Къпината се отглежда изключително като любителска култура в дворните и вилните места. У нас е много разпространена и като диворастящ вид, от който се събират не малко плодове. По отношение устройството на надземните органи, които са едногодишни и двугодишни, културните сортове се делят на три групи: стелещи се, полустелещи се и изправено растящи. Освен това сортовете биват бодилести и безбодилести. Първите имат по-едри и по-качествени плодове и зреят сравнително по-рано. Цъфтежът настъпва към края на май-началото на юни. Всички сортове се самоопрашват. Зреенето настъпва през юли-до началото на август, като при безбодилестите сортове продължава чак до септември.

Плодовете й са богати на ценни хранителни вещества и се ползват както за прясна консумация, така и за преработка.-  за сокове, компоти, желета и др.

Влагата е от решаващо значение

Къпината е влаголюбиво и светлолюбиво растение. Развива се най-добре при по-прохладен и влажен климат, каквито са полупланинските райони и местата със северно изложение. Може да се отглежда и в равнините, но при поливни условия. Изисква по-леки, проветриви, слабо кисели и добре запасени с хранителни вещества почви. Не понася преовлажняване, засушаване и близки подпочвени  води. Големите горещини и засушаванията се отразяват неблагоприятно през периода на нарастване на леторастите  и плодообразуването. Плодовете на къпината могат да загинат, ако лятото е много горещо и няма достатъчно влага. Повечето къпинови сортове измръзват при температури под минус 20-22ºС. Размножават се чрез върхово вкореняване, което е основен начин при стелещите се и полустелещите се сортове. Използват се  добре развити, млади едногодишни издънки и техни разклонения. В началото на лятото върховете им се заравят с рохкава, по-богата почва на дълбочина 8-12 см и се поддържа оптимална влажност. При такива условия в зоната на връхната пъпка прорастват коренчета и до есента има готов посадъчен материал.

Засаждането може да се отложи за март

Най-подходащо време за засажане е през есента, но когато се наложи може и рано напролет  - от края на март до началото на април. Есенното засаждане трябва да се извърши рано, след листопада, а новозасадените растения да се загърлят на височина 15-20 см. Ако това не се направи, много растения могат пропаднат от изсъхване или измръзване. Можете да изкопаете ямки с размери 40х40х40 см или да направите бразда  по дължина на реда дълбока 20-30 см. Разстоянията за засаждане на изправените сортове е 2,60-2,80 м между редовете и 0,80-0,90 см между растенията, а за полуизправените - 1,20-1,40 м.  Разстоянието за засаждане на изправено растящите сортове е 0,8-1,2 м в реда и на 2-3 м за стелещите се. Междуредовото разстояние е около 1,5-2 м. Трябва  да се внимава пъпката на посадъчния материал, получен чрез върхово вкореняване, да остане над почвата.

Преди обработката можете да внесете по 5-6 кг оборски, 120-150 г фосфорен и 20-30 г калиев тор на 1 кв. м. Не се препоръчва да се тори в самите посадъчни ямки, за да не се потиска прихващането и началното вкореняване. (снимка)