Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага първо ако саксията им е отесняла и второ, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, които се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цветя към почвата са различни. Затова се правят и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Необходимо е при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.

Добрите смески

В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др., както и комбинации от минерални торове.

Съставките

Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и неприятели, общи за зеленчуците и цветята. Може да се обеззарази на парна баня или като се сложи за малко в средно загрята фурна.

Чимовка. Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените  в градината болести и неприятели.

Оборски тор. Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф. Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка. Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в комбинация с инертни материали за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх. Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, развиващи се върху растителни остатъци.

Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време.

Рецепти

Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5

Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1.

Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1.

Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1.

Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1.

Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1.

Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар.

Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1.

Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф.

Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.

Бромелии епифитни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче.