С отлични кулинарни качества
Производството на сламената гъба (Volvariella volvacea) е характерно за тропическите и субтропическите области на Азия. Тя се отглежда във Филипините, Япония, Индонезия, Бирма, Тайланд, Китай и Тайван върху пшенична или оризова сама, откъдето е поучила името си. Други наименования на сламената гъба са оризовосламена гъба, китайска гъба, а на японски фукуротаке.
По годишна продукция сламената гъба е на пето място в света. В субтропична и тропична Азия много гъбопроизводители разчитат на отглеждането на сламената гъба като вторичен източник на доходи. Тази гъба играе голяма роля в селскостопанската икономика на Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Тайван и Китай. Тя съдържа в плодното си тяло протеин 26-30%, витамините С и В, минерални вещества и незаменими аминокиселини.
От близо две десетилетия в Европа и САЩ се провеждат опити за отглеждането й. Водещи лаборатории в Европа произвеждат мицел от гъбата. Създадени са щамове. В природата у нас се срещат три вида от род Volvariella.
Младата гъба цялата е скрита в покривалото
Сламената гъба се отнася към клас Базидиеви гъби. Плодното й тяло се състои от гугличка и пънче. Гугличката е с големина от 5 до 15 см, отначало с яйцевидна форма, с нарастването звънчевидна, а по-късно разперена. Повърхността на гугличката е гладка, оцветена от тъмнокафяво до цигаренокафяво, по-тъмна, когато е млада и избледняваща при застаряване. Пластинките са свободни, в началото бели, но скоро стават розови. Пънчето е дълго от 4 до 20 см, дебело от 1 до 1.5 см, бяло до жълтеникаво, здраво и гладко. В основата на пънчето се намира волвата (покривало), която в млада възраст обхваща цялото плодно тяло.
Хранителна среда
Хранителният субстрат за отглеждането й са пшеничната или оризовата слама, дървесни стърготини, към които се прибавят пшенични трици или памучни люспи. Влажността на хранителната среда е около 75%. Оптималната реакция на хранителната среда е рН 7.5 до 8.
Между 27 и 32 градуса са нужни, за да се образуват завръзи
Оптималната температура, относителната влажност на въздуха и концентрацията на въглероден диоксид зависят от фазите на развитие на гъбата. За развитие на мицела в хранителната среда оптималната температура е от 24 до 35ºС, относителната влажност на въздуха 80-95%, а концентрацията на въглероден диоксид по-малко от 5000 ppм. За образуване на завръзите и растежа на плодните тела оптималната температура е 27-32ºС, относителната влажност на въздуха 85-100%, а концентрацията на въглероден диоксид от 1000 до 5000 ррм. Необходима е светлина от 250 до 750 лукса.
Гъбите се берат затворени като яйца
Продължителността на отделните фази е както следва: развитие на мицела в хранителната среда - от 5 до 10 дни, образуване на завръзи 4-6 дни, оформяне на плодните тела от 6 до 10 дни или от засаждането до брането на гъби са необходими около 15 до 26 дни.
Гъбите се берат затворени, когато формата им е яйцевидна. В тази си зрялост те запазват влагата си и се удължава магазинният им живот. Разкъсването на булото влошава качеството на гъбите.
Светлината оказва влияние върху цвета на гугличката и качеството на гъбите. Сламената гъба е много вкусна, с отлични кулинарни качества. В местните магазини те се продават в прясно състояние, а за износ консервирани. Рядко се продават изсушени.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите
2. - 01.12.2010 12:59 -
От: admin
Благодарим за сигнала! Снимката е премахната.
1. - 30.11.2010 17:09 -
От: Гъбар
ОГРОМНА ВЪЗМУТИТЕЛНА, НЕДОПУСТИМА ГРЕШКА на автора на тази статия Йордан Костадинов!!!!!!!!!! Чудя се, какъв старши научен сътрудник си ,щом си лепнал снимката на НАЙ-СМЪРТОНОСНАТА гъба в света а именно "Зелената мухоморка" на тази стания??? Става дума за снимката на двете самостоятелни гъби с бели вулви в основата на пънчето!!!!!Тази грешка може да доведе до нечия СМЪРТ на някой непознаващ добре гъбите ,но "разпознал" или по-точно препознал "Зелената мухоморка" от тази статия, като така описваната "Сламена гъба"!!!Цвета на гуглата на зелената мухоморка варира! Тя може да е зеленикава, зеленикаво-жълтеникава, зеленикаво-кафеникава, зеленикаво-сивееща,кафява,жълтеникава и дори бяла. А ламелите, и ципестото пръстенче на пънчето(които в случая на снимката не се виждат) са бели на цвят винаги. Едно от най-характерните неща за мухоморките са и ципестите калъфчета,вулви в основата на пънчетата им! МОЛЯ ДА БЪДЕ НЕЗАБАВНО ПРЕМАХНАТА СНИМКАТА НА ЗЕЛЕНАТА МУХОМОРКА ОТ ТАЗИ СТАТИЯ!!!!!!!!!!! ДАНО НИКОЙ НЕ Е ПОСТРАДАЛ ОТ ТАЗИ НЕЛЕПОСТ на Йордан Костадинов............