Бе­ли­ят цвят се при­е­ма за най-чис­ти­я и све­тъл от всички. Рас­те­ни­я­та с бе­ли цве­то­ве са из­пъл­не­ни със сдър­жа­ност и бла­го­род­с­т­во, ко­и­то та­ка се це­нят от лю­би­те­ли­те на спо­кой­ни­те то­но­ве.

В при­ро­да­та почти вся­ко цвет­но се­мейс­т­во има свои "ал­би­но­си". Пос­тъп­вай­ки в про­даж­ба във вид на се­ме­на или раз­сад, те, как­то и бе­лоц­вет­ни­те сор­то­ве, въ­ве­де­ни от се­лек­ци­о­не­ри­те, мо­мен­тал­но се из­ку­пу­ват.

По­то­пе­те се в све­та на изис­ка­ни­те аро­ма­ти

 Скром­ни­ят бял цвят е не­дос­та­тъчно прив­ле­ка­те­лен за на­се­ко­ми­те, за­то­ва те пус­кат в ход дру­го сред­с­т­во: аро­ма­та. Имен­но сред бе­лоц­вет­ни­те рас­те­ния аро­мат­ни­те са най-мно­го. От ед­но­го­диш­ни­те то­ва, на пър­во мяс­то, са аро­мат­ни­ят тю­тюн, ло­бу­лари­я­та, от лят­но­цъф­тя­щи­те клу­бе­но­ви и клу­бе­но­лу­ко­вични - ли­ли­у­мът, по­ли­ан­те­сът, аци­дан­те­ра­та. Не тряб­ва да заб­ра­вя­ме и сак­си­йни­те: жас­ми­на, бруг­ман­си­я­та, ос­ман­ту­са.

 Пар­т­ньо­ри­те на "ал­би­но­си­те"

 Най-доб­ри­те пар­т­ньо­ри на бе­лоц­вет­ни­те са рас­те­ни­я­та с неж­но-ро­зо­ви и жъл­ти цве­то­ве. Яр­кочер­ве­ни­те и оран­же­ви­те кон­т­рас­ти­рат с бе­ли­те, на­ру­ша­вай­ки спо­кой­ния тон на ком­по­зи­ци­я­та: въп­ре­ки че бя­ло­то си пас­ва с все­ки цвят, не все­ки цвят хар­мо­нично се съчета­ва с бя­ло­то. Подчер­та­но бла­го­род­но из­г­леж­да ком­по­зи­ци­я­та със среб­ро­лис­т­ни рас­те­ния, нап­ри­мер, храс­то­вид­на­та хри­зан­те­ма, тън­ко­лис­т­на­та ла­ван­ду­ла с бе­ли цве­то­ве. На фо­на на тъм­но­зе­ле­ни­те лав­ри или чим­ши­ри бяла­та баг­ра из­пък­ва яр­ко. Прек­ра­сен пар­т­ньор в сак­си­йна­та гра­ди­на ще бъ­дат съ­що та­ка и де­ко­ра­тив­ни­те тре­ви. Тех­ни­те тън­ки клон­ки и дан­те­ле­но-проз­рачни съц­ве­тия подчер­та­ват неж­ност­та и ле­ко­та­та на бя­ло­то.

Пог­лед­не­те вни­ма­тел­но и ще ви­ди­те кол­ко раз­лични от­те­нъ­ци има бе­ли­ят цвят. Мал­ко жъл­то и той се прев­ръ­ща в шам­пан­с­ко, сло­но­ва кост или ста­ва кре­мав. А ако при­ме­си­те мал­ко си­ньо, той за­почва да при­лича на мра­мор или пор­це­лан.

Вечер, ко­га­то всичко по­тъ­ва в мрак, бе­ли­те цве­то­ве на бе­го­ни­я­та и обички­те от­ра­зя­ват до­ри и най-мал­кия лъч свет­лин­ка и све­тят в тъм­ни­на­та, съ­пер­ничей­ки си със си­я­ни­е­то на лу­на­та. 

 Ве­ли­ко­леп­ни­ят ду­ет: бя­ло и зе­ле­но

Рас­те­ни­я­та с де­ко­ра­тив­ни лис­та или кра­си­во под­с­т­ри­га­на ко­ро­на са за­бе­ле­жи­тел­ни пар­т­ньо­ри за скром­ни­те ед­но­го­диш­ни­ци с бе­ли цве­то­ве. Лу­зи­тан­с­ка­та чере­ша (Prunus lusitanica), ро­дом от Пор­ту­га­лия, е прик­ри­та уме­ло от бя­ла­та пе­ту­ния. Не по-мал­ко кра­си­ви са и "ки­лимчета­та" от дру­ги ед­но­го­диш­ни рас­те­ния, нап­ри­мер от ба­ко­па, ка­рам­фи­ли или зло­лет­ни­ца.

На прак­ти­ка

Пре­ди да се за­е­ме­те с из­бо­ра на рас­те­ния и тях­но­то за­саж­да­не, тряб­ва да си от­го­во­ри­те на ня­кол­ко въп­ро­са:

• На слън­це ли ще бъ­де раз­по­ло­же­на но­ва­та ле­ха, или на сян­ка? Бо­га­та или бед­на е почва­та там?
• Кол­ко вре­ме ще от­де­ля­те на цве­тя­та? Ще има­те ли въз­мож­ност вся­ка го­ди­на да из­ко­па­ва­те лу­ко­вични­те и да за­саж­да­те ед­но­го­диш­ни? Кол­ко чес­то по­ли­ва­те гра­ди­на­та?
• Как­ва площ мо­же­те да от­де­ли­те на та­зи ле­ха

Дър­ве­та­та и храс­ти­те са ис­тин­с­ки стра­жи

 Из­бо­рът на рас­те­ния е ва­жен за ус­пе­ха на "бя­ло­то" начина­ние. За зад­ния план на ле­ха­та мо­же­те да из­бе­ре­те как­то не­ви­со­ки дър­ве­та и храс­ти, цъф­тя­щи в бя­ло - нис­ки ябъл­ки и кру­ши, виш­ня, сли­ва, лю­ляк, хор­тен­зия (дър­во­вид­на и мет­ло­вид­на), жас­мин, а съ­що та­ка и има­щи среб­рис­ти или пъс­т­ри лис­та. Пре­и­му­щес­т­во­то на кра­си­во­лис­т­ни­те рас­те­ния е в то­ва, че те ще бъ­дат де­ко­ра­тив­ни от мо­мен­та на раз­т­ва­ря­не на лис­та­та им до дъл­бо­ка есен. За­саж­да­не­то на пло­до­ви дър­ве­та, ко­и­то през май се пок­ри­ват с об­лак от бе­ли цве­то­ве, ще поз­во­ли да съв­мес­ти­те кра­со­та­та с пол­за­та. А та­ки­ва дъл­го­ цъф­тя­щи храс­ти ка­то лю­ля­к, хор­тен­зи­я­ и жас­ми­н, не са­мо ще ук­ра­сят ва­ша­та бя­ла ком­по­зи­ция, но и ще по­мог­нат да ми­ни­ми­зи­ра­те гри­жи­те по ле­ха­та, за­що­то мо­гат прек­рас­но да рас­тат без вся­как­во вни­ма­ние.

Ро­зи­те не обичат го­ля­мо ко­личес­т­во съ­се­ди, още по­вече с един цвят. Но обил­но­ цъф­тя­ща­та през май бя­ла шип­ка е прек­рас­но до­пъл­не­ние към ва­ша­та цвет­на ком­по­зи­ция.

Що се от­на­ся до ус­ло­ви­я­та, ко­и­то пред­почитат те­зи дър­ве­та и храс­ти, то всички те са дос­та­тъчно неп­ре­тен­ци­оз­ни и прек­рас­но рас­тат и цъф­тят не са­мо на слън­це, но и на по­лу­сян­ка.

 Ли­а­ни­те са иде­ал­ни за вхо­да на къ­ща­та

Мно­го­го­диш­ни­те и ед­но­го­диш­ни­те ли­а­ни мо­гат да ук­ра­сят па­ра­ва­на или вся­ка вер­ти­кал­на кон­с­т­рук­ция на за­ден план в ле­ха­та или ар­ка­та на вхо­да й. Осо­бе­но е ак­ту­ал­но то­ва, ако дър­ве­та­та и ви­со­ки­те храс­ти не вли­зат във ва­ша­та бя­ла ком­по­зи­ция и тя се по­лучава пре­ка­ле­но плос­ка. От мно­го­го­диш­ни­те ли­а­ни под­хож­дат сор­то­ви ед­роц­вет­ни и ви­до­ви дреб­ноц­вет­ни кле­ма­ти­си с бе­ли цве­то­ве, а съ­що и аро­мат­ни­ят грах. Мо­же­те да из­пол­з­ва­те и бе­ли ка­тер­ли­ви ро­зи. От ед­но­го­диш­ни­те под­хож­дат бе­лоц­вет­ни­те сор­то­ве ипо­мея, ко­бея, тун­бер­гия и аро­ма­тен грах.

