Цветовете на медоносните растения са източник на храна за медоносната пчела. От едни видове пчелите събират нектар и цветен прашец - върба, липа, акация, фацелия и др., а от други само цветен прашец - топола, царевица, елша, черница, коноп и др. Работливите насекоми преработват в мед събрания нектар, чието захарното съдържание е около 50% и запазват излишната част от прашеца. Количеството нектар, отделяно от един цвят, силно се колебае при различнвите видове. Така например:  липата пуска до 30 мг; малината - 14 мг; комунигата - 0,16 мг. И през различните часове на деня отделянето на нектар е различно. Увеличава се с повишаването на температурата. В слънчевите дни се образува повече сладка течност, отколкото в облачните. Засенчените растения отделят по-малко нектар от осветените. Най-подходящата влажност на въздуха е около 60-80%. Някои медоносни растения като върба, топола, бреза, вишна, слънчоглед и др., отделят и смолисти вещества, от които пчелите приготвят пчелен клей.

Особено ценни медоносни растения у нас са около 250 диворастящи и културни вида. От тях около 20 осигуряват основното количество храна на пчелните семейства. От декар овощни дървета и храсти, включително от ягодоплодните култури, могат да се съберат от 6 до 12 кг мед. Горските и декоративните дървета - липа, бяла акация и др., са също и основна паша за пчелите. Сред полските култури слънчогледът е люмибец на насекомите, които произвеждат елексира, от декар те събират 3-5 кг мед. но пчелите харесват и повечето от цъфтящите зеленчуци. От фуражните култури медоносна е еспарзетата. Тя дава 12-30 кг/дка мед. От детелината, фият и  комунигата пчелите извличат 20-30 кгдка  мед, а от люцерната и фацелията - 30-36 кгдка. Маточината и лавандулата също са сред любимите им храни. Най-медоносно е обаче растението асклепиас - от декар се събират 40 до 70 кг нектар. Пасищните треви също са силно медоносни, както и декоративните видове. Ако имате кошери, може да се ориентирате къде точно да ги изнасяте, когато е активният им период.