Мерките, които се предприемат за пробуждането на растения към цъфтеж по време на покоя им, се нарича форсиране. Растенията, които могат да бъдат подлагани на такава операция представляват по своята същност листопадни растения, въпреки че някои приемат, че и ранно цъфтящите сортове вечнозелени растения също за такива (индийската азалия, камелията и др.).

Болшинството листопадни растения имат период на покой, който съвпада с есента и зимата. При някои от тях този период завършва ноември-декември, а при други той продължава до февруари-март. При много луковични растения (лалета, зюмбюли и др.) покоят продължава още по-дълго (от лятото до пролетта).

За изваждането на растенията от покой (в края на периода) може да стане, като им предоставите нужните за развитието им условия. Много трудно е да събудите растенията в началото на почивката им, а понякога това е и вредно. Тези от тях, които имат кратък период на покой могат без особени усилия да се предизвикат към цъфтеж още през зимата.  Покоят им може да се удължи според вашите желания и те да цъфтят по всяко време на годината.

Изменяйки условията на хранене, влажност, температура и светлина, можете да заставите растението по-рано или по-късно да прекъсне растежа си, да премине в състояние на покой или да излезе от него. Увеличавайки фосфорно-калиевото хранене, съкращавайки водата, тренирайки надземните органи с резитба ще накарате растението да прекрати преждевременно растежа си и да премине в покой.

Листопадните растения (хортензия, рози и люляк, а също така и храстите, които могат да се форсират), които имат зимен период на покой, през есента се прибират в мазе, където се съхраняват при температура 2-5°С до началото на февруари при много оскъдно поливане. През втората половина на зимата се пренасят в стаята и се поставят на светлина.

Луковиците на растенията за форсиране (лалета, нарциси и др.) след лятното просушаване се засаждат в саксии и се поставят на хладно място в жилището при температура около 8°С, а през декември-януари се пренасят в стаята, като им се осигуряват най-светлите места. Луковиците на лилиумите, предназначени за форсиране, се изваждат от почвата през есента и се поставят в саксии, като се съхраняват при същите условия като лалетата и нарцисите.

Коренищата на момината сълза до октомври-декември, в зависимост от времето на форсиране, се съхраняват закопани наоткрито. За форсиране се засаждат в саксии или кошници в най-топлото място, на влага, без светлина. С появяването на съцветията, те се преместват на перваза на прозореца.

Амарилис

При форсирането амарилисът цъфти през февруари-март. С тази цел той трябва да се държи през зимата на тъмно място без поливане. След като цветната дръжка се покаже над почвата на 5-10 см, растението се поставя на перваза на прозореца, започвате да го поливате, в резултат на което то започва да се развива и да се появяват листа. Форсирането трябва да протече при температура 20-25°С.

Зюмбюл

За форсиране на зюмбюл са ви нужни големи, добре узрели, плътни, тежки луковици с неповредено дъно. Те се садят по едно в стари, чисти 9-10-сантиметрови саксии с рохкава песъклива почва. Върхът на луковицата трябва да се намира на едно ниво с ръба на саксията, а самата луковица да е до 2/3 в почвата.

В стаята саксиите със засадените луковици се покриват с хартиени калпачета или обърнати с дъното нагоре саксии и се поставят на хладно място, където се държат при температура 6-10 градуса. Растенията се поливат със студена вода, умерено, само когато почвата изсъхне. В зависимост от сортовите особености и времето на засаждане луковиците могат да се вкоренят в продължение на 2-3 месеца, след което да израснат. Когато растението достигне 10 см, калпачетата се свалят и саксиите се поставят близо до прозореца. Растенията трябва да се поливат редовно и до появата на съцветията да се опръскват с вода. Комбинираните минерални торове, които трябва да давате през 5 дни, допълнително ще усилят цъфтежа. След 3-4 седмици цъфтежът започва. Той ще продължи до 3 седмици.

Форсирането на зюмбюлите може да се получи и при поставянето им в специални чаши с вода, в които са разтворени комплексни минерални торове.

Прецъфтелите луковици ще цъфтят на следващата година по-слабо. За сметка на това обаче можете да ги използвате при зацветяването на градината си, където се садят през октомври. (снимка)