В по-късните години на Ренесанса става модерно да се изграждат т. н. „отворени пространства за разходка", плуване и други забавления, градини, тревни площи и уютни кътчета, където хората могат да си бъбрят на припек през зимата, и места, където цялото семейството може да се развлича и почива на сянка през летните месеци. Особеното е, че през този етап от развитието на градините, те задължително са били планирани да имат изглед към град, море, обширна равнина, в тях да навлиза простора на необятната шир. За разлика от Средновековните градини, които обикновено са с изглед към замъка, Ренесансовите градини с техните тераси по склоновете започват да се ориентират навън, физически и интелектуално.

Създаването на колекция от антични статуи, които да представят философските възгледи на  собственика е важна градинска черта през този период.  Това е начин да се погледне към историята и изкуството, начин да се пресътвори митологията и да и се внуши ново съдържание.

Организационният принцип на градините от високия (късен) ренесанс се подчинява на архитектурен принцип, използван за първи път от Браманте - цялата композиция се подчинява на централна ос. Тази ос интегрира серия от правоъгълни пространства с тераси на различни нива. Стълби, беседки, ниши и фонтани се организират по отношение на основната ос и се украсяват със статуи, фонтани и кашпи с цветя и плодни дървета. Показно е великолепието на градините от тази епоха и то отразява богатството и властта и възможностите на техните собственици.

Примери за градини в стил Висок  (късен) ренесанс са: Шато де Шенонсо (снимка) , Шато де Фонтенбло, ботаническата градина в Падуа, Градините на манастира Ел Ескориал, Вила Орсини, Ватиканските градини, Вила Д'Есте, Вила Ланте, Вила Пиа, Кастело Бранко.