Величественото имение Хемптън корт, което е разположено днес в предградията на Лондон, е прочуто както със своята 500-годишна история, като резиденция на английските владетели, така и с великолепните си градини. Сред множеството зелени чудеса, оцелели във времето, са неповторими партери, величествени алеи, фланкирани с огромни липи, интимна "частна градина", километрична "водна" улица, забавен лабиринт, затворен от стени от храсти. Паркът, неколкократно реконструиран през вековете, е пример за обединяване на стиловете и модите, които са били характерни за големите английски години през 16 и 17 век.

Крал многоженец се любувал на дантели от цветя

Великолепният дворец, обърнат с лице към Темза, е построен през 1514 година за влиятелния по това време кардинал Томас Уулси, архиепископ на Йорк. Няколко години по-късно щастливият собственик изпада в немилост и е принуден да преотстъпи прекрасното си владение на краля на Англия Хенри VІІІ - прочут с многото си жени. За кратко време той превръща замъка в извънградска резиденция - една от ценностите на короната.  За да украси пространството около двореца и да го направи достойно за своята кралска особа, в годините около 1530 по негово нареждане са създадени три нови градини. Изключително впечатляваща е била "Маунт гардън" (Градината-хълм), образувана от един изкуствен хълм, покрит с тревен килим и цветя и увенчан от едно белведере (живописно място за наблюдение, обикновено с беседка). От него погледът се реел свободно оттатък Темза, а също и върху едно море от лехи, напомнящи огромна дантела, постлана върху земята - по онова време този тип украса на партерите е много разпространена в английските градини. Тези партери, усложнени от следващи една подир друга барокови "бродерии", са декорирани с ниски компактни бордюри от подрязани ароматични растения - тамян, исоп, розмарин, лавандула. Бордюрите се кръстосват и в точките на пресичане наподобяват възел.

Под прозорците на Хенри VІІІ се е сгушила интимната градина (снимка)

В Хемптън Корт лехите, формирани от наредени в редици растения, са запълнени с карамфили (цветя, към които кралят е изпитвал истинска страст), теменужки, иглики, рози, лилиуми, мента. На подстъпите към двореца, съвсем под прозорците на Хенри VІІІ, е била създадена интимна градина, където кралят е могъл да си почива в компанията на поредната си съпруга или по-близки приятели, скрит от любопитните погледи. В съседство се простира поле от градински теменужки с павилион за хранене на открито. До ухаещите ароматни разцъфнали лехи, обградени от ниски подрязани храсти, е разположен партер с необикновено модерен дизайн, който впечатлява и днес. Той представлява шахматно поле, съставено от издигнати квадрати трева, червен чакъл и бял пясък, реалните цветове на самия замък.

До тази тайна градина впоследствие е проектирана "Понт гардън" (Градината на езерото), която приютява няколко басейна, пълни с риба, особено обичани от суверена, както и група скулптирани върху дърво лъвове, дракони и др. хералдични животни, поставени върху високи пиедестали. (снимка)

Влияние отвъд Ламанша донася внук на френския владетел (снимка)

През 1660, когато на трона се качва Карл ІІ, строгият и суров ренесансов дизайн на градините на Хемптън Корт става малко по малко раздвижен. Новият владетел е живял дълго във великолепните резиденции, построени от неговия дядо - краля на Франция, и иска да пресъздаде и в Англия грандиозните декори на парковете от другата страна на Ламанша. Той нарежда да бъде построена пред източната фасада на двореца (където са тържествените зали за приеми) монументална водна алея, на която може да се възхищаваме и днес. Идеята е заимствана от канала, който е красял парка на замъка Фонтенбло. Каналът, дълъг един километър, който за Англия от 1600-та година е бил сензационна новост, е свързан в една система от алеи като тризъбец, фланкирани с редици от липи, които по-нататък, пред двореца, формират широк полукръг.

В 1689 година Хемптън Корт се превръща в официалната резиденция на двамата нови владетели на Англия - кралица Мария и нейния съпруг Гулиелмо ІІІ д'Оранж. Кралят, който страдал от силни пристъпи на астма, се надявал да облекчи страданията си, живеейки колкото е възможно по-далеч от замърсения въздух на Лондон. За да могат новите собственици достойно да обитават замъка, са били замислени грандиозни проекти. Подновяването на двореца е поверено на Кристофър Рен, най-известният английски архитект на епохата, докато за зелените площи двамата владетели се доверяват на способните ръце на Даниел Маро, ученик на прочутия френски паркостроител Андре льо Нотр.

Приказна колекция от екзотични растения събира кралица Мария

Пристрастен към стила барок, разпространен във всички европейски дворове, Маро създава в полукръга, обграден с липите на Карл ІІ, чудесната Градина на фонтана - един перфектен партер с "бродерии", ограден с ивици от малки подрязани храсти и украсен със статуи, фонтани, лаврови дървета, чимшири с формата на сфери и тисове с корони, оформени като пирамиди. От тази великолепна градина днес е останал само големият централен фонтан, защото кралица Анна, възкачила се на трона на Англия след смъртта на Гулиелмо(1702), разрушила партера, замествайки го с обширна тревна ливада. Били са премахнати и останалите фонтани, чимширите и лавровите дървета, оформени в геометрични форми. Тисовете са изоставени да растат свободно, без да се обрязват, и за кратко време достигат голяма височина, приемайки онази смешна форма на гъба, на която можем да се възхищаваме днес. Маро премоделира също "интимната градина" на Хенри VІІІ, затваряйки я в дълбочина с една ограда от ефирно ковано желязо, чийто рисунък е по проект на Жан Тижу, френски майстор с голям талант. Кралицата създава един елегантен тревен партер, декориран с топиарии от тис и чимшир. В по-топлите месеци на годината към тях се добавят и портокалови дръвчета във вази - символът на рода Оранж.

Градината с езерото на Хенри VІІІ се превръща в място, където кралица Мария е отглеждала своята приказна колекция от екзотични растения. Тя обхваща близо 2000 вида, които са донесени в студената Англия от топлите страни на цял свят. Растенията са прекарвали зимата добре защитени в парници, а през лятото са подреждани по красив начин върху дървени площадки.

Реставратори деликатно са върнали духа на различните династии 

Пред северната фасада на двореца по-късно е създадена "Дивата градина", която, както говори името й, е насадена с абсолютно обикновени растения. Тя е ценна не с видовете си, а с начина, по който са засадени - свободно, в стил "английска градина". Правите алеи са фланкирани с високите стъбла на добре подрязан габър. Клоните на високи храсти, размесени с рози и други цветни видове, се кръстосват и формират плътни стени, които оформят серия от "стаи". Във вътрешността на градината е изграден засукан лабиринт във формата на трапец с пътечки, които са се простирали на дължина почти 1 километър. И днес "Дивата градина" е очарователна, необикновена с обикновеното, градина, която дава най-доброто от себе си през пролетта, когато разцъфват сливите и магнолиите, а ливадите се превръщат в цветен килим от иглики и нарциси. От едновремешното засаждане се е запазил единствено лабиринтът, изчезнали са стените от габър, постепенно заместени със стволовете на тисове. Големият воден канал е останал такъв, какъвто е бил по времето на Карл ІІ, а Градината на фонтана пази изгледа си от времето на кралица Анна. В първите години на 20 век са възстановени цветните лехи от Градината с езерото на Хенри VІІІ - красиви зелени плетеници в стил Тюдор с редички от дребен чимшир, тамян, лавандула и сантолин. Едно десетилетие след това умела и точна реставрация е приложена и в Интимната градина, която приема вида си от 17 век. Сред забележителностите на Хемптън Корт, запазени до днес, фигурира и вековна лоза, засадена първоначално в парник през 1768 година, която и днес продължава да дава всяка година стотина чепки грозде "черно хамбургско".