Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Кога цитрусовите замръзват, но не загиват

Кога цитрусовите замръзват, но не загиват

27.11.2014 | Коментари (0)
Есента напира. След необичайните летни горещини и суша, термометърът заплашително сочи към нулата, а по планините - и под нея. Планинските поляни са вече завити с първите снежни одеала. Първата снежна буря вилня по Витоша. Слънцето не само, че не жари, но вече и не е ласкаво. Всичко това вкупом  дава знак, че трябва да се погрижим за топлолюбивите растения.

Нека да поговорим за цитрусовите, а всеки грижовен любител ще си направи изводи и за останалите „глезльовци".

Хиляди домакинства си отглеждат по някое цитрусово дръвче: лимон, мандарина и т.н. Най-зиморничав е лимонът. Той не понася температура под нулата. Първи замръзват младите плодчета, растящите леторасли и цветовете. После листата и неузрелите плодове, а след това и клончетата. Заедно с тях може да замръзне кората дори на стъблото. За нещастие, всеки, който е пропуснал прогнозите, сочещи слани, и не е прибрал дръвчето на топло, сутринта се разбързва да го внесе вътре в стаята. И с това всъщност съсипва замръзналото, но живо растение.

Оставете кристалите бавно да се разтопят

Цитрусовите имат една прекрасна способност да замръзват, но без да загинат. При замръзването клетъчният сок се сгъстява, като водата преминава в междуклетъчните празнини и там кристализира. Ако растението не се затопля бързо, то може без проблеми да остане в това състояние много дни. Когато затоплянето става много бавно, ледените кристалчета се разтопяват постепенно и успяват да се просмукнат обратно през клетъчните стени и да възстановят гъстотата на клетъчната плазма. От там насетне дръвчето продължава нормалното си развитие. Но, ако замръзналите тъкани на растението се затоплят бързо в топлото помещение или от пряко огряване от слънцето, водата от разтопените кристалчета се изпарява през порите навън и клетките остават с прекалено гъста плазма, която започва да играе ролята на „отрова".

Скрийте го под навес (снимка)

Затова, знаещият лимонолюбител да не бърза да внесе замръзналото дръвче на топло, а го остави навън, под открит навес и там веднага да го завие добре с непрозрачен плътен плат или друга плътна материя или поне с едно-две стари одеала. Така изчаква до пълното размразяване, което се познава по възстановения светлозелен цвят на листата и кората. Едва тогава може спокойно да го пренесе в подходящо светло хладно или леко отоплявано помещение. През зимата се полива по-рядко и само с темперирана вода.  

27.11.2014, Серафим СЕРАФИМОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.