Къпината е многогодишно растение, като многогодишни са само коренищата. Всяка година от тях се развиват издънки, които плододават на втората година. За да се освежи храста, подкастряйте двегодишните издънки и прореждайте едногодишните.

Резитбата започва през есента и приключва рано напролет, при набъбването на пъпките. Броят на издънките, които се оставят през есента, за да плододават през следващата година и начинът на формирането през пролетта е в зависимост от типа на растежа при отделните сортове.

 

Изправените се формират като храст

Известни са три типа сортове по отношение на растежните им особености - стелещи, полустелещи и изправено растящи. У нас най-широко са разпространени сортовете от първите две групи. И при трите групи се развиват доста дълги и силно разклонени леторасти, особено при стелещите се форми. Това налага резитба за ограничаване размерите, както на основните стъбла, така и на разклоненията по тях.

Изправено растящите сортове се формират храстовидно. При тях през есента, след премахване на плододавалите, едногодишните леторасти се прореждат, като се оставят около 4-6 броя на храст. Рано напролет, след разпукване на пъпките, оставените издънки се съкращават на височина около 1,70 - 1,80 м. Страничните разклонения, разположени в основната 50-сантиметрова част на издънката се премахват, а останалите се съкращават на дължина около 40-50 см.

Стелещите застават в шпалир

Стелещите и полустелещи се сортове, които са по-широко разпространени у нас, се формират върху предварително изградена подпорна конструкция. Най-често тя се състои от три реда тел, прикрепена на дървени, бетонни или железни колове. Първият тел е на височина 60-70 см над почвата, а останалите са през 50-60 см. От стелещите се сортове през есента се оставят по около 9-10 издънки, а от полустелещите се - по 7-9 броя. Избраните издънки през есента не се прикрепват към подпорната конструкция, а се оставят да растат свободно. Рано напролет се съкращават на дължина около 2,5-3,5 м в зависимост от силата на растежа. Съкращават се и страничните разклонения и се привързват към телената конструкция. Оформят се като двоен шпалир, като към един тел обикновено се привързват по два летораста. Върховете на съседните растения могат да се разминават до 40-50 см. Като подпора могат да се използват и други съоръжения, като огради, дървени конструкции и др. (снимка)