Тряб­ва обаче да зна­е­те, че аб­со­лют­но всич­ки рас­те­ния обил­но цъф­тят са­мо на слън­чево мяс­то, за­то­ва, ако съз­да­де­те ле­ха на сян­ка или по­лу­сян­ка, за зад­ния план е по-доб­ре да из­пол­з­ва­те дър­ве­та или храс­ти.

 Ог­ро­мен из­бор при лу­ко­вични­те

 През ап­рил в бя­ла­та ле­ха ще се по­я­вят дреб­но­лу­ко­вични­те (ко­кичета, мин­зу­ха­ри и др.), мал­ко по-къс­но към тях ще се при­съ­е­ди­нят нар­ци­си­те и ла­ле­та­та, а съ­що та­ка зюм­бю­ли­те и ане­мо­не­то, мус­ка­ри­то. В края на про­лет­та ще раз­т­во­рят цве­то­ве майс­ки­ят сняг, хо­лан­д­с­ки­те ири­си, де­ко­ра­тив­ни­те лу­ко­ве. Юли е вре­ме­то, в ко­е­то се по­я­вя­ва ли­ли­у­мът. Ос­вен то­ва в начало­то на юли се по­каз­ват пър­ви­те цве­то­ве на по­са­де­на­та през про­лет­та клу­бе­но­ва бе­го­ния, ко­и­то ще цъф­тят до пър­ви­те сту­до­ве. В края на юли обик­но­ве­но за­почват да цъф­тят и от­г­ле­да­ни­те от клу­бе­ни гер­ги­ни, а през ав­густ - гла­ди­о­ли­те и тях­на­та близ­ка род­с­т­ве­ни­ца аци­дан­те­ра­та. В съ­що­то вре­ме раз­цъф­ва и ама­ри­ли­сът. През сеп­тем­в­ри мяс­то­то ще оц­ве­ти пос­лед­ни­ят пред­с­та­ви­тел на лу­ко­вични­те - есен­ни­ят мин­зу­хар.

 Ко­га­то из­би­ра­те мяс­то за лу­ко­вични­те, тряб­ва да има­те пред­вид, че ро­ди­на­та на по­вечето от тях е степ­та и те се нуж­да­ят от мно­го слън­це. Впро­чем, всички лу­ко­вични, ко­и­то цъф­тят пре­ди да се по­я­вят лис­та­та по дър­ве­та­та, мо­гат сме­ло да се са­дят под тях. Най-ус­тойчиви на сян­ка са по­вечето дреб­но­лу­ко­вични и нар­ци­си­те. А ла­ле­та­та и де­ко­ра­тив­ни­ят лук се нуж­да­ят мал­ко по­вече от слън­це.

С мал­ко сян­ка ще се спра­вят ли­ли­у­ми­те и клу­бе­но­ва­та бе­го­ния. Тя мо­же да цъф­ти до­ри и там, къ­де­то слън­це­то е са­мо ня­кол­ко часа на ден, но гер­ги­ни­те, гла­ди­о­ли­те и аци­ден­те­ра­та е по-доб­ре да са на мно­го слън­чево мяс­то.

Не­ос­по­ри­мо дос­тойн­с­т­во на лу­ко­вични­те е, че те от­но­си­тел­но доб­ре по­на­сят не­дос­та­тъчна­та вла­га, ко­е­то оз­начава, че мо­гат да пре­жи­ве­ят без ва­ше­то спе­ци­ал­но вни­ма­ние. То­ва обаче мо­же да се от­ра­зи не­га­тив­но на фор­ми­ра­не­то на бъ­де­щи­те лу­ко­ви­ци и клу­бе­ни.

 Тре­вис­ти­те рад­ват очите

 Пър­ви, още в края на ап­рил, на бя­ла­та ле­ха ще се по­ка­жат ран­ни­те иг­ли­ки, аро­мат­ни­те те­ме­нуж­ки, ане­мо­не­то, а през май ле­ха­та ще се ук­ра­си и с ара­би­са, ал­пийс­кия мак, флок­са, ба­да­на и ка­ме­но­лом­ка­та. Мал­ко по-къс­но ще цъф­не гор­с­ко­то ане­мо­не, мар­га­рит­ка­та. Юни е вре­ме­то на ак­ви­ле­ги­я­та, бо­жу­ра, ка­рам­фи­ли­те, едел­вай­са, ра­ли­ца­та, ло­пе­на, нис­ко­рас­тя­щи­те ци­ганчета, ири­си­те, кам­бан­ки­те . През юли ще рад­ват очите гип­со­фи­ла­та, ас­тил­бе­то, хос­та­та, мет­ло­вид­ни­ят флокс, ед­роц­вет­на­та мар­га­рит­ка, лих­ни­сът, тра­дес­кан­ци­я­та.

  (снимка)

 През ав­густ ще цъф­нат хиб­рид­но­то ане­мо­не, ли­ат­ри­сът и фи­зос­те­ги­я­та. През сеп­тем­в­ри и ок­том­в­ри цве­то­ве­те ста­ват мно­го, но и в те­зи ме­се­ци ва­ша­та бя­ла ле­ха ще се ук­ра­си с мно­го­го­диш­ни­те ас­т­ри и бе­ли­те фор­ми на ци­ганчето.

 Ед­но­го­диш­ни­те "сне­жин­ки"

 Съ­щес­т­ву­ва ог­ром­но ко­личес­т­во ед­но­го­диш­ни рас­те­ния с бе­ли цве­то­ве. Прак­тичес­ки всички най-по­пу­ляр­ни имат бе­лоц­вет­ни сор­то­ве: пе­ту­ни­я­та, кучен­ца­та, кос­мо­сът, вечно­цъф­тя­ща­та бе­го­ния, али­су­мът, ло­бе­ли­я­та, го­де­ци­я­та, аге­ра­ту­мът, аро­мат­ни­ят тю­тюн, ци­ни­я­та, ешол­ци­я­та, ци­ганчето, ла­ва­те­ра­та, а съ­що та­ка и ед­но­го­диш­ни­те раз­но­вид­нос­ти на ас­т­ри­те, ра­ли­ца­та, гер­ги­ни­те, гип­со­фи­ла­та, хри­зан­те­ми­те, ма­ка, флок­са, гра­дин­с­ки­я чай, здра­ве­ца и ка­рам­фи­ли­те.

Не­от­дав­на в гра­ди­нар­с­т­во­то бя­ха въ­ве­де­ни и сор­то­ве на та­ге­те­си­те с бле­ди цве­то­ве, те имат за­бе­ле­жим зе­ле­но-жълт от­те­нък.

Има сор­то­ве с бе­ли цве­то­ве и при по-ред­ки­те за на­ши­те гра­ди­ни ед­но­го­диш­ни, се­ме­на­та на ко­и­то мо­гат да се ку­пят нав­ся­къ­де и да се от­г­ле­дат дос­та­тъчно лес­но. То­ва са га­за­ни­я­та, не­ме­ди­я­та, ни­ге­ла­та, пен­с­те­мо­нът, ос­те­ос­пер­му­мът, сми­лът, кле­о­мето.

Мно­го умес­т­но на бя­ла­та ле­ха мо­гат да се нас­та­нят и рас­те­ни­я­та със среб­рис­ти лис­та, нап­ри­мер ци­не­ра­ри­я­та и значител­но по-ряд­ко сре­ща­щи­ят се пи­рет­рум. Не по-мал­ко ефек­т­на е и ед­но­го­диш­на­та млечка с бе­ли кра­и­ща на лис­та­та, и де­ко­ра­тив­но­то це­ле с кре­ма­во-бял цен­тър.

Ос­нов­ни­ят проб­лем със се­ме­на­та на ед­но­го­диш­ни­те е, че не всички спо­ме­на­ти рас­те­ния се про­да­ват ка­то от­дел­ни сор­то­ве. Чес­то се сре­щат сме­си от ок­рас­ки. Ос­вен то­ва от­дел­ни­те сор­то­ве са значител­но по-скъ­пи, от­кол­ко­то сме­си­те.

  (снимка)

 Сро­ко­ве­те на цъф­теж на ед­но­го­диш­ни­те за­ви­сят от мо­мен­та на за­ся­ва­не­то им. Тук има ед­на нес­п­ра­вед­ли­вост: неп­ре­тен­ци­оз­ни­те и сту­до­ус­тойчиви рас­те­ния, ко­и­то мо­гат да се се­ят нап­ра­во в почва­та, поч­ти ви­на­ги пре­цъф­тя­ват мно­го бър­зо (мет­личина, ла­ва­те­ра, али­сум, мак, гип­со­фи­ла). За­то­ва не си стру­ва да разчита­те са­мо на тях. А те­зи, ко­и­то изис­к­ват гри­жи, от­г­леж­дат се чрез раз­сад и т. н. - цъф­тят дъл­го, прак­тичес­ки през ця­ло­то ля­то и начало­то на есен­та. Та­зи раз­ли­ка във вре­ме­то на цъф­те­жа се обяс­ня­ва с про­из­хо­да на рас­те­ни­я­та: пър­ви­те са при­вик­на­ли към прох­лад­но и крат­ко ля­то. Вто­ри­те, об­рат­но­то, дош­ли са от топ­ли­те стра­ни с дъл­го и топ­ло ля­то.

Ако ис­ка­те да по­лучите неп­ре­къс­нат цъф­теж през ця­ло­то ля­то, без дъл­го­цъф­тя­ща­та пе­ту­ния, ло­бе­ли­я­та, вър­бин­ка­та, та­ге­те­си­те, аге­ра­ту­ма и кучен­ца­та ня­ма да ми­не­те. Ще ви се на­ло­жи и да от­г­ле­да­те раз­сад или пък да си ку­пи­те го­тов. Ако има­те въз­мож­ност да се лю­бу­ва­те на гра­ди­на­та си и през есен­та, то то­га­ва за­дъл­жи­тел­но за­са­де­те и ед­но­го­диш­ни ас­т­ри. Най-доб­ре е да из­би­ра­те не­ви­со­ки сор­то­ве с дреб­ни цве­то­ве. Те не ля­гат от вя­тъ­ра и не стра­дат от есен­ни­те дъж­до­ве. А ос­вен то­ва цъф­тят по-обил­но и дъл­го. Още ед­но не­за­ме­ни­мо рас­те­ние, чиято кра­со­та се про­я­вя­ва след пър­ви­те есен­ни сту­до­ве, е де­ко­ра­тив­но­то зе­ле.

Ключов въп­рос при из­бо­ра на рас­те­ния за ва­ша­та бя­ла гра­ди­на ще бъ­дат ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то те ще жи­ве­ят (слън­це­то, вла­га­та и пло­до­род­на­та почва), а съ­що та­ка и мяс­то­то, ко­е­то мо­же­те да от­де­ли­те за ре­а­ли­за­ция на иде­я­та. Пред­ла­га­ме ви един ва­ри­ант за бя­ла ком­по­зи­ция. Раз­би­ра се, за нея мо­же­те да из­пол­з­ва­те и дру­ги рас­те­ния с бе­ли цве­то­ве, под­хо­дя­щи по ви­сочина и ус­ло­вия за раз­ви­тие. Ко­личес­т­во­то на рас­те­ни­я­та за­ви­си от площ­та на пред­по­ла­га­е­ма­та ле­ха. Оп­ти­мал­на­та площ е 4-5 кв. м, но не по-мал­ко от 3 кв. м.

Рас­те­ни­я­та са раз­де­ле­ни на 4 гру­пи, в за­ви­си­мост от ви­сочина­та им. Фо­нът е от дър­ве­та и го­ле­ми храс­ти, рас­те­ни­я­та за зад­ния план са с ви­сочина от 80 см до 1.5 м, за сред­ния план да са ви­со­ки от 40 до 80 см и за най-от­п­ред пас­ват рас­те­ния с ви­сочина от 5 до 40 см.

Слънчевата леха

Фо­нът

Виш­ня - пло­до­во дър­во, ко­е­то цъф­ти през май. Мо­же да се от­г­ле­да до 2.5 м или пък до 5-6 м. За да ви­ди­те пър­ви­те й цве­то­ве, тряб­ва да почака­те 3-4 го­ди­ни, а пъл­но­цен­но­то й раз­ви­тие про­дъл­жа­ва до 10 го­ди­ни. За­то­ва е дос­та по-ло­гично да пос­та­ви­те ле­ха­та сред ста­ри­те виш­не­ви дър­ве­та. Ако обаче все пак сте ре­ши­ли да си по­са­ди­те но­ва виш­ня, за­са­де­те ра­но вко­ре­не­ни­те през про­лет­та 2-3 -го­диш­ни рез­ни­ци, а в дуп­ка­та тряб­ва да пос­та­ви­те ком­пост и вар. И пом­не­те, че виш­ня­та не по­на­ся ки­се­ли почви, ви­со­ко­ раз­по­ло­же­ни под­почве­ни во­ди и про­дъл­жи­тел­но про­лет­но за­топ­ля­не.

