Встъпи ли пролетта в правата си, раззеленят ли се буйно градините и парковете, изведнъж отново побеляват, обсипани от несметните цветчета на майския сняг. С това поетично име е позната старата градинска обитателка - спиреята. Изящно извитите клонки на растението са дали повод на ботаниците да го нарекат с гръцката дума за извивка - speira.

Родът Спирея (Spiraea) принадлежи към  едно от най-многочислените растителни семейства -  Розоцветни. В този род влизат около 90 вида листопадни храсти, разпространени предимно в равнините части на Северното полукълбо. Те са много различни помежду си - има спиреи с пирамидална форма, има и и плачещи, стелещи се, изправено растящи, каскадни... Голямо разнообразие има и във формата и окраската на изящните им листа, повечето през есента се обагрят в оранжево, жълто или пурпурно-червено. Цъфтежът им се отличава с продължителност и обилие. Дребните цветчета образуват различни съцветия - чадърести, класовидни, пирамидални. Много малко видове цъфтят с единични цветове.

(снимка) Според времето на цъфтежа спиреите се разделят на две големи групи. Едните цъфтят през пролетта и баграта на цветчетата им е обикновено бяла. Цъфтят през април-май в продължение на две-три седмици в зависимост от метеорологичните условия. Другите, които ни даряват с цвят през лятото и есента, са с розови и червени цветчета. Техният цъфтеж е по-разтеглен във времето. Това дава възможност сортовете да се подберат така, че да красят градината от април до октомври. Има сортове, при които оцветяването се мени в различните фази от развитието на цветовете. Някои спиреи буквално потъват в цветове, които покриват целите клонки, при други съцветията са разположени по върховете на клонките.

Пролетно цъфтящите спиреи залагат цветовете си на миналогодишни клонки, а летните - върху едногодишните. Това е много важно да се знае, за да се извършва правилно резитбата и оформянето на храста

При пролетните резитбата става веднага след прецъфтяването,  при останалите - рано напролет. Почти всички спиреи растат бързо и образуват гъсти, пищни храсти.Нямат особени предпочитания към почвите, чувстват се добре както на плодородни и добре обработени места, така и на песъчливи терени. Единственото, с което не се примиряват напълно, е сухата почва. Умерената почвена влажност е гаранция за доброто им развитие. Друго важно условие е силното слънчево огряване. Дори леката сянка се отразява неблагоприятно.

Едно от най-ценните качества на тези растения е добрата им приспособеност към градските условия. Замърсеният въздух и автомобилните газове въобще не ги притесняват. Това ги прави незаменима украса на промишлени зони и крайпътни алеи

Спиреите се отнасят към храстите, които с лекота понасят резитбата. Нещо повече, за тях това е и една потребност. С нея се предизвиква образуването на много нови клонки, които ще заложат цветове. Премахват се обикновено сгъстяващите, слаби, насочени към вътрешността на храста филизи. Не бива обаче да се прекалява и храстите да се оголват силно, защото това намалява декоративността им.

Размножаването на тези растения е лесно - можем да получим нови спиреи от семена, чрез вкореняване на резници и отводи, както и чрез разделяне на храстите. Те ще пораснат бързо и ще ни изненадат с цветове още на втората година. В декоративните разсадници се предлагат различни видове и сортове спиреи, от които можем да подберем такива, които най-добре ще се чувстват в нашата градина и ще допринесат за разнообразието в нея.

Белоцветните спиреи разцъфтяват първи. Измежду тях  ванхутиевата спирея (S. van Houttei) (снимка) прави впечатление с големите си размери. На височина и като диаметър на короната достига 2 метра. Разклонените й стъбла се извиват дъгообразно и образуват красива "плачеща" корона. Листата й са назъбени, тъмнозелени отгоре и сивеещи от долната си страна. Цветчетата са чисто бели, образуват многобройни гъсти полукълбовидни съцветия, които изцяло покриват храста. Под тежестта им короната се навежда почти до земята. Цъфтежът продължава няколко седмици, като при добри условия може да се повтори през юли-август.

Тази спирея е непретенциозна, може да понесе дори леко засенчване, но най-добре вирее на открити слънчеви места. Много ефектна е както самотно растяща, така и в групи на фона на вечнозелени иглолистни дървета, край ручеи и езера.

Остро назъбената спирея е изключително ефектна както отблизо, така и отдалече. Заради обилния й цъфтеж е търсена и обичана. Расте бързо, справя се отлично с градските условия. Тънките й разперени клонки с дребни листенца, гъсто покрити с цветове, я правят изящна и изтънчена, поради което разговорно я наричат "булка". Много добре изглежда като жив плет, като единичен акцент на моравата, а също и красиво се съчетава с други храсти.

Сливолистната спирея е много търсена заради ранния си и обилен цъфтеж най-вече заради това, че от нея са създадени форми с кичести цветове. Те са събрани в съцветия-чадъри и са наистина чудно красиви.

През юни настъпва царството на летните спиреи. Цветовете при тях увенчават младите клонки, появили се същата година. На следващата година цветовете се появяват на младите странични разклонения, а върховете на старите засъхват. Това налага растенията да се подрязват редовно.

Японската спирея (снимка) цъфти цяло лято с розово-червени цветчета, образуващи сложни съцветия. През есента листата й се обагрят в ярки тонове, което я прави още по-желана в градината. Създадени са множество градински форми, които се отличават по височината на храста, по големината на листата и по багрите на цветчетата.

Дъгласовата спирея (снимка) от юли до септември привлича погледите с плътните си тъмнорозови съцветия. Сребристите й листа ярко се открояват, когато групи от нея се засадят покрай пътеките или насред моравата. Тъй като дава много издънки, се използва за укрепване на ерозиращи терени.

Хибридната спирея бумалда е нисичка, с изящна кълбовидна корона и яркорозови цветове. Съществуват много нейни форми, които служат за бордюри, групи, чудесно се съчетават с различни иглолистни видове, а красят успешно и алпинеумите.

Освен култивираните спиреи, които се използват в декоративното цветарство, съществуват и местни видове. Те не се отличават с голяма красота, но са ценни медоносни и лекарствени растения. Най-известна е Spirea ulmaria, наречена блатен тъжник (снимка) . С нея в народната медицина се церят различни болести, тъй като тя е своеобразен природен аспирин. Качествата й се признават вече и от официалната медицина, създадени са лекарствени продукти, в които тя е основна съставка.

От огромното разнообразие на видове и сортове спиреи всеки избира според личните си вкусове и предпочитания, но трябва да се имат предвид също условията в конкретната градина и търсеният ефект. Спиреите се използват за живописни групи, за живи плетове, бордюри и като фон за други цветя. При композирането на групи обикновено се засаждат спиреи с височина около 1 метър на 60-80 см разстояние помежду им. Когато са подбрани така, че да цъфтят цяло лято, се постига наистина великолепен ефект. Разбира се, групите може да се състоят от различни растителни видове, които си подхождат както с декоративните си качества, така и според изискванията към условията за отглеждане. Такива видове са например люлякът, форзицията, керията, японската дюля. На белия фон на спиреите чудесно се открояват ярките лалета и ирисите.

Очарователно изглеждат потъналите в цвят спиреи, засадени поединично край беседки, пейки, покрай пътеките. Пълзящите видове създават плътен килим  сред зелената морава или върху подпорните стени. Както при всички растения, така и при спиреите най-голям ефект се постига когато са  засадени на подходящо място, с достатъчно слънчева светлина, в обработена и поддържана почва.