Есента и рано напролет се засаждат овощните растения. Есенното засаждане, което   продължава до началото на зимата е за предпочитане. Това се отнася особено за по-ранно развиващите се видове - бадем, кайсия, праскова и джанка. Повечето овощни видове се отглеждат на едно място в продължение на десетки години, а орехът и кестенът - и до 200-300 години. Сравнително по-краткотраен е животът на ягодоплодните и прасковата. За да се развиват добре, да бъдат по-дълголетни и да дават задоволителни и качествени добиви, овощните растения трябва да се засаждат при почвени и климатични условия, съответстващи на техните изисквания. Грешките, допуснати в това отношение, се проявяват доста късно и са непоправими.

Проучете терена:

- Не засаждайте овошки на места с плитко разположена, непропусклива материнска скала или силно глинясал подпочвен хоризонт. Пропускливостта на почвата трябва да бъде не по-малко от 100-150 см, като под това ниво да са разположени и подпочвени води. На малко по-плитки почви е допустимо отглеждането на ягоди, малини, къпини и касис. Сравнително по-плитко разполагат корените си лешникът, дрянът и аронията.

- Неподходящи за овощни градини са засолените и заблатени почви. Повечето овощни видове изискват неутрална до слабо кисела реакция на почвата. Само бадемът, кайсията, смокинята и черешата, присадена на махалебка, се развиват добре на слабо алкални (варовити) почви. Особено чувствителни към варовитите почви са прасковата, присадена на праскова и крушата, присадена на дюля. При такива почви се получава хлороза (пожълтяване на листата) и растенията не се развиват добре и загиват преждевременно.

- Механичният състав на почвата също трябва да се има предвид при избора на видовете и подложката, на които са присадени. Върху почви с по-тежък механичен състав не трябва да се засаждат праскови, кайсии, череши, малини и къпини. Сравнително по-добре понасят по-тежките и по-влажни почви ябълката, дюлята и джанковата подложка, която се използва при сливата, кайсията, афъзките и донякъде при прасковата и бадема.

Климатът е от значение

Ако зимните температури във вашия район падат под минус 20-24°С, не бива да се засаждат праскови, кайсии, бадеми, малини и къпини. Ягодата измръзва при температура под минус 15°С, но когато има достатъчно снежна покривка тя успешно презимува. Под такава температура измръзват смокинята, райската ябълка и нарът. До минус 29-30°С издържат ябълката, вишната, сливата и касисът, а останалите видове - до минус 25-28°С.

В районите, където често явление е ранното затопляне в края на зимата и повратните студове в началото на пролетта, много чести са измръзванията при бадема, кайсията, прасковата, джанката и черешата. Особено често това явление се наблюдава при терените с южно и югозападно изложение. В районите с надморска височина до 600 м най-подходящи за овощни градини, освен равнинните терени, са и тези със северно и североизточно изложение. В по-високите места за предпочитане са местата с южно и югозападно изложение. При надморска височина над 600-700 м не бива да се засаждат бадеми, кайсии, праскови и череши, а също така и късно зреещи сортове ябълки и круши.

Можете да не поливате

При избора на овощните видове трябва да се съобразяваме и с изискванията им към влагата. Сравнително по-сухоустойчиви са бадемът, кайсията, вишната, сливата, черешата и орехът. Те се развиват сравнително добре и при неполивни условия, стига почвата да е по-дълбока и пропусклива. Ябълката и крушата, присадени на семенни подложки, също могат да се отглеждат при неполивни условия от любителите овощари, ако са засадени на по-дълбоки и влагоемки почви. Трябва да се има предвид обаче, че сега на пазара се предлагат дръвчета от тях  присадени на по-слаборастящи подложки, които изискват поливни условия.