При отглеждането на нара има една малка тайна, от която зависи дали ще получим висококачествени плодове. Това е напояването. Кората на зрелия плод на нара е доста дебела и полутвърда. Техническа зрялост на плода настъпва през октомври. Често до тогава кората се напуква, понякога толкова, че плодът заприличва на отворена роза. Такъв плод е нетраен и често загнива преди пълното узряване още в края на лятото. Каква е причината за това? Тя е еднаква при всички сортове: неправилното напояване.

Кората на плода нараства през цялата вегетация. Ако напояването е редовно, макар и да е с малки количества, кората надебелява равномерно и втвърдяването започва в началото на есента в процес на узряването, когато започва захлаждане. Ако, обаче, напояването е с прекъсвания и с недостатъчно вода дотолкова, че да предизвика временно задържане на растежа на плодовете по време на вегетацията, кората на плодовете започва преждевременно да се втвърдява.

Внимавайте с нормата на водата (снимка)

Като правило валежите и влажността на почвата през юли и август са ниски. Валежният период настъпва в края на август и през септември. В дръвчетата, съответно в плодовете тогава започва да постъпва повишено количество вода. И, ако по посочените причини - дефицитно напояване - кората е започнала ран процес на втвърдяване, тя неможе да издържи вътрешното налягане и се разпуква.

Нужно е да се следи внимателно състоянието на почвената влажност през летните сухи и горещи месеци и при нужда да се полива. Нормата определя сам стопанинът в зависимост от почвената структура и водозадържаща сила, от наклона, валежите и т.н. Нужно ли е да се напомня, че поройният тип валеж не напоява почвата? Най-общото правило е: леко влажна, но не постоянно мокра почва. Биологично нарът е устойчив на горещини и равномерно засушаване, но не и в суха почва, не и при нашите неравномерни метеорологични фактори.

  (снимка) Прибирането

Плодовете на нара се прибират само след като зърната придобият интензивно оцветяване в зависимост от сорта - от бледо до тъмночервено, с широка гама от чувствително възкисел или пък почти сладък вкус. С голямо диетично и лечебно предимство са сортовете с тъмночервен приятно възкисел сок. Плодовете се отрязват се с ножица, а не се отскубват. Трябва да се запази поне 2-3 мм от плодовата дръжка. Може да се отреже с част от носещото клонче и така да се улесни окачването им в хладно сухо помещение. А защо не и в кухнята или хола? Това е мека приятна естествена украса на работното место!

Редовно трябва да се проверява появата на загниване на плодовете и такива веднага да се почистват  и използват за ядене или да се изхвърлят. Наровият сок се слави като най-освежаващ и като един от природните бетаблокери, богат на витамин С и много минерални соли.