Кле­ма­тис - мно­го­го­диш­на­та тре­вис­та ли­а­на е ви­со­ка до 2,5-3 м. Тя мо­же да се вие по па­ра­ван в края на ле­ха­та, по ство­ла на ста­ра ябъл­ка или по ар­ка. Цъф­ти в за­ви­си­мост от сор­та от начало­то на юли до ок­том­в­ри.

На за­ден план

Бо­журът е мно­го­го­диш­ник с ви­сочина 80-100 см. Цъф­ти през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни.

Сле­зът е дву­го­диш­но или ед­но­го­диш­но рас­те­ние, ви­со­ко до 2 м. Цъф­ти в края на юни-юли.

Мет­ло­вид­ни­ят флокс е сред от най-по­пу­ляр­ни­те и неп­ре­тен­ци­оз­ни мно­го­го­диш­ни­ци, на ви­сочина дос­ти­га 80-100 см. Цъф­ти през юли-ав­густ.

Мно­го­го­диш­на­та ас­т­ра е ви­со­ка 80-150 см. Цъф­ти през сеп­тем­в­ри-ок­том­в­ри. Изис­к­ва еже­год­но из­ко­па­ва­не. За де­ко­ра­ти­вен ефект тряб­ва да се за­са­дят не по-мал­ко от 5 лу­ко­ви­ци от сорт.

В сре­да­та

Ла­ле­та - лу­ко­вични­те рас­те­ния мо­гат да са с ви­сочина от 10 до 90 см. В за­ви­си­мост от сор­та цъф­тят от края на ап­рил до начало­то на юни. Нуж­да­ят се от из­важ­да­не вся­ка го­ди­на, а за да са кра­си­ви, тряб­ва да по­са­ди­те по­не 5 лу­ко­ви­ци от сорт.

Тур­с­ки­ят ка­рам­фил е дву­го­диш­но или ед­но­го­диш­но рас­те­ние. Цъф­ти през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни-начало­то на юли. По­са­де­те не по-мал­ко от 5 рас­те­ния.

Гип­со­фи­ла­та е мно­го­го­диш­ник с ви­сочина 45-70 см. Цъф­ти през юли, дан­те­ле­на­та топ­ка се със­тои от неж­ни цве­то­ве. Мо­же да се су­ши, ка­то при­да­ва ле­ко­та на аран­жи­ров­ките.

Ед­роц­вет­на­та лай­ка е мно­го­го­диш­ник с ви­сочина 50-70 см. Цъф­ти през юли. Лес­но се от­г­леж­да от се­ме­на.

 Точно пред очите

(снимка)

 Мин­зу­ха­рът е клу­бе­но­лу­ко­вично рас­те­ние, ко­е­то се по­я­вя­ва ра­но в гра­ди­на­та. Сро­кът на цъф­теж е от начало­то на ап­рил до начало­то на май, за­ви­си от вре­ме­то и сор­та. Въп­ре­ки че са пос­та­ве­ни на пре­ден план за­ра­ди ви­сочина­та си (5-10 см), то по-доб­ре не ги са­де­те по про­дъл­же­ние на бор­дю­ра, а на гру­пи (по 10-15 лу­ко­ви­ци) меж­ду тре­вис­ти­те мно­го­го­диш­ни­ци, за­що­то ко­га­то те за­почнат да цъф­тят в сре­да­та на ап­рил, дру­ги­те рас­те­ния още не са се по­я­ви­ли. Лис­та­та на мин­зу­ха­ри­те ще се виж­дат до начало­то на май, а след то­ва, увех­на­ли, те ще бъ­дат скри­ти от мно­го­го­диш­ни­ци­те. Мин­зу­ха­ри­те рас­тат прак­тичес­ки на вся­как­ва почва, при то­ва не тол­ко­ва на слън­це, но и на по­лу­сян­ка.

Зюм­бю­лът е лу­ко­вично с ви­сочина 15-25 см. Цъф­ти от края на ап­рил до сре­да­та на май. Вся­ка го­ди­на се из­ко­па­ва. Тряб­ва да по­са­ди­те по­не 3 лу­ко­ви­ци, за да са кра­си­ви.

Ара­би­сът е мно­го­го­диш­ник с ви­сочина 20 см. Цъф­ти през май. След ка­то пре­цъф­ти, се нуж­дае от из­ряз­ва­не. Лес­но се от­г­леж­да от се­ме­на. Съ­щес­т­ву­ват мно­го де­ко­ра­тив­ни пъс­т­ро­лис­т­ни сор­то­ве, но те се раз­м­но­жа­ват са­мо ве­ге­та­тив­но.