Ароматна и непретенциозна, лавандулата (Lavandula) е красиво цвете и билка с признати качества. Името й произлиза от латинската дума lava, което означава миене, защото още древните римляни са добавяли цветовете на това растение във ваните си заради свежестта и приятния мирис. Родината на лавандулата е Средиземноморието - Франция, Италия, Испания, Южна Африка.

Най-често се отглежда лекарствената лавандула (L. officinalis). Въпреки декоративните си качества чак до XIX век тя била приемана само като лечебно растение. Затова пък разпространението й било широко - и в дворцовите градини, и в лехите на обикновените граждани. Едва през ХХ век е оценена като красиво градинско цвете, което с аромата и непретенциозността си печели сърцата на любителите градинари.

Лавандулата е многогодишен, силно разклонен полухраст от семейство Устоцветни. На височина растението достига едва 60 см, но корените са много дълбоки - до 4 м. Листата са плътни, сребристо-зелени, при някои сортове именно те са най-декоративни.

Цветовете са дребни, сини или лилави, събрани в съцветия по 6-10 цвята, които са разположени на върховете на безлистни стъбла, образувайки дълги класове. Цъфтежът е през юли-август. Въпреки че обича топлината, лавандулата е сравнително студоустойчива. Предпочита обилно огрените от слънцето места. Подходящата за нея почва е лека, умерено богата на хранителни вещества, суха, добре дренирана, например смес от листовка, хумус и пясък в съотношение 3:2:1. Не понася задържането на вода и повишената киселинност на почвата. Разстоянието между растенията трябва да е 30-40 см.

При продължителни засушавания лавандулата има нужда от умерено поливане. През пролетта се подрязва, но не прекалено ниско, защото растението може да загине.Размножава се със семена и резници. Семената дълго запазват кълняемостта си. Освен красотата, лавандулата притежава още много ценни качества. Като билка има успокояващо действие, прилага се при болки и дезинфекционно. Лавандуловото масло е широко използвано в парфюмерийната промешленост. На него се дължи и промишленото отглеждане на растението. От декар лавандула се получават 3-5 кг масло. Заради дълбоките си корени тя се използва катопротивоерозионна култура.

Цветовете на лавандулата прогонват молците и могат да заменят изцяло нафталина, при това са екологично чисти и ухаят приятно. Пчелите пък харесват аромата им и оценяват медоносните качества на растението- от един декар събират около 17 кг мед. Цветовете на лавандулата се събират, когато са се разтворили напълно. Тогава баграта им е най-ярка, а ароматът - най-интензивен. Сушат се на сенчесто и проветриво място.

Лавандулата е непретенциозна към съседите си. Съжителства идеално с храсти и други растения, обичащи сухи почви. Ако искате да направите впечатляващо съчетание, засадете я заедно с жълти цветя. На техния фон сините и лилави цветчета сияят като пролетно небе. Розите също са добър съсед за нея. Като декоративни растения в градините присъстват различни сортове лавандула - повечето от тях са по-дребни (до 30-40 см), компактни, с различни цветове - бели, розови, яркосини, бордо.