Фолиота намеко (Pholiota nameko) е много популярна в Япония, нарежда се веднага след шийтаке и зимната припънка. Годишното й производство достига 40 хил. тона. Тя е с отличен вкус и качество. Според китайските учени фолиота намеко има определено значение и в медицината.
Тя е разпространена в районите с прохладен климат в Китай, Тайван и на островите в Северна Япония. Среща се обикновено върху широколистни пънове и трупи в умерените гори на Азия, по-специално в буковите и дъбовите гори.
У нас от рода Фолиота са установени около 20 вида, някои от които са отровни. Повече от 10-15 години в Европа и САЩ са провеждани опити за нейното отглеждане. Създадени и внедрени в производството са щамове на тази гъба.
Устройство
Гугличката на гъбата е с големина от 3 до 8 см, а по форма полукълбовидна и с нарастването на гъбата става плоска. Повърхността на гугличката е покрита с оранжева слуз, първоначално гъстокапсулираща гъбния завръз, по-разреждаща се, когато гъбата узрява, оставяйки хлъзгава повърхността на гугличката. Пластинките са жълти, след това с напредването на възрастта стават кафяви. Спорите са канеленокафяви, елипсовидни, малки. Характерното е, че може да образува спори директно върху мицела.
(снимка) Чувствителна е към чистотата на въздуха
Биологическите изисквания на гъбата са в зависимост от етапите на развитие. Оптималната температура за растеж на мицела е 24-29ºС, оптимална влажност на въздуха 95-100%. За образуване на гъбите температурата се понижава на 10-15ºС, а за растежа на плодните тела е необходима температура от 13 до 18ºС, а за формиране на плодните тела осветлението да е от 500 до 1000 лукса. Гъбата е чувствителна към чистотата на въздуха. За образуване и растеж на плодните тела е необходимо от 4 до 8 пъти на час проветряване на въздуха в гъбарниците.
Отглежда се върху трупчета или стърготини
Съществуват два метода за отглеждане на фолиота намеко:
- екстензивен - върху трупчета и клони от широколистна дървесина, както това е при шийтаке и кладница, и
- интензивен метод. При интензивната технология се използват дървесни стърготини от дъб, елша, бор, кедър. Препоръчва се към дървесните стърготини да се прибавят 10-20% оризови трици, за да се обогати субстратът.
За производствени съдове се използват пластмасови бутилки или полипропиленови кесии, които издържат автоклавиране.
Гъбите фолиота намеко се продават в прясно състояние. Подходящи са за приготвяне на различни ястия - от пържени до супи. Гъбата е апетитна, хрускаща и с вкус на ядки.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите