ус­лов­ни­те сро­ко­ве за се­ит­ба на от­к­ри­то за най-юж­ни­те ра­йо­ни са 10-15 ап­рил, за Юж­на Бъл­га­рия - 20-25 ап­рил и за Се­вер­на Бъл­га­рия - 25 ап­рил - 5 май.

Се­ме­на­та се за­ся­ват на от­к­ри­то, ко­га­то трай­но се ус­та­но­ви тем­пе­ра­ту­ра­ на почва­та на дъл­бочина 8 - 10 см над 15-16оС.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те мо­гат да се за­се­ят ди­рек­т­но в почва­та. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва ме­ха­ни­зи­ра­но със се­ял­ки. Ко­га­то площ­та е мал­ка, се из­пол­з­ва ръчна се­ял­ка. В гра­ди­на­та бос­та­нът мо­же да се за­ся­ва на гнез­да. Във вся­ко се пос­та­вят по 3 се­ме­на. След ка­то по­ник­нат, във вся­ко гнез­до­ се ос­та­вят 1 или 2 рас­те­ния, раз­би­ра се, най-доб­ре раз­ви­ти­те.

Раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду ре­до­ве­те е 120-160 см. Гнез­да­та се пра­вят през 50-60 см в ре­да. При нор­мал­ни ва­ле­жи през про­лет­та гнез­да­та се из­ди­гат 3-4 см над по­вър­х­ност­та на почва­та, при за­су­ша­ва­не са на 3-4 см под по­вър­х­ност­та. При мно­го дъжд гнез­да­та се п­ра­вят на 7-8 см над по­вър­х­ност­та на почва­та. Та­ка се съз­да­ват най-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия (тем­пе­ра­ту­ра и влаж­ност) за по­ник­ва­не­то. Се­ме­на­та се засяват на дъл­бочина 3-4 см. Рас­те­ни­я­та се про­реж­дат във фа­за 2-и и 3-и лист, ос­та­вят се по две в гнез­до. При ме­ха­ни­зи­ра­на­та се­ит­ба рас­то­я­ни­я­та меж­ду ре­до­вете са съ­щи­те. Се­ме­на­та се за­ся­ват в ре­да на 8-10 см. Във фа­за 3-ти 4-ти лист рас­те­ни­я­та се раз­реж­дат на раз­с­то­я­ние 35 см ед­но от дру­го.

Грижи

По­се­вът да е чист от пле­ве­ли

Ко­га­то рас­те­ни­я­та по­ник­нат и об­ра­зу­ват пър­ви­те съ­щин­с­ки лис­та, се око­па­ват и ле­ко се за­гър­лят. Вто­ро­то око­па­ва­не се пра­ви, ко­га­то площ­та е зап­ле­ве­на. Стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та се при­би­рат към ко­ре­на. Око­па­ва се са­мо ко­га­то се е вдиг­на­ла ро­са­та, вни­ма­тел­но, за да не се раз­къ­сат стъб­ла­та и ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. За да се уни­що­жат пле­ве­ли­те и да се раз­рох­ка по­вър­х­ност­та, да се за­па­зи вла­га­та в почва­та и да се оси­гу­ри дос­та­тъчно въз­дух за ко­ре­ни­те, площ­та се об­ра­бот­ва ре­дов­но. Не би­ва да се ко­пае по-дъл­бо­ко от 5-6 см. Към рас­те­ни­я­та тряб­ва да се нат­руп­ва по­вече почва (да се за­гър­лят), по то­зи начин се по­доб­ря­ват хра­не­не­то и вод­ни­ят ре­жим.

Во­да­та

Кап­ко­во­то на­по­я­ва­не има мно­го пре­дим­с­т­ва

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са взис­ка­тел­ни към вла­га­та в почва­та. Те твър­де не­и­ко­но­мично из­раз­ход­ват во­да­та от лис­та­та. За да се по­лучат ви­со­ки до­би­ви, бос­та­нът се нуж­да­ят от по­ли­ва­не. Има два начина - гра­ви­тачно и кап­ко­во. При гра­ви­тачно­то на­по­я­ва­не мо­гат да се на­ло­жат до 3 по­лив­ки, нор­м­ата е 30 куб.м. во­да на де­кар. На­пос­ле­дък в прак­ти­ка­та се на­ла­га кап­ко­во­то на­по­я­ва­не. То има мно­го пре­дим­с­т­ва. До­би­ви­те се по­ви­ша­ват с 50% спо­ред качес­т­во­то на почва­та и уме­ни­я­та на фер­ме­ра. Про­из­ве­де­ни­те ди­ни и пъ­пе­ши са с из­к­лючител­но качес­т­во, ко­ра­та е тън­ка и лъс­ка­ва, а вку­сът е пре­въз­хо­ден. Пло­до­ве­те имат ед­нак­ва го­ле­ми­на и то­ва ги пра­ви под­хо­дя­щи за из­нос. Раз­хо­дът на во­да на­ма­ля­ва с 40%. При кап­ко­во на­по­я­ва­не во­да­та се из­пол­зу­ва по­лез­но 90-95 %. При гра­ви­тачно напояване ко­е­фи­ци­ен­тът на из­пол­зу­ва­не е 40%. Не­об­хо­ди­ми са и с 50% по-мал­ко то­ро­ве. С по­мощ­та на кап­ко­ви­те на­по­и­тел­ни сис­те­ми те по­па­дат точно в ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. Гра­ди­на­рят мо­же да от­г­леж­да по­вече пло­щи с по-ни­сък раз­ход на труд и сред­с­т­ва.

Не­об­хо­ди­мо

За из­г­раж­да­не на ин­с­та­ла­ция за кап­ко­во на­по­я­ва­не е не­об­хо­ди­мо да има во­до­из­точник, пом­па, фил­тър, тран­с­пор­т­ни мар­кучи, плас­т­ма­со­ви съ­е­ди­ни­те­ли, мар­куч с кап­ко­об­ра­зу­ва­те­ли.

Чес­то­та­та и про­дъл­жи­тел­ност­та на по­лив­ки­те за­ви­сят от ви­да на почва­та и ве­ге­та­ци­я­та на рас­те­ни­я­та. При ак­тив­на ве­ге­та­ция са през 2-3 дни в про­дъл­же­ние на 6-12 часа. Пре­дим­с­т­во е и то­ва, че ди­ни­те и пъ­пе­ши­те, при ко­и­то се пол­зу­ва кап­ко­во на­по­я­ва­не, уз­ря­ват 5-10 дни по-ра­но.

Торенето

Ха­рес­ват ор­га­нични­те то­ро­ве

Обор­с­ки­ят тор съ­дър­жа ос­нов­ни­те хра­ни­тел­ни мак­ро­е­ле­мен­ти - азот, фос­фор, ка­лий и мик­ро­е­ле­мен­ти­те же­ля­зо, цинк, мед, ко­балт, ман­ган, мо­либ­ден и др., ко­и­то са не­об­хо­ди­ми за хра­не­не­то на рас­те­ни­я­та и за ре­гу­ли­ра­не на енер­гий­ния им по­тен­ци­ал. То­зи тор съ­дър­жа значител­ни ко­личес­т­ва въг­ле­хид­ра­ти (це­лу­ло­за, за­ха­ри и др.) и сти­му­ла­то­ри (ви­та­ми­ни, аук­си­ни, хор­мо­ни, ен­зи­ми и др.), ко­и­то по­ви­ша­ват почве­но­то пло­до­ро­дие.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те ре­а­ги­рат доб­ре на обил­но то­ре­не с обор­с­ки тор. При от­г­леж­да­не­то им в по­ли­е­ти­ле­но­ва­та оран­же­рия нор­ма­та мо­же да дос­тиг­не до 10 кг на кв. м. За пол­с­ко­то про­из­вод­с­т­во са дос­та­тъчни 4-6 т на де­кар.

Обор­с­ки­ят тор се вна­ся пре­ди есен­на­та об­ра­бот­ка на почва­та (ок­том­в­ри, но­ем­в­ри), за рас­те­ни­я­та, ко­и­то се от­г­леж­дат на от­к­ри­ти пло­щи. Той се раз­х­вър­ля вър­ху ця­ла­та площ и не­за­бав­но се за­о­ра­ва, за да не се гу­би азо­тът и по то­зи начин да се на­ма­ли ефек­тът.

Ми­не­рал­ни­те до­пъл­ват ор­га­нични­те

Най-точно до­за­та на ми­не­рал­ни­те то­ро­ве се оп­ре­де­ля след ана­лиз на почве­ни про­би. Са­мо та­ка се по­лучава вяр­на­та ин­фор­ма­ция.

Ми­не­рал­ни­те то­ро­ве до­пъл­ват то­ре­не­то с ор­га­нични­те. През есен­та на де­кар се вна­сят 20-30 кг су­пер­фос­фат и 15-20 кг ка­ли­ев сул­фат пре­ди дъл­бо­ка­та оран. Азот­ни­ят тор (10-15 кг/дка) се сла­га пре­ди да по­ник­нат рас­те­ни­я­та и след то­ва (10-15 кг/дка) - по вре­ме на ма­со­вия цъф­теж.

Рас­те­ни­я­та се хра­нят и чрез лис­та­та

Лис­т­но­то то­ре­не съ­що е мно­го важ­но. Чрез течни и сус­пен­зи­он­ни то­ро­ве се вна­сят до­пъл­ни­тел­но не­об­хо­ди­ми­те за рас­те­ни­я­та мик­ро­е­ле­мен­ти. За ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е под­хо­дящ сус­пен­зи­он­ни­ят тор лак­то­фол Fe . Той съ­дър­жа азот 25%, ка­лий 12,5%, маг­не­зий 4 %, же­ля­зо 2 % и на ли­тър бор 250 мг ман­ган 200 мг, мед 150 мг/л, цинк 150 мг/л, мо­либ­ден 15 мг/л и ко­балт 5 мг/л, а съ­що и фи­зи­о­ло­гични ак­тив­ни ве­щес­т­ва. Тре­ти­ра­не­то на рас­те­ни­я­та с лак­то­фол в до­за 400 мл/дка, вне­сен на четири пъ­ти през 10-12 дни, до­ка­то се об­ра­зу­ват зав­ръ­зи, по­ви­ша­ва до­би­ва и ра­ноз­ре­лост­та с 20%.

От во­до­раз­т­во­ри­ми­те течни то­ро­ве за лис­т­но и почве­но то­ре­не (с кап­ко­во на­по­я­ва­не) пре­по­ръчва­ме крис­та­лон, мас­тер­б­ленд, по­ли­филд, хор­тиг­роу.

Ко­га­то се из­пол­зу­ват течни то­ро­ве чрез кап­ко­ва­та сис­те­ма в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та, е доб­ре да се включи по­вече фос­фор. За качес­т­ве­ни пло­до­ве към пос­лед­на­та фа­за от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та е доб­ре да се уве­личи съ­дър­жа­ни­е­то на ка­лий.

Ре­зит­ба на ди­ня

И на ди­ни­те, ко­и­то се от­г­леж­дат на от­к­ри­ти пло­щи, съ­що се пра­ви ре­зит­ба. Пло­до­ве­те се за­ла­гат най-чес­то вър­ху глав­но­то стъб­ло и вър­ху ос­нов­ни­те стъб­ле­ни раз­к­ло­не­ния, ко­и­то по си­ла на рас­те­жа и по дъл­жи­на се из­рав­ня­ват с глав­но­то. Смя­та се, че ако рас­теж­ни­ят връх на глав­но­то стъб­ло се при­щип­не над 4-ия и 6-ия съ­щин­с­ки лист, ще се ус­ко­ри рас­те­жът на ос­нов­ни­те стъб­ла от пър­ви по­ря­дък, вър­ху кой­то се за­ла­гат най-про­дук­тив­ни­те плод­ни­ко­ви цве­то­ве. Вто­ра­та ре­зит­ба се пра­ви след за­вър­з­ва­не­то на пло­до­ве­те. От­с­т­ра­ня­ват се вър­хо­ве­те на всички ос­нов­ни стъб­ла за на­сочва­не на аси­ми­ла­ти­те към на­рас­т­ва­щи­те пло­до­ве. При мно­го бу­ен рас­теж мо­же да се пре­мах­нат и част от тън­ки­те неп­ло­до­но­се­щи раз­к­ло­не­ния от вто­ри и тре­ти по­ря­дък. Ко­га­то се офор­мят пло­до­ве­те, тряб­ва да се из­х­вър­лят де­фор­ми­ра­ни­те, на­ра­не­ни­те и заг­ни­ли­те. След то­ва рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват но­ви зав­ръ­зи.

БО­ЛЕС­ТИ

Ви­рус­ни

Ви­ру­си­те ня­мат соб­с­т­ве­на об­мя­на на ве­щес­т­ва­та и се раз­ви­ват в жи­ва­та клет­ка на рас­те­ни­я­та. Раз­ру­ша­ват нор­мал­на­та й дей­ност и пре­диз­вик­ват мо­заични про­шар­ва­ния. При

обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка

ви­ру­сът пре­зи­му­ва в ре­ди­ца мно­го­го­диш­ни гос­топ­ри­ем­ни­ци - дър­ве­та, храс­ти, пле­ве­ли. Сим­п­то­ми­те се по­я­вя­ват 6-8 сед­ми­ци след ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та. Връх­ни­те лис­та на вече за­бо­ле­ли­те са по-дреб­ни и мо­заечно про­ша­ре­ни. Ви­ру­сът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от над 60 ви­да лис­т­ни въш­ки. За пред­паз­ва­не от крас­та­вична мо­зай­ка тряб­ва да се во­ди сис­тем­на бор­ба с лис­т­ни­те въш­ки. Из­пол­з­ват се ус­тойчиви сор­то­ве на мо­зай­ка­та, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те око­ло на­саж­де­ни­я­та и се пра­ви прос­т­ран­с­т­ве­на изо­ла­ция от гос­топ­ри­ем­ни­ци­те на ви­ру­са. При

зе­ле­на­та ан­г­лийс­ка мо­зай­ка

връх­ни­те лис­та са про­ша­ре­ни, наб­ръчка­ни, с ме­ху­ро­вид­ни по­ду­ти­ни. За­ра­за­та се пре­на­ся от бол­ни рас­те­ния на здра­ви. Раз­п­рос­т­ра­ня­ва се съ­що чрез се­ме­на­та и по­лив­на­та во­да. Тряб­ва да се вземат про­фи­лак­тични мер­ки. С 5-про­цен­тов раз­т­вор от ка­ли­ев пер­ман­га­нат се де­зин­фек­ци­рат но­жо­ве­те, с ко­и­то се пра­ви ре­зит­ба­та. Ос­вен то­ва тряб­ва да се из­пол­зу­ват пред­ва­ри­тел­но обез­за­ра­зени се­ме­на от здра­ви рас­те­ния. По въз­мож­ност да се обез­за­ра­зя­ва и почва­та.

Бак­те­ри­ал­ни

Бак­те­ри­и­те са ед­нок­ле­тъчни рас­ти­тел­ни мик­ро­ор­га­низ­ми, ли­ше­ни от хло­ро­фил и плас­ти­ди. Имат кле­тъчна об­вив­ка, про­топ­лаз­ма и ди­фуз­но яд­ро. Хра­нят се с го­то­ви ор­га­нични ве­щес­т­ва, ко­и­то ус­во­я­ват през кле­тъчни­те сте­ни чрез ос­мо­за. С по­мощ­та на фер­мен­ти про­ник­ват в тъ­ка­ни­те на рас­те­ни­я­та и там се раз­м­но­жа­ват. Най-чес­то пре­ми­на­ват през ес­тес­т­ве­ни от­во­ри, ди­ха­тел­ни и вод­ни ус­ти­ца, ра­ни, жле­зи, от­де­ля­щи нек­тар. Вре­дят на па­рен­хим­на­та тъ­кан, ка­то об­ра­зу­ват ту­мо­ри, пет­на или за­пуш­ват про­во­дя­щи­те съ­до­ве. Причиня­ват увях­ва­не на от­дел­ни час­ти или до­ри на це­ли рас­те­ния. За­паз­ват се и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват от на­се­ко­ми, рас­ти­тел­ни час­ти, во­да, въз­дух.

Бак­те­ри­а­лен при­гор (ъг­ло­ва­ти пет­на)

Бак­те­ри­я­та пре­зи­му­ва в рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в се­ме­на­та се за­паз­ва до 2-3 го­ди­ни. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни вод­нис­ти ъг­ло­ва­ти пет­на, ог­ра­ничени от нерва­ту­ра­та. От­начало са тъм­но­зе­ле­ни, по-къс­но тъ­кан­та в пет­на­та пре­га­ря и опад­а. По пло­до­ве­те пет­на­та са дреб­ни, вод­нис­ти, пов­ре­да­та се раз­п­рос­т­ра­ня­ва на­вът­ре ка­то мок­ро гни­е­не, дос­ти­га до се­ме­на­та и ги за­ра­зя­ва. За да пред­па­зи­те бос­та­на от бо­лест­та, тряб­ва да из­пол­з­ва­те са­мо здра­ви или обез­за­ра­зе­ни се­ме­на. Важ­на е и про­фи­лак­ти­ка­та - уни­що­жа­ват се рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, спаз­ва се 3-4-го­диш­но се­ит­бо­об­ра­ще­ние, из­пол­з­ват се ус­тойчиви сор­то­ве. През ве­ге­та­ци­я­та се пръс­ка с един от пре­па­ра­тите: ди­тан М 45 0,2%, куп­ро­цин 0,4%, шам­пи­он 0,2%. Бак­те­рии причиня­ват и ме­ко гни­е­не, бак­те­рий­но гни­е­не на ко­ра­та, ка­фя­во гни­е­не и бак­те­рий­но увях­ва­не.

Гъб­ни

Гъ­би­те са нис­ши без­х­ло­ро­фил­ни ор­га­низ­ми. Раз­ви­ват се вър­ху ор­га­нични ве­щес­т­ва, син­те­зи­ра­ни от дру­ги ор­га­низ­ми. Ко­га­то из­пол­з­ват за хра­на жи­ва хра­ни­тел­на тъ­кан, са па­ра­зи­ти, а ко­га­то се хра­нят с мър­т­ва са сап­ро­фи­ти. Раз­м­но­жа­ват се чрез спо­ри или по по­лов път.

Браш­нес­та ма­на

От дол­на­та и гор­на­та стра­на на лис­та­та се по­я­вя­ват мал­ки пет­на, пок­ри­ти с бял браш­нест на­леп. Пет­на­та на­рас­т­ват, сли­ват се и лис­та­та из­г­леж­дат ка­то по­си­па­ни с браш­но. На­пад­на­ти­те лис­та из­съх­ват. В го­ле­ми раз­ме­ри на от­к­ри­то бо­лест­та се раз­ви­ва в го­ди­ни с по-мал­ко ва­ле­жи, пи­кът й е през юли и ав­густ. Щом се по­я­вят пър­ви­те пет­на, се пръс­ка с ан­вил 5СК 0,05%, афу­ган 30 ЕК 0,1%, бай­ле­тон 25 ВП 0,06%, то­паз 100 ЕК 0,025%.

Ма­на (ку­бин­с­ка ма­на)

Причини­те­лят на­па­да пъ­пе­ши­те и от гор­на­та стра­на на лис­та­та се по­я­вя­ват ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та хло­ро­тични пет­на. От дол­на­та се об­ра­зу­ва ре­хав ви­о­ле­то­во-сив на­леп. По-къс­но пет­на­та на­рас­т­ват, сли­ват се и лис­та­та пре­га­рят. Тряб­ва да пръс­ка пред­паз­но вся­ка сед­ми­ца с Пе­ро­цин 75Б 0,4%. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­п­рос­т­ра­не­ние и по­я­ва на пър­ви пет­на се тре­ти­ра със сан­до­фан МЦ 60ВП 0,25%, ри­пост М 0,2%, али­ет 80 ВП - 0,3%, ри­до­мил голд МЦ 68 ВП - 0,25 %, шам­пи­он 0,5 %.

Фу­за­рий­но увях­ва­не

Гъ­ба­та нав­ли­за в рас­те­ни­е­то чрез ко­ре­но­ви­те вла­син­ки. По­ра­зя­ва про­во­дя­щи­те снопчета, а ми­це­лът ги за­пуш­ва и рас­те­ни­я­та увях­ват. Има ус­тойчиви сор­то­ве ди­ни и пъ­пе­ши на та­зи бо­лест. Се­ме­на­та тряб­ва да се тре­ти­рат с бен­лейт 50 ВП, обез­за­ра­зя­ват се и почва­та и то­ро­-почве­на­та смес. При по­я­ва на еди­нични за­ра­зе­ни рас­те­ния око­ло ко­ре­на на вся­ко да се по­лее с 200 мл раз­т­вор на бен­лейт 5 ВП - 0,1%, ме­тил­топ­син 70ВП 0,1%. При увех­на­ли рас­те­ния се пръс­ка с тек­то Фло 0,1 %.

Ан­т­рак­но­за

На­па­да пре­дим­но не­ус­тойчиви­те сор­то­ве ди­ни. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни жъл­те­ни­ка­ви в начало­то пет­на, ко­и­то се раз­рас­т­ват бър­зо, по­ка­фе­ня­ват и чес­то пре­га­рят, пос­ле лис­та­та за­ги­ват. По стъб­ла­та пет­на­та са плит­ки, про­дъл­го­ва­ти, тъм­но­ка­фя­ви, об­х­ва­щат стъб­ло­то ка­то пръс­тен. По пло­до­ве­те пет­на­та са хлът­на­ли, с по-тъм­но оц­ве­те­на пе­ри­фе­рия с ро­зо­во вър­ху тях от от­де­ля­ща се спо­ро­ва ма­са. Тряб­ва да се обез­за­ра­зя­ват се­ме­на­та с бен­лейт 50 ВП 2-3 г, или да се пръс­ка с бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, ди­тан М 45 - 0,2 % и куп­ро­цин 0,4 %.

Ал­тер­на­рия

При влаж­но вре­ме и ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра по лис­та­та се по­я­вя­ват мал­ки кръг­ли жъл­то­ка­фя­ви пет­на с цял цен­тър. Те се раз­рас­т­ват и се офор­мят ка­то вдлъб­на­ти­ни. По гор­на­та стра­на на лис­та се виж­дат ка­то пръс­те­ни. По пло­до­ве­те пет­на­та са пок­ри­ти с чер­но оц­ве­те­на праш­ли­ва ма­са. Пръс­ка се с ди­тан М 45 - 0,2 %, топ­син М 70 ВП - 0,1 %.

Крас­та

Бо­лест­та се по­я­вя­ва по всички тик­во­ви рас­те­ния, включител­но пъ­пе­ши­те. Приз­на­ци­те се наб­лю­да­ват по над­зем­ни­те ор­га­ни. Вър­ху лис­та­та, лис­т­ни­те дръж­ки и връх­на­та част на стъб­ла­та се раз­ви­ват зак­ръг­ле­ни или неп­ра­вил­ни ка­фе­ни­ка­ви вод­нис­ти пет­на с жълт ве­нец. Пло­до­ве­те мо­гат да бъ­дат на­пад­на­ти по вся­ко вре­ме. При ран­но за­ра­зя­ва­не пет­на­та се раз­рас­т­ват, ко­жи­ца­та се пу­ка и из­тича ка­фя­ва леп­ка­ва течност. Пет­на­та об­ра­зу­ват яз­ви с кра­те­ро­по­доб­на фор­ма. Не би­ва да се до­пус­ка ви­со­ка въз­душ­на влаж­ност (до 70-75%). Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те сан­ко­цеб 80 НП - 02 5, бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, сап­рол 19 ЕК 0,1 %.

Дру­ги гъб­ни бо­лес­ти, ко­и­то на­па­дат ди­ни­те и пъ­пе­ши­те, са су­хо­то скле­ро­тий­но ко­ре­но­во гни­е­не и юж­ният при­гор.

 

Неп­ри­я­те­ли

Опас­ни за ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са по­по­во­то пра­се, те­ле­ни­те чер­веи, лис­т­ни­те въш­ки, ака­ри­те.

По­по­во­то пра­се на­па­да раз­са­да

То­зи неп­ри­я­тел вре­ди ос­нов­но при про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад в пар­ни­ци, ле­хи и оран­же­рии. За бор­ба се из­пол­зу­ват ски­пер 15 - 1г на кв.м. Но мо­же и при­мам­ка, при­гот­ве­на от сва­ре­ни зър­на ца­ре­ви­ца, пше­ни­ца, от­сев­ки, три­ци, сме­се­ни с пре­па­ра­та дур­с­бан 4 Е. За 10 кг при­мам­ка са не­об­хо­ди­ми 0,4-0,5 л пре­па­рат. На 1 кв.м се раз­х­вър­ля по 6-8 г при­мам­ка, за­ра­вя се плит­ко.

Те­ле­ни­те чер­веи пов­реж­дат ко­ре­ни­те

Лар­ви­те на те­ле­ни­те чер­веи пов­реж­дат под­зем­ни­те час­ти, пра­вят хо­до­ве в тях. Рас­те­ни­я­та изос­та­ват в рас­те­жа си и мо­же да из­съх­нат. При от­с­куб­ва­не по под­зем­но­то стъб­ло се виж­дат наг­риз­ва­ния и хо­до­ве, а в тях - свет­ложъл­ти или жъл­то-ка­фя­ви жи­ла­ви и из­ви­ти ка­то късче тел с раз­лична дъл­жи­на чер­веи. Пре­по­ръчва се да се уни­що­жа­ва пле­вел­на­та рас­ти­тел­ност, нав­ре­ме да се об­ра­бот­ва почва­та, се­ме­на­та да се тре­ти­рат с про­мет 400 СК - 4л/100кг се­ме и да се обез­за­ра­зя­ва почва­та с ка­ун­тер 5 г - 2 кг/дка.

Лис­т­ни­те въш­ки раз­на­сят ви­ру­си

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се на­па­дат от ня­кол­ко ви­да лис­т­ни въш­ки, но най-опас­ни са па­му­ко­ва­та (бахчийс­ка) лис­т­на въш­ка и обик­но­ве­на­та прас­ко­ве­на лис­т­на въш­ка, те пре­на­сят бо­лес­тот­вор­ни ви­ру­си. Мла­ди­те лис­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния са на­гърчени. От дол­на­та стра­на се наб­лю­да­ват въш­ки с раз­личен раз­мер (лар­ви и въз­рас­т­ни). По-къс­но лис­та­та се пок­ри­ват с ме­де­на ро­са, по ко­я­то се раз­ви­ват чер­нил­ни гъ­бички. Лис­та­та по­жъл­тя­ват, а рас­те­ни­я­та сил­но изос­та­ват в рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то. Пръс­ка се с ня­кой от пре­па­ра­ти­те ан­тио 33 ЕК - 0,2% , Би 58 - 0,07 %, пиримор 24 ВТ - 0,1 %, ваз­так 10 ЕК - 30 мл/дка, де­цис 2,5 ЕК - 50мл/дка, хос­так­вик 50ЕК -100 мл/дка.

Ака­ри пер­фо­ри­рат лис­та­та

Опас­ни са ат­лан­тичес­ки­ят и обик­но­ве­ни­ят па­я­жи­но­об­ра­зу­ващ акар. Пов­ре­ди­те се за­бе­ляз­ват най-нап­ред по най-дол­ни­те лис­та. От­начало се наб­лю­да­ват мал­ки про­ша­ре­ни бе­лез­ни­ка­ви пет­на. От дол­на­та стра­на лис­та­та са пок­ри­ти с па­я­жин­на ниш­ка, под ко­я­то се дви­жат зе­ле­но­-ка­фя­ви или жъл­то­-зе­ле­ни паячета. От гор­на­та стра­на лис­та­та из­г­леж­дат ка­то пер­фо­ри­ра­ни. За уни­що­жа­ва­не на ака­ри­те се пръс­ка с един от пре­па­ра­ти­те ми­так 20 ЕК - 0,3%, кас­кейд 5 ЕК - 0,1%, ни­со­ран 5 ЕК- 0,06%, Би 58- 0,1 %, тал­с­тар 10ЕК- 0,03% .

Га­лови­те не­ма­то­ди жи­ве­ят в почва­та

Те пов­реж­дат ос­нов­но раз­са­да при оран­же­рий­но, сред­норан­но и къс­но про­из­вод­с­т­во. По ко­ре­ни­те се за­бе­ляз­ват мал­ки бе­ли по­ду­ти­ни или на­де­бе­ля­ва­ния. За­са­де­ни­те рас­те­ния изос­та­ват в рас­те­жа си, при­до­би­ват хло­ро­тичен вид, а по ко­ре­ни­те им се наб­лю­да­ват мно­жес­т­во на­де­бе­ля­ва­ния, по­доб­ни на га­ли и ту­мо­ри. Мно­го е важ­но да се обез­за­ра­зя­ва почва­та с ба­за­мид гра­ну­лат 50-70 кг/дка (ка­ран­ти­нен срок - 50 дни) или мо­кап 10 Г - 15-20 кг/дка. Пре­па­ра­ти­те са внасят ед­на сед­ми­ца пре­ди раз­саж­да­не­то. Ка­ран­тин­ни­ят срок е 14 дни.

Беритба (снимка)

Ди­ни­те се бе­рат в тех­ничес­ка зре­лост. Пъ­пе­ши­те в за­ви­си­мост от со­рта и пред­наз­начени­е­то на про­дук­ци­я­та - в ек­с­пор­т­на или тех­ничес­ка зре­лост.

Ди­ни­те, от­г­леж­да­ни на от­к­ри­то, за­почват да зре­ят през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли и про­дъл­жа­ват да пло­до­да­ват през ав­густ. При­са­де­ни­те вър­ху кра­ту­на са го­то­ви 10-15 дни по-ра­но. Раз­поз­на­ва­не­то на уз­ре­ли­те ди­ни е дос­та труд­но. Счита­ме, че са уз­ре­ли, ко­га­то из­да­ват тъп звук при почук­ва­не, ко­ра­та е със спе­ци­фична ма­то­ва лъс­ка­ви­на, пло­дът ха­рак­тер­но пот­ре­пер­ва при удар с длан, а мус­тачета­та до дръж­ка­та на пло­да са за­съх­на­ли.

По-ран­ни­те сор­то­ве пъ­пе­ши за­почват да зре­ят през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли, бе­рит­би­те про­дъл­жа­ват през це­лия ав­густ. Къс­ни­те про­дъл­жа­ват да зре­ят до края на сеп­тем­в­ри.

Уз­ре­ли­те се поз­на­ват по ха­рак­тер­но­то оц­ве­тя­ва­не на ко­ра­та, усе­ща се спе­ци­фичен аро­мат и се по­я­вя­ват пук­на­ти­ни око­ло дръж­ка­та на лет­ни­те сор­то­ве. Пло­до­ве­те на къс­ни­те пъ­пе­ши (Ме­де­на ро­са) не се от­къс­ват от дръж­ка­та и не из­да­ват аро­мат. При тях зре­ли­те се поз­на­ват по оц­ве­тя­ва­не­то на ко­ра­та.

За мес­т­на кон­су­ма­ция пло­до­ве­те се бе­рат в пъл­на зре­лост. Ко­га­то ще се из­п­ра­щат на по-да­лечни раз­с­то­я­ния (тър­жи­ща, ек­с­порт) се бе­рат не на­пъл­но уз­ре­ли.

Пло­до­ве­те тряб­ва да се къ­сат сут­рин, след ка­то се вди­га­не ро­са­та, но пре­ди да са нас­тъ­пи­ли го­ре­щи­ни­те. Мо­же да се бе­рат къс­но през де­ня, ко­га­то ще се тран­с­пор­ти­рат през нощ­та. Зре­ли­те се къ­сат вни­ма­тел­но, без да се об­ръ­щат или тъпчат стъб­ла­та. Бе­рат се все­кид­нев­но или през ден, за­що­то през­ре­ли­те се на­пук­ват.

Ди­ни­те се пре­воз­ват на­сип­но или в плас­т­ма­со­ви кон­тей­не­ри, а пъ­пе­ши­те - в ка­сет­ки или ка­шо­ни. За тран­с­пор­ти­ра­не на дъл­ги раз­с­то­я­ния се из­пол­зу­ват хла­дил­ни ка­ми­о­ни или ва­го­ни, в ко­и­то се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 1 гра­дус. (снимка)

Съх­ра­не­ние

Ди­ни­те, за­ро­ве­ни в жи­то, из­дър­жат до яну­а­ри

Ди­ни­те, ко­и­то ще се ос­та­вят за по-про­дъл­жи­тел­но съх­ра­ня­ва­не, се бе­рат в мо­мент на пъл­на зрелост. Ако се от­къс­нат пре­ди то­ва, про­це­сът на зре­е­не спи­ра. Под­би­рат се здра­ви пло­до­ве с де­бе­ла ко­ра и за­па­зе­на плод­на дръж­ка. Ос­та­вят се през нощ­та на­вън, за да се ох­ла­дят, и ра­но сут­рин­та се при­би­рат в хлад­но по­ме­ще­ние. Доб­ре е да се пос­та­вят в го­лям съд - ка­ца или сан­дък - и да се пок­ри­ят с пля­ва или дър­ве­ни стър­го­ти­ни. Ня­кои ги за­ри­ват в жи­то. Най-бла­гоп­ри­ят­на тем­пе­ра­ту­ра е 1оС. По то­зи начин се за­паз­ват до яну­а­ри. Ако ис­ка­ме да ги съх­ра­ним по-крат­ко вре­ме - 20-25 дни, дос­та­тъчна е тем­пе­ра­ту­ра 6-8оС и влаж­ност на въз­ду­ха 80-85 %.

Не­доз­ре­ли пъ­пе­ши се ре­дят на раф­то­ве

Пъ­пе­ши­те до­уз­ря­ват и след ка­то се от­къс­нат от рас­те­ни­е­то. То­ва се дъл­жи на нат­ру­па­ни­те въг­ле­хид­ра­ти до­то­га­ва в пло­да. Има до­ри зим­ни сор­то­ве, из­вес­т­ни ка­то дю­ля­ци или ко­рав­ци, ко­и­то до­би­ват своя спе­ци­фичен вкус, аро­мат и за­хар­ност след из­вес­т­но ла­ге­ру­ва­не.

За за­паз­ва­не се из­би­рат здра­ви пъ­пе­ши със за­па­зе­на дръж­ка и без на­ра­не­на ко­ра. Бе­рат се мал­ко не­доз­ре­ли и се на­реж­дат в един ред вър­ху пля­ва в та­ван­с­ки или су­хи из­бе­ни по­ме­ще­ния на раф­то­ве или в ка­сет­ки. От вре­ме на вре­ме пло­до­ве­те тряб­ва да се об­ръ­щат, за да не се ов­лаж­ня­ват от­до­лу. Ако ня­кой плод заг­ние, той не­за­бав­но тряб­ва да се от­с­т­ра­ни.

Най-доб­ра­та тем­пе­ра­ту­ра за съх­ра­ня­ва­не на пъ­пе­ши е 0оС , от­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха е 85-90 %. При по-топ­ло те през­ря­ват, ста­ват без­в­кус­ни и лес­но заг­ни­ват. Ако пъ­пе­ши­те се об­ра­бо­тят с 25-про­цен­тен ва­ров раз­т­вор, ще се за­па­зят по-доб­ре.

Съх­ра­ня­ват се и ако се пос­та­ви все­ки по­от­дел­но в мре­жа от ка­нап и се ос­та­вят да ви­сят на гре­ди.  Та­ка ще из­дър­жат до 3 ме­се­ца, но тряб­ва пе­ри­о­дично да се прег­леж­дат, ка­то се про­ве­ря­ват и вку­со­ви­те им качес­т­ва

Семе­на за до­го­ди­на

Ако ис­ка­те да по­лучите се­ме­на за по­сев през след­ва­ща­та го­ди­на, то е не­об­хо­ди­мо да по­ло­жи­те по­вече гри­жи. Тряб­ва стрик­т­но да спаз­ва­те всички аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия, точно и нав­ре­ме. А се­ме­на­та да се взе­мат от най-ти­пични­те за сор­та пло­до­ве, за­па­зе­ни от бо­лес­ти, да не са дреб­ни и да не са по­лучени от по-къ­сен зав­ръз. Не из­пол­з­вай­те хиб­рид­ни сор­то­ве за се­ме­на. Ще ос­та­не­те неп­ри­ят­но из­не­на­да­ни, за­що­то пло­до­ве­те ня­ма да имат же­ла­ни­те качес­т­ва.

За да по­лучите се­ме­на, тряб­ва да раз­ре­же­те пло­да на две по­ло­ви­ни. Се­ме­на­та се из­г­реб­ват с лъ­жи­ца и се из­сип­ват в плас­т­ма­сов би­дон, за да фер­мен­ти­рат. След ка­то прес­тои 48 часа, та­зи ма­са се раз­реж­да с во­да. Ле­ки­те се­ме­на и омек­на­ла­та пла­цен­та на пъ­пе­ши­те (ко­я­то е об­ви­ва­ла се­ме­на­та), се из­ми­ват с вод­на струя, а теж­ки­те ос­та­ват на дъ­но­то на съ­да. Ме­сес­та­та част мо­же да се кон­су­ми­ра вед­на­га или да се пре­ра­бо­ти.

Се­ме­на­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са с кра­тък след­бе­рит­бен по­кой, по­ра­ди ко­е­то тряб­ва бър­зо­ да се про­су­ша­ват и пра­вил­но да се съх­ра­ня­ват. Се­ме­на­та за по­сев за­дъл­жи­тел­но да имат ес­тес­т­вен цвят и ми­риз­ма, бля­сък.

Не би­ва да се за­ся­ват мух­ля­са­ли се­ме­на с ми­риз­ма на за­па­ре­но. Влаж­ност­та им да не над­ви­ша­ва 13 %. В се­ме­на­та да ня­ма ос­та­тъ­ци от ме­сес­та част и от ко­ра­та. Да се съх­ра­ня­ват в су­хи по­ме­ще­ния.

Ори­ги­нал­ни на­пит­ки с пъ­пеш (снимка)

Пло­до­ве­те на пъ­пе­ша съ­дър­жат за­ха­ри, маз­ни­ни, це­лу­ло­за, аро­мат­ни ве­щес­т­ва, ви­та­мин С, РР, ка­ро­тин. На­личието на фо­ли­е­ва ки­се­ли­на ги пра­ви пред­почита­ни за стра­да­щи от ате­рос­к­ле­ро­за, а със съ­дър­жа­ни­е­то на же­ля­зо са мно­го под­хо­дя­щи в ме­ню­то на де­ца­та и въз­рас­т­ни­те. Пъ­пе­ши­те се пред­пис­ват при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, бо­лес­ти на чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те и при ма­лок­ръ­вие. Те дейс­т­ват ус­по­ко­я­ва­що на нер­в­на­та сис­те­ма. Но с ед­на важ­на под­роб­ност - пре­яж­да­не­то крие риск и за здрав човек.

От пъ­пе­ши­те при до­маш­ни ус­ло­вия мо­гат да се при­гот­вят ин­те­рес­ни на­пит­ки.

Бо­ле

Сред­но го­лям пъ­пеш се почис­т­ва от се­ме­на­та и се на­ряз­ва на мал­ки парчен­ца с раз­лична фор­ма в спе­ци­а­лен съд - ку­па. Те се по­ръс­ват със 300 г за­хар и се за­ли­ват със 100 мл ко­няк. Ос­та­вят се в хла­дил­ни­ка за око­ло час. Към смес­та се при­ба­вя бу­тил­ка су­хо бя­ло ви­но. Ос­та­вя се на сту­де­но още час. Пре­ди сер­ви­ра­не­то се под­на­ся бу­тил­ка сил­но ох­ла­де­но шам­пан­с­ко в спе­ци­ал­ни чаши с лъ­жичка и слам­ка. Ду­ма­та бо­у­ле е ан­г­лийс­ка и оз­начава ку­па. На­ши­ят език е при­ел на­пит­ка­та да се на­рича бо­ле.

Коктейл

Не­об­хо­ди­ми са 1 го­лям пъ­пеш, две-чети­ри су­пе­ни лъ­жи­ци за­хар, 80 мл пор­то­ка­лов ли­кьор, 4 кубчета лед и ед­на бу­тил­ка шам­пан­с­ко. Пъ­пе­шът се на­ряз­ва нап­речно и се от­с­т­ра­ня­ват се­ме­на­та. Ед­на­та по­ло­ви­на се обел­ва вни­ма­тел­но и кра­и­ща­та й се офор­мят кра­си­во. Пос­та­вя се в под­хо­дящ съд. Вът­реш­ност­та на пъ­пе­ша се по­ръс­ва със за­хар. Пос­ле­до­ва­тел­но се пос­та­вят на­ря­за­на­та дру­га по­ло­ви­на, кубчета лед, ли­кьо­рът. Смес­та се за­ли­ва със сил­но ох­ла­де­но бя­ло шам­пан­с­ко.

Бо­ле с къ­пи­ни

Не­об­хо­ди­ми са 1 л бя­ло ви­но, къ­пи­ни, 400 г за­хар, 250 мл ко­няк, га­зи­ра­на во­да, 1 пъ­пеш, 1 бу­тил­ка шам­пан­с­ко. Из­ми­ти­ят пъ­пеш се пос­та­вя в съд, от­ряз­ва се гор­но­то ка­паче. От­с­т­ра­ня­ват се се­ме­на­та - къ­пи­ни­те се на­реж­дат пос­ле­до­ва­тел­но, след все­ки ред се на­сип­ва за­хар. Смес­та се за­ли­ва с ко­ня­ка, пос­та­вя се ка­пачето и пъ­пе­шът прес­то­я­ва в хла­дил­ни­ка 4-5 часа. Пре­ди под­на­ся­не се по­каз­ва на гос­ти­те, ви­зу­ал­ни­ят ефект е впечат­ля­ващ. Съ­дър­жа­ни­е­то се из­ли­ва в ку­па. Пъ­пе­шът се обел­ва, ме­со­то се на­ряз­ва на фор­мички и се при­ба­вя в смес­та. Пре­ди сер­ви­ра­не се до­зи­рат сту­де­на га­зи­ра­на во­да, шам­пан­с­ко и лед.

Коз­ме­ти­ка от гра­ди­на­та

Мас­ка от пъ­пеш и бел­тък

В пор­це­ла­нов съд на гъс­та пя­на се раз­би­ва един бел­тък и се смес­ва със 150 г пряс­но от­ря­зан и па­си­ран пъ­пеш. По­лучена­та ка­ша се на­на­ся вър­ху ли­це­то и ши­я­та, те тряб­ва пред­ва­ри­тел­но да са почис­те­ни с то­а­лет­но мля­ко или са­мо с во­да без са­пун. След 30 ми­ну­ти мас­ка­та се от­ми­ва с во­да и се пос­та­вя тъ­нък слой дне­вен крем. Тя е под­хо­дя­ща за маз­на и от­пус­на­та ко­жа.

То­ни­зи­ра­ща то­а­лет­на во­да

Към 50 г пре­це­ден сок от пъ­пеш (сорт Ме­де­на ро­са) се до­ба­вят по 1 чаена лъ­жичка ли­мо­нов сок и ла­ван­ду­лов спирт. С та­ка при­гот­ве­ния ло­си­он се об­т­ри­ва ли­це­то 2-3 пъ­ти на ден. То­а­лет­на­та во­да мо­же да се из­пол­з­ва до 3 дни, ако се дър­жи в зат­во­рен съд в хла­дил­ник. Тя ос­ве­жа­ва и то­ни­зи­ра.

Ком­п­рес с прес­ни ре­зенчета

Вър­ху почис­те­но­то ли­це и де­кол­те се на­реж­дат ре­зенчета от пре­сен пъ­пеш, по въз­мож­ност от по-во­ден сорт. Пред­ва­ри­тел­но при­гот­ве­на па­мучна кър­па се сгъ­ва в чети­ри слоя, по­та­пя се в го­ре­ща во­да, из­цеж­да се и се пос­та­вя вър­ху пок­ри­то­то с пъ­пе­шо­ви­те ре­зенчета ли­це. Най-от­го­ре се пос­та­вя сух пеш­кир или най­лон. Ком­п­ре­сът прес­то­я­ва 20 ми­ну­ти. След от­с­т­ра­ня­ва­не­то му ко­жа­та се из­п­лак­ва със сту­де­на во­да и се на­маз­ва с крем. Доб­ре е да се пра­ви вечер пре­ди ля­га­не, но мо­же и за ос­ве­жа­ва­не пре­ди из­ли­за­не.

Мас­ка за су­ха ко­жа

Ли­це­то пред­ва­ри­тел­но се почис­т­ва с па­муче, по­то­пе­но в пре­ва­ре­но на вод­на ба­ня слънчог­ле­до­во олио. След то­ва се из­т­ри­ва с па­мучна сал­фет­ка. Смес­ват се око­ло 100-200 г па­си­ран сип­кав пъ­пеш, 1 су­пе­на лъ­жи­ца сме­та­на или из­це­де­но ки­се­ло мля­ко и 1 чаена лъ­жичка гли­це­рин. По­лучено­то пю­ре се на­на­ся вни­ма­тел­но, за да се за­па­зят очите. Мас­ка­та прес­то­я­ва 30 ми­ну­ти, тя­ло­то тряб­ва да е в хо­ри­зон­тал­но по­ло­же­ние. След то­ва се от­ми­ва с хлад­ка во­да. Ли­це­то се под­су­ша­ва и се пос­та­вя дне­вен крем.

То­а­лет­но мля­ко

Под­хо­дя­що е за су­ха ко­жа. Ме­сес­та­та част на доб­ре уз­рял пъ­пеш (без се­ме­на­та) се на­ряз­ва на мал­ки кубчета и се пре­цеж­да през мар­ля. По­лучена­та течност се съ­би­ра в ши­шен­це. До­ба­вя се съ­що­то ко­личес­т­во смес от не­ва­ре­но пряс­но мля­ко и ми­не­рал­на во­да (по рав­ни час­ти). Със смест­та се из­т­ри­ва ли­це­то по­не два пъ­ти днев­но.