Ако елегантността не ви оставя равнодушни, ако се възхищавате от изяществото на линиите и грацията на формите, несъмнено лилията е цветето, което трябва да имате. По изисканост тя оставя всяка конкуренция далеч зад себе си. От корените до крайчетата на венчелистчетата й струи благородство. Всичко това е било оценено, ако се вярва на археолозите, още преди хилядолетия.

Родът лилия (Lilium) включва повече от 100 вида многогодишни цъфтящи луковични растения. Преобладаващата част от видовете произлиза от Източна Азия - Западен Китай, Тибет и Бирма, вторият център на видово разпространение е Северна Америка. В действителност естественият ареал на лилията включва цялото северно полукълбо. Тя се среща в планински и полупланински райони, в горите, на алпийските поляни, понякога дори на заблатени места. Името на растението произлиза от галските думи „ли-ли", което означава „бяло-бяло".

Луковицата на лилията е яйцевидна, кръгла, с диаметър от 2 до 20 см. Стъблата са прави, гъсто облистени, зелени, тъмнопурпурни или с тъмнокафяви шарки, при различните видове са високи от 30 см до повече от 2 метра. При някои лилии в пазвите на листата се образуват въздушни луковици, които могат да се използват за размножаване заедно с обикновените. Цветовете са единични или събрани в съцветия.

Сред лилиите има издържливи амазонки и крехки принцеси - местообитанията и биологичните им особености са много различни. Затова, когато засаждате лилия в градината си, е важно да знаете изискванията на конкретния вид и сорт.

(снимка) Все пак има някои общи правила, които можете да следвате, за да се радвате на цветето в цялото му великолепие. Лилиите се засаждат през пролетта или през есента, като за повечето сортове за предпочитане е това да стане през септември. Дълбочината трябва да е равна на 2 или 3 пъти височината на самата луковица. Преди това почвата се прекопава на дълбочина 35-40 см. Обикновено лилиите растат на едно място 3-5 години без пресаждане. За това време те образуват гнезда от луковици на различна възраст и с различна големина. Времето за разсаждане трябва да съвпадне с края на вегетационния период, когато луковиците укрепват след цъфтежа - обикновено през октомври. При нужда лилията може да бъде преместена по всяко време на годината, без да се нарушава пръстта около луковицата и корените, но не се препоръчва да се прави, освен ако не е наложително.

Важно е при засаждане или преместване корените и луковицата да се запазят в свежо състояние, т.е. да не се допусне пресушаване.

Лилиите се нуждаят от рохка, богата на хранителни вещества, водопропусклива почва. Повечето от тях не понасят задържане на вода. Предпочитат слънчево място или лека сянка. Силният вятър не им се отразява добре, но застоялият влажен въздух е предпоставка за заболяване от сиво гниене, затова мястото трябва да бъде проветриво. Ако почвата е тежка, се добавя торф, прегорял оборски тор и пясък. Наличието на прекалено много тор в почвата обаче предизвиква усилен растеж на надземната част, който е за сметка на формирането на здрава луковица. Това понижава устойчивостта на растението през зимата, прави го уязвимо към вредители, намалява цъфтежа. На средно хранителна черноземна почва се добавят приблизително 4-5 кг тор на кв. м. При прекопаване може да се подхрани и с минерални торове, за предпочитане съдържащи азот, фосфор и калий.

Единствените грижи, от които се нуждае лилията, са поливане в горещото сухо време и периодично подхранване. Растението се нуждае от умерена влажност през целия вегетационен период, но през първата половина на лятото, в периода на активно развитие и след прецъфтяването, когато луковицата натрупва хранителни вещества за зимата, потребността от вода е доста по-голяма. Полива се до корена, желателно само сутрин.

(снимка) Лилията е цвете, чиято естествена красота буди неподправено възхищение. И  предизвиква съмнение в способностите на човека да мери творчески сили със съвършенството на природата. Вероятно затова опитите за селекция в Европа и Америка започват доста късно - чак в началото на ХХ век. След края на Втората световна война е времето на най-активната хибридизация - в началото на 60-те години съществуват вече над 1500 сорта хибридни лилии. През 90-те години с помощта на новите технологии е преодоляна генетичната несъвместимост между някои от видовете и е създадено ново поколение хибриди. В Япония първите хибридни лилии се появяват значително по-рано - още в края на ХVІІ век.

Днес съществуват повече от 5000 сорта лилии. За сравнително краткото време на активна селекция е постигнато невероятно разнообразие не само на багри и тяхното съчетаване, но и на размери, форма на цветовете, височина на растенията, период на цъфтеж, аромат. Единственото непостигнато до момента предизвикателство е синият цвят.

Огромното разнообразие от видове и сортове лилии е класифицирано в девет раздела:

1. Азиатски;
2. Мартагон (къдрави);
3. Кандидум (белоснежни);
4. Американски;
5. Дългоцветни;
6. Тръбовидни и звездообразни;
7. Източни;
8. Междувидови хибриди и сортове, които не влизат в групите от 1 до 7;
9. Видове и разновидности, включително подобрени.

(снимка) Азиатските хибриди са студоустойчиви, издръжливи, непретенциозни, добре понасят и яркото слънце, и полусянката. Предпочитат неутрални почви с много хранителни вещества. Височината им е от 5 до 150 см, а големината на цветовете е от 8 до 20 см. Това са лилиите, които зацъфтяват първи. Имат и един недостатък - липсата на аромат.

С висок ръст и цветове, приличащи на чалми се отличават мартагон хибридите. Студоустойчиви са, растат на всякаква почва, развиват се добре както в полусянка, така и на слънце. Устойчиви са на заболявания, освен това са дълголетници.

Кандидум хибридите са чисто бели или с различни оттенъци на жълтото, ароматни и много елегантни. Те са единствените, които се пресаждат през август, непосрадствено след прецъфтяването. За съжаление са податливи на гъбни заболявания.

Може би най-ярките и екзотични цветове принадлежат на американските хибриди. Освен по окраска, те са доста ралични и по форма. Предпочитат почва с леко кисела реакция, нуждаят се от обилна влага и добър дренаж. Зле понасят пресаждатето, така че е желателно да им се определи постоянно място - задължително на слънце.

Дългоцветните хибриди са ароматни, предимно бели и много красиви. Не са особено студоустойчиви, освен това са податливи на заболявания. Но пък могат да се отглеждат в саксия и са подходящи за форсиране.

Тръбовидните лилии са много ароматни, устойчиви към заболявания. Някои от тях достигат завидните 2 м височина.

Разнообразни като багри и форми на цветовете са източните хибриди. Те предпочитат лека и плодородна почва, достатъчно влага - включително и въздушна. Вегетационният им период е дълъг, но не са много студоустойчиви. (снимка)