Какаовият прах е включен в много кулинарни рецепти. Специфичният вкус и мирис съблазнява хора от всички възрасти. Откъде идва този ароматен прах? Разбира се - от какаовото дърво, което с право се нарича "шоколадово".
През ХVІ век зърната били разплащателна единица
Вечнозеленото растение произхожда от областите край реките Амазонка и Ориноко и екваториалните земи на Южна Америка. Още през 1518 г. испанецът Хернандо Кортез при превземането на Мексико открива, че какаовото зърно официално се използвало като разплащателна единица. Било установено също, че какаото повдигало настроението на хората.Дървото се развива добре в полусенчести условия. Отглежда се в тропичните области, предимно в Средна и Южна Америка - Бразилия, Еквадор, Колумбия и Мексико, които осигуряват около една четвърт от световното производство. Нови и бързо развиващи се райони за производство на какао са Малайзия, Индонезия, Нова Гвинея, Гана, Камерун, там се получават двойно по-големи добиви.
Плодовете са като продълговати пъпеши (снимка)
Растението стига на височина от 5 до 8 м. Цъфти и дава плодове през цялата година. (снимка) Листата са блестящи и тъмнозелени. Цветовете са бели, събрани в съцветия. Типично за какаото е биологичното явление каулифлория - плодовете са разположени направо на стъблото, или по клоните - рамифлория. Те приличат на продълговати пъпеши. Наричат се "шушулки". Меката им част не се използва. Оцветени са в жълтеникаво, червеникаво или кафеникаво. Дължината им достига до 30 см, теглото - между 300 и 600 г са, отвън са ръбести, във всеки има от 20 до 60 семена.
Шоколадовият прах се получава именно от семената. Когато са сурови те са бледовиолетови, с горчив и тръпчив вкус и без характерен аромат. След ферментация и изсушаване, придобиват кафяв цвят, специфичен аромат и вкус. Съдържат около 50 % мазнини, 10-12 % белтъчини, 10-12 % въглехидрати. В тях има и 1-1,5 % алкалоиди (теобромин, кофеин/, които възбуждат нервната система и подпомагат сърдечната дейност на човека. (снимка)
У нас - в контейнер или в оранжерия
Какаовото дърво изисква през цялата година температури от 24 до 26 градуса, висока въздушна и почвена влажност. Размножава се със семена или от вкоренени резници. Започва да цъфти на 3-тата година, най-продуктивни са дърветата между 7-ата и 15-ата. Може да се отглежда у нас в контейнер или в оранжерии. А също и по методите на бонсай. Ботаническите градини в страната предоставят резници по предварителна заявка.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите