Правилното отглеждане на лалетата изисква луковиците да се изваждат всяка година. Това се прави, когато листата са пожълтели, но не са изсъхнали и са още меки. По това време люспите на старата луковица са изсъхнали и твърди, и тя не може да се храни. На нейно място са се образували нови луковици, едри и по-дребни, свързани в дънцето. Препоръката е - при ранните сортове изваждането да става в края на май, при средноранните - юни и при най-късните и в по-високите райони  - през юли.

Сиво гниене

При изваждането луковиците трябва да се преглеждат внимателно за повреди от болести, които се развиват по време на вегетацията. Най-често срещана и много опасна болест по лалетата е сивото гниене, причинявано от гъбата Botrytis tulipae. Заразяването на растенията става чрез почвата или чрез спорите на гъбата от въздуха. Загниването обикновено започва от връхната част на луковицата и се разпространява по цялата луковица. Засегнатите тъкани потъмняват и се разводняват. По заразените луковици след премахване на горната люспа се забелязват бледожълти до бледокафяви закръглени, леко вдлъбнати петна. При по-висока влажност по тях се образува сив налеп от спори и черни склероции. Когато е засегната малка част или при по-късно заразяване болестта се открива по-трудно. При съхранение повредите се разрастват, луковиците завяхват и се мумифицират.

Предпазно обеззаразяване на луковиците може да се направи с един от следните препарати: топсин М70 - 10 г, суми лекс 50ВП - 20 г, ронилан ФЛ - 10 мл. Дозата е за 10 литра вода. Луковиците се накисват в разтвора в продължение на 30 минути, след което се изсушават бързо при подходящи условия.

Могат и да загният

Луковиците могат да носят зараза от фузарийното гниене, причинено от почвената гъба Fusarium oxysporum. От почвата чрез корените тя навлиза в проводящите тъкани на растенията. Гниенето започва от дънцето и се разпространява нагоре. По външните люспи на болните луковици се забелязват жълто-кафяви петна. Вътрешните тъкани потъмняват и омекват. По дънцето и между люспите се появява розов налеп от спори.

При фитофторното гниене, причинено от гъбата Phytophtora cryptogea, по месестата част на луковиците има жълтеникави или бледокафяви хлътнали петна. Луковиците се покриват с бял налеп и загниват.

Склероцийното гниене се причинява от почвената гъба Sclerotium tuliparum. Слабо повредените луковици външно изглеждат здрави, покрити с неповредени люспи. При болните луковици вътрешните люспи загниват и потъмняват. Около шийката им се появява пухкав бял мицел и светлокафяви до черни склероции - плодните тела на гъбата.

Обеззаразяване на луковиците срещу тези болести може да се направи с дитан М-45 - 40 г или превикур 607СЛ - 15 мл. Дозата е за 10 л вода. Луковиците се накисват в разтвора за 20-30 минути. Просушават се бързо.

Луковиците трябва да се изваждат в сухо време и да не се оставят на слънце, защото люспите им се втвърдяват, побеляват и  губят кълняемостта си. Наранените и болни луковици се отделят. Здравите се нареждат на тънък пласт в щайги и се почистват и просушават в продължение на 2-3 седмици на сенчесто и проветриво място при температура 23-25°С  Докато се просушават незабелязаните повреди се засилват и проличават по-ясно. При изваждането трябва да се установят и местата, в които са намерени луковици, заразени от почвени гъби, в които за известно време не трябва да се отглеждат луковични цветя. Подбраните и добре просушени луковици се съхраняват в сухи и проветриви помещения при температура 17-18°С  до времето на засаждането - края на септември-октомври.