Глогът (Crataegus) може да участва също успешно в надпреварата за най-красива есенна премяна. Той може да се засади самостоятелно или като жив плет, когато изглежда особено ефектно в комбинация с габър, джел или птиче грозде. Плодовете му аленеят на гроздчета дълго след листопада, като допълнително се украсяват от накацалите гладни синигери. Освен това са и много полезни. (снимка)
Храстът с чудноватото име скумпия (Cotinus) също може да е хитът на есенната градина. Дребните и невзрачни цветове на това растение през късната есен се превръщат в ажурни пискюли от плодове. Дръжките им се разрастват и се покриват с пурпурни власинки, които се преплитата и наподобяват рошава перука. Самите плодчета са черни и не опадат до декември. Не по-малко впечатляваща е окраската на есенните листа - на един храст се побира цялата палитра. Едрите елиптични листа са оцветени в жълти, оранжеви, розови, пурпурни, лилави и виолетови оттенъци. Скумпията е невзискателна към почвата, иска само много светлина. Добре изглежда както поединично, така и в малки групи. (снимка)
(снимка) Нов, но много добре приет храст в нашите градини е облепихата (Hippophae). Тази истинска витаминна бомба е твърде оригинална - силно разклоненият храст образува красива корона. Сивите стъбла, обсипани с дълги бодли, през лятото се крият под продълговатите листа, които отгоре са яркозелени, а отдолу бели. През есента обаче, когато ги "облепят" канареножълтите или оранжеви плодчета, стават истинска атракция.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите