Повече от 500 години митовете и историята не успяват да засенчат магията и мистерията около прочутата вила Д'Есте в град Тиволи (на 30 км от Рим). Не избледнява славата на известните водни и сенчести градини, райско място за любителите на красотата. Това е безспорно най-красивата вила в цяла Италия и най-интересната от архитектурна гледна точка. Градината очарова посетителя с изтънчения си дизайн, множеството гравюри, изрязани в масивните каменни стълби, величествените статуи, изпъкващи на фона на стройни кипариси и движещите се водни атракции. Паркът на Вила Д'Есте не е съставен в единен дизайнерски план. Отделните елементи по своебразен начин неочаквано се преплитат в общото цяло, което заставя посетителя да остане задълго и да се отдаде на задълбочено съзерцание на прелестните градини, на рибните езера, на символизма на статуите и фонтаните. Нищо в дизайна или в отделните детайли не е без значение. Напротив, всеки обект е създаден, за да внуши алюзията за двойствената природа на света, за крехката граница, която съществува между истинския и въображаемия свят.
Редове от историята за създаването
Вила Д'Есте е изградена по поръчка на изключително богатия, високо образован и стремящ се към показност кардинал Иполито Д'Есте (син на небезизвестната Лукреция Борджия и внук на папа Александър VІ). Принуден да живее извън любимия си град Рим, Иполито търси спокойствие в изграждането на забележителна градина, която той е считал за съперница на древния град. Историците на изкуството признават, че Иполито полага неимоверни усилия за развитието на ренесансовото изкуство, които остават значими през вековете и разкриват някои от най-впечатляващите и сложни инженерни постижения за времето си.
Красотата и нейните творци (снимка)
Вила Д'Есте е шедьовър на италианската архитектура и на градинския дизайн. Главният художник на амбициозните вътрешни украси е Ливио Агрест. От 1550 до 1572 г. той създава дворец, заобиколен от фантастична терасирана градина в късен ренесансово маниерен стил, като изцяло се възползва от възможностите, предоставени му от стръмния склон. Архитектът Пиро Лигорио пък, черпейки вдъхновение от близката Вила Адриана, (дворецът за отдих на император Адриан) и повлиян в максимална степен от римската техника в хидравличното инженерство, създава една фантастична градина, чиято смесица от архитектурни елементи и вода има огромно влияние върху европейския градински дизайн в продължение на векове.
Реалното и нереалното си подават ръка
Вила Д'Есте е скромна по размери и аскетична на външен вид, но преминавайки през нея, посетителят се подготвя за онези картини и внушения, които го очакват в градината. Във вилата може да се видят пищно украсени и изрисувани тавани; нимфи, полубогове и богове наблюдават посетителя от стените. Рисуваните фрески изненадват със своите сюжети: имитация на библиотека, имитация на книги, имитация на голям разклонен свещник, имитация на врати и до тях имитация на прозорец, който гледа към имитация на пейзаж. Реалното и нереалното си подават ръка. Илюзията е пълна. Началото на обиколката на парка започва от малка дискретна пещера, в която спящата Ариадна (помогнала на Тезей да излезе от лабиринта на Минотавъра) кани посетителите да я последват в градината - да им разкрие илюзорния свят на сънищата и фантазията.
Към тайните по пътя на водата
Вилата е изградена на най-високото място на хълма и е надвиснала над цялата градина. Търсенето на тайната на градината-алюзия става по пътя на водата към самия край на градината. Затворен в Тиволи, Иполито д'Есте е изпитвал носталгия по вечния град и поради това той създава малък илюзорен Рим в скалата, осеяна с фонтани. Човек може да открие Пантеона, Колизеума, Храма на Веста и други емблематични паметници на града. В късния неделен следобед Иполито е обичал да седи в нишите на Ромета и да гледа в далечината очертанията на Рим.
Веднага след Ромета посетителят е очарован от чудото на фонтаните - сто фонтана разведряват атмосферата по дълга алея - прекрасно съчетание на камък и вода. Над всеки фонтан в поредица са сменят римски орел с египетски обелиск и, разбира се, с герба на фамилията д'Есте. В края на алеята гигантът Колиас пие водите на река Лета - реката на забравата.
Предупреждението към невярващия
Преминавайки по-нататък посетителят е вече дух. От двете страни на извита стълба ни приветстват сфинксове, символи на образованието - те като истински пазачи на илюзията ни водят през този омагьосан свят към мястото, където ще се възродим - Фонтанът на яйцето. Земята е седнала и мъти яйцето на съзиданието, първичното яйце, космичното яйце, изградено не от камък, а от вода. Зад яйцето са разположени жертвеници с доста силни водни струи и е възможно преминаването през водната завеса на яйцето, както Алиса преминава през огледалото, за да се озове в света на сънищата.
Фантастичният, почти мистичен фонтан на Дракона има за цел да предупреди онези, които са се осмелили да преминат през яйцето, какво ги очаква - драконов рев и свирепо свистене, смразяващо душите на неверниците. Посетителят ще открие четири глави, бълващи вода в пещероподобна ниша, разположена между две стълби и две ръчно издялани подобно на раковини басейна и делфини. Водата (ключов елемент в италианските градини) се излива отгоре надолу, допринасяйки за смразяващия грохот, който се разнася от леговището на дракона.
На среща с боговете (снимка)
След фонтана на Дракона различни пътеки отвеждат посетителя към различни нива на градината, където го чака среща с богове и полубогове. Интересното в организацията на градината е, че тя определено е подчинена на метафизиката, но не е пренебрегнат и естетическият аспект.Фонтанът на Водния орган - гигантско тройно разпръскване на вода, истинска пирамида от фонтани, посветена на бог Аполон. По протежение на горната част на фонтана има малък храм, ограден от две статуи, разкриващи двата аспекта на върховния бог Аполон - богът-господар на яростта и богът-музикант. Какъвто и да е произходът на фонтана, той е чудо на своето време, украсен със статуи на Диана, Аполон и други възхитителни гравюри, статуи и арки. За съжаление времето оставя своя отпечатък върху функционалността на водните тръби, калцирането е заглушило лирическите музикални тонове, които на времето са подражавали на птичето пеене и на воя на вятъра.
Зад храма на Аполон се разкриват пещери, криещи впечатляващи фонтани, които отново са насочени към илюзорните представи за света и живота. В градината на вила Д'Есте са изградени 11 нива на водни атракции, които създават уникален ефект. В края на тези водни атракции има само едно нещо - света на илюзията, който е свят на отражението
Когато водата се успокоява, посетителят открива в спокойствието на ширналата се пред него вода отражението на храма на Аполон. Аполон е епицентърът на градината д'Есте, но освен богът на музиката, танците, поезията, медицината и пророчества, в градината присъстват и други богове, като например бог Пан и богиня Диана.
За да достигне до храма на Пан, посетителят трябва да преминете през лабиринт от стълби, оградени от особено обезпокоителни фантастични фигури, изпускащи водни струи. Неочаквано той се озовава пред два еднакви фонтана. След като Пан е богът на нощта, то той е и бог на илюзията. Неочаквано посетителят открива, че фонтанът отляво разпръсква вода отгоре (източникът на вода е сталактит от пещерата), докато фонтанът отдясно изхвърля вода от самия басейн. Тези фонтани изглеждат еднакви, но само изглеждат, за да внушат идеята за относителността
Преминал край тези два фонтана, посетителят се озовава в пещерата на Пан, изпълнена със странни образи и невероятна еротична двусмисленост. Самият Пан е в центъра на басейна, зает с традиционните си лудории. Когато е бил създаден, фонтанът е имал автоматика и много от частите му са се движели - игра на фантазията, игра на ума, съвършенство на образ и внушение.
Ако Пан обитава света на сенките, то от другата страна, в света на светлината, е Диана. Това е прочутата Диана от Ефес - богинята-майка, символ на стремежа към познание, който е основополагащ за всеки ренесансов човек. Диана от Ефес с многобройната си гръд разпръсква млякото на универсалната мъдрост.
Критиците и естетите споделят за италианската градина, че тя не съществува заради цветята, а цветята в нея съществуват заради градината. Това твърдение е вярно за вила Д'Есте, която не се нуждае от допълнителна украса, за да подобри своята красота. Вила Д'Есте дава представа за стила на живот на богатите и известните през ренесанса. Градината омагьосва посетителите с прекрасната си смесица от архитектура, пейзаж и вода. През 16 век фонтаните и градините на вилата са считани за осмото чудо на света заради своето великолепие.
Боболи
Едни от най-елегантните и обширни италиански градини, които и до ден-днешен са еталон в парковото изкуство, са Градините Боболи край Флоренция. Те съчетават в себе си изява на ландшафтното изкуство и отглеждането на растенията с наличието на скулптури, водни атракции, препратки към митологията, тосканска топография.
Разходка из най-голямата бамбукова гора в Европа
Най-голямата бамбукова градина в Европа е замислена още през 1855 година от Йожен Мазел, ботаник по призвание и търговец на подправки по професия. Той пътува често до Азия, откъдето започва да внася бамбук - непознат по това време на нашия континент. Засажда го в имението си в Прафранс, което се намира в най-южната част на Франция.
Изящната колекция от редки растения в Хидкоут
Градините са толкова интересни, че не е възможно да бъдат представени само чрез поредица от отделни "стаи" и невероятен списък от редки растения. Каквото и да се напише за тях, ще бъде скучно в сравнение с реалността. От своето създаване до ден-днешен Хидкоут оказва огромно влияние върху парковото изкуство.